3 Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 01.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 896/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 100/18.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 2637 от 13.12.2013 г. по в. гр. д. № 2465/2013 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на З. Б. Ж.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Ответникът по касация П. К. Ж. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е от П. Ж. срещу З. Ж. иск за делба на недвижим имот, придобит по време на брака им с договор от 26.08.1991 г. за продажба по реда на НДИ /отм./ на името на двамата съпрузи. Ответницата, сега жалбоподател, е противопоставила възражение за пълна трансформация на лично имущество, което съдът намерил за неоснователно, тъй като не е налице възможност да бъде оборена презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК /отм./ за общност на придобитото по време на брака, след като в договора като купувачи са посочени и двамата съпрузи. Приел, че дори когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач, и без отмяна на сделката на основание чл. 105 СК от 1985 г. /отм./, не може да се приеме за оборена презумпцията за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Затова и доколкото изрично не е уговорено нещо друго с договора или с изрично съглашение, придобитият дял от другия съпруг следва да бъде зачетен в пълен обем. Съпружеската имуществена общност е прекратена с развод и според чл. 28 СК, съответен на чл. 27 СК /отм./, правата на бившите съпрузи в съсобствеността са равни. По тези съображения въззивният съд потвърдил решение № 3327/07.07.2013 г. по гр. д. № 7796/2012 г. на Варненския районен съд, с което придобитият по време на брака апартамент в [населено място],[жк], е допуснат до делба при равни квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от жалбоподателката обуславящ изхода на делото въпрос, който е включен в предмета на т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС: „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 от СК /чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?”. С т. 4 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. от ОСГТК на ВКС е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК /чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от СК - отм./. Прието е също, че придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. С обжалваното решение е застъпено обратното становище, поради което същото като неправилно ще бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради неправилното приложение на материалния закон изводът за неоснователност на възражението за трансформация на лично имущество, противопоставено от ответницата по иска за делба, е формиран, без да са обсъдени събраните по делото доказателства и доводите на страните в тази насока. Действително, въззивният съд е посочил, че споделя изцяло мотивите, изложени към решението на районния съд, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Това, обаче, не съставлява изпълнение на изискванията относно необходимото съдържание на мотивите към въззивното решение, изяснени в задължителната съдебна практика /решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 154/31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., III-то г. о., и др./. Видно от първоинстанционното решение, районният съд е изброил събраните по делото доказателства и предоставените с тях данни, но не е посочил кои факти приема за установени и какви правни изводи прави въз основа на това. Твърденията на страните за наличието на частична, респективно на пълна трансформация, са останали според съда недоказани, тъй като купувачи са двамата съпрузи и в договора не е вписано те да са заявили влагането на техни лични средства. Оттук съдът заключил, че след прекратяването на брака страните имат равни дялове, при които и допуснал делбата. Въззивният съд не е могъл да ползва тази обосновка в първоинстанционното решение и така да осъществи своята решаваща дейност, тъй като тя съдържа становище не по спорните по делото факти и обстоятелства, а само по приложението на материалния закон. Освен това решаващата дейност на въззивния съд е била различна по обхват спрямо тази на районния съд, защото той е следвало да се произнесе и по наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснато от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност - както на гласните доказателства /показанията на св. А., И., И. и П./, така и на писмените - например за наличието на лични на ответницата средства, които били преведени на нейно име в БНБ, но не са изложени мотиви какво е станало по-късно с тези средства. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната на обжалваното решение делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по оплакванията във въззивната жалба на ответницата по иска относно правилността на първоинстанционното решение по противопоставеното от нея възражение за трансформация на лично имущество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 2637 от 13.12.2013 г. по в. гр. д. № 2465/2013 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: