Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
София, 19.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Ина Андонова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4212 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
М. М. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 4215 от 13.06.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 557/ 2017 година на Софийски градски съд, по извършване на делбата. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да се отмени.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1 , т.3 ГПК по въпроса ( доформулиран от касационния съд ) за приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота.
С подадения писмен отговор ответникът по касация М. А. оспорва наличието на релевираните основания за касиране на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и доводите на страните , в правомощията си по чл. 290 ГПК и л. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил изцяло Решение № II- 16794 от 24.10.2016 година по гр.д. Nо 43950/2013 година по описа на Софийски районен съд,II г.о, с което е обявен за окончателен на основание чл. 350 ГПК съставения и предявен на 21.04.2016 г. разделителен протокол и е постановил извършване на съдебна делба по реда на чл. 352 ГПК на образуваните от допуснатите до делба недвижими имоти дялове, както следва: ДЯЛ I Гараж № 5, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 14, 62 кв. м., заедно със съответните прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, върху 1/2 ид. част от който е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на М. С. Д., при стойност на дела от 8 820 лв./ осем хиляди и осемстотин и двадесет лева/ и ДЯЛ II: Гараж № 8, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 15,72 кв. м., заедно със съответните на прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, върху 1/2 ид. част от който е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на М. С. Д., при стойност от 9 980 лв.( девет хиляди деветстотин и осемдесет лева) .
По изведения правен въпрос
Целта на делбения процес е всеки от съделителите, притежаващи една обща вещ, да получи дела си в натура доколкото това е възможно. Когато в делбената маса има обособени дялове за всеки един от съделителите, и то в хипотеза на равенство на дяловете им в съсобствеността, най-справедливият способ за извършване на делбата е този на съставяне на разделителен протокол и обвяването му за окончателен , а след влизане в сила на решението по чл. 350 ГПК , и разпределението на дяловете чрез теглене на жребий. Ако тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно , то съдът е в правомощието си да извърши делбата като разпредели дяловете , без да тегли жребий.
Учредяване на ограничено вещно право на ползване от страна на един от съделителите по отношение на собствения му дял респ.запазване правото на ползване при разпореждане с обема на притежаваните права в съсобствеността от съсобствения недвижим имот в полза на трето лице, ограничава само и единствено право на собственост в обема на съпритежанието на лицето , което притежава голата собственост . Това доброволно ограничение на собствеността в обема права на единия съделител , не може при делбата на съсобствените недвижими вещи чрез обособяване на самостоятелни дялове - индивидуална собственост , да засегне , като ограничи , правата на съделител , който не е е ограничил с ограничено вещно право своя дял. Неприемливо е делът, който получава съделителят , който притежава само голата собственост поради ограничението на притежаваното от него право на собственост до обема на притежаваните от него права в съсобствеността, да получи при делбата по чл. 350 ГПК и чл.352 ГПК дял , ограничен само отчасти с ограниченото вещно право - в случая съделителят , притежаващ по 1/2 идеална част гола собственост , да се получи срещу това пълна собственост отново ограничена само до 1/2 идеална част , концентрирайки правото на собственост върху единия от самостоятелните обекти. Не може да се приеме и , че след извършване на делбата , така ограничено вещно право може да се разпростре и върху самостоятелния дял, получен от съделителя , който не е изразил воля по силата на сделка да ограничи правото си на собственост до запазване на „голата“ собственост. Доколкото при делбата по реда на чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК е налице „ замяна“ в смисъла на взаимно транслиране на правото на собственост по отношение на дялове между съсобствениците от притежаваните в съсобственост при равни права недвижими имоти, то следва , че и ограниченото вещно право в полза на третото лице по отношение на тези заменени части ще се транслира и съответно концентрира изцяло в дела на съделителя- съсобственик, който го е учредил и който има само по 1/2 идеална част дял „гола собственост“. Вярно е , че ограниченото вещно право на ползване следва вещта, но доколкото собственикът - учредил правото на ползване чрез този способ на делбата има само голата собственост , а именно тя трансформира в натура в индивидуална собственост на един конкретен имот, то не може да се приеме , че ограниченото вещно право не следва транслирането на правото, което ограниченото ограничава също не се концентрира при транслирането по отношение на единия от обособените самостоятелни обекти на правото на собственост , предмет на делбата, В тези хипотези , при определяне пазарната стойност на дяловете ограниченото вещни право не следва да се вземе предвид и да се пресмята стойността му, тъй като тази стойност касае вътрешни отношение между собственика на вещта и титуляра на ограниченото вещно право, без да се засягат правата между съделителите –съсобственици по повод на евентуално уравнение на дяловете.
По основателността на касационната жалба
С оглед на изложените съображение по изведения правен въпрос , като обуславящ изхода на спора по извършване на делбата по реда на чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК , касационната жалба се явява основателна.
От фактическа страна няма спор , че съделителите са двама , че предмет на делбения процес са два еднакви по функционална характеристика недвижими имота - гараж , като правата на съделителите в съсобствените недвижими имота са равни.
Без съмнение , в аналогична хипотеза най-справедливият способ за извършване на делбата е този по чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК, ако не се държи сметка на установеният по делото факт , че единият от съделителите – а именно ответника по касация М. А. не разполага с пълната собственост на своите идеални части поради запазеното право на ползване в полза на нейния частен праводател – М. Д. . Обремененото с ограничено вещно право право на собственост на един от съделителите , в обема на притежаваните от него по 1/2 идеална част от всеки един имот - т.е. от всеки един от процесните гаражи , не може да не бъде съобразено в посочения по горе смисъл относно правните последици на настъпилата „концентрация“ на идеалните части от отделните обекти ( гаражи) в право на собственост по отношение на един индивидуално обособен самостоятелен обект на собственост. В този контекст е недопустимо , без да е налице участие в собствеността на другия новообособен в самостоятелен дял обект от страна на лицето - съсобственик само на голата собственост , „отделеното вещното право на ползване „ да се отдели от обекта , концентрирал само гола съсобственост и да остане като ограничение на правото на собственост и върху дела на съсобственика, който притежава право си на собственост в пълен обем на двете концентрирани в едно идеални части от двата имота.
В настоящата хипотеза, по изложените съображения тегленето на жребий се явява много неудобно, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез възлагане на реален дял в полза на всеки един от съсобствениците, като делът за съделителката М. А. е този, който ще концентрира и запазеното в полза на третото лице- бивш съсобственик М. Д. , право на ползване.
Решението на въззивния съд , предвид избрания способ за извършване на делбата по чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК, се явява неправилно , поради което следва да се отмени като такова. Доколкото не се налага извършване на нови процесуални действия или повтаряне на порочни такива , настоящият състав намира , че следва да се произнесе по същество относно способа за извършване на делбата като приема за законосъобразно разпределянето на обособените реални дялове между съделителите на основание чл. 353 ГПК , ведно със законните последици.
С изслушаната съдебно техническа експертиза се приема , че допуснатите до делба два недвижими имота , с еднакво функционално предназначение- гараж следва да се обособят в два дяла, а именно : ДЯЛ I Гараж № 5, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 14, 62 кв. м., заедно със съответните прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, върху 1/2 ид. част от който е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на М. С. Д., при стойност на дела от 8 820 лв./ осем хиляди и осемстотин и двадесет лева/ и ДЯЛ II: Гараж № 8, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 15,72 кв. м., заедно със съответните на прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, върху 1/2 ид. част от който е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на М. С. Д., при стойност от 9 980 лв.( девет хиляди деветстотин и осемдесет лева) , като с оглед на вече изложените съображения на настоящия състав относно ограниченията на собствеността по силата на запазеното вещно правото на ползване следва да се приеме , че това вещно право се транслира и концентрира изцяло и единствено върху дела, който следва се разпредели на съделителя М. И. А., което притежава от двата дяла , обединени в един нов дял – индивидуална собственост , по 1/2 идеална част „гола“ собственост.
Като съобрази данните по делото, в т.ч. и обясненията на страните , настоящата инстанция намира , че дяловете следва да бъдат разпределени на в самостоятелен дял на всеки един от съсобствениците , като се съобрази и обстоятелството за начина на ползването им до настоящия момент- а именно , че гаражът, съставляващ дял първи се ползва от лицето М. С. Г. - Д. ( бивша съпруга на ищеца ), в чиято полза е запазено вещното право на ползване при разпореждането на притежаваните от нея идеални части от имотите , поради което този дял следва да бъде разпределен на ответника М. И. А. с посоченото ограничения на собствеността.
Данните по делото сочат , че в продължение на години ищецът-понастоящем касатор М. М. Д. е ползвал гараж , съставляващ дял втори по заключението на техническата експертиза, поради което той следва да получи при разпределението на дяловете именно този недвижим имот.
Доколкото е налице разлика в стойността на дяловете, то съделителя М. Д. , получавайки дял който по стойност надвишава дела на М. А. със 1160 лв. , ще следва за уравнение на дяловете да и заплати сума от 580 лв. / петстотин и осемдесет лева/ , припадаща се част от стойностната на разлика на дяловете , изчислена на база дяловете на съделителите в ликвидираната съсобственост.
Съгласно разпоредите на чл. 8 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК при приключване на втората фаза на делбата с решение по извършването и се събират и дължимите държавни за производството , възлизащи на 4% от стойността на имотите , предмет на делбата , дължими от всеки съделител според притежавания от него дял. При данните по делото стойността на двата делбени имота е общо 18 800 лв., или дължимата ДТ е общо в размер на 752 лв. / седемстотин петдесет и два лева/, като всеки от съделителите дължи да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 376 лв. / триста седемдесет и шест лева/.
По искането за разноски : съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК всеки от съделителите в делбата заплаща разноски , съобразно на дела си. По делото и двете страни са направили искане за заплащане на разноски. Съделителят М. Д. е доказал извършени разноски за всички инстанции в размер на сумата 1131.10 лв., а съделителката М. И. – разноски за сумата 200 лв. , направени за защита пред ВКС( в тази насока е съобразено и влязлото в сила определение за отказ от присъждане на разноски за долните инстанции). При това положение съделителят М. Д. има право на разноски за сумата 565.55 лв., а съделителката М. А.- за сумата 100 лв. , или по компенсация в полза на М. Д. следва да се присъди сума от 465.55 лв.( четиристотин шестдесет и пет и 0.55 лв. ).
По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК ,състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение № 4215 от 13.06.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 557/ 2017 година на Софийски градски съд, по извършване на делбата и вместо него п о с т а н о в я в а:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 ГПК допуснатите до съдебна делба между М. М. Д. и М. И. А. при равни права недвижими имоти като :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. М. Д. от [населено място] ул. „П. И. Д. „ 12А, ет.2 ап.3 с ЕГН [ЕГН] ДЯЛ II : Гараж № 8, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 15,72 кв. м., заедно със съответните на прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, на стойност от 9 980 лв.( девет хиляди деветстотин и осемдесет лева).
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. И. А. от [населено място] ,[жк]бл.4 вх. Б, ет.2 ап. 7 с ЕГН [ЕГН] ДЯЛ I : Гараж № 5, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 14, 62 кв. м., заедно със съответните прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата при запазено ( учредено ) пожизнено вещно право на ползване на имота в полза на М. С. Д., при стойност на дела от 8 820 лв. ( осем хиляди и осемстотин и двадесет лева).
ОСЪЖДА , за уравнение на дяловете , М. М. Д. от [населено място] [улица], ет.2 ап.3 с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. И. А. от [населено място] ,[жк]бл.4 вх.Б ,ет.2 ап. 7 с ЕГН [ЕГН] сумата от 580 лв. (петстотин и осемдесет лева) , припадаща се част от стойностната разлика на дяловете , изчислена на база дяловете на съделителите в ликвидираната съсобственост, ведно със законната лихва , считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА М. М. Д. от [населено място] ул. „П. И. Д. „ 12А, ет.2 ап.3 с ЕГН [ЕГН] и М. И. А. от [населено място] ,[жк]бл.4 вх.Б, ет.2 ап. 7 с ЕГН [ЕГН] , всеки от тях да заплати по сметка на ВКС дължимата ДТ в размер на 376 лв. ( триста седемдесет и шест лева).
ОСЪЖДА М. И. А. от [населено място] ,[жк]бл.4 вх.Б, ет.2 ап. 7 с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. М. Д. от [населено място] [улица], ет.2 ап.3 с ЕГН [ЕГН] сума от 465.55 лв.( четиристотин шестдесет и пет и 0.55 лв. ), разноски по компенсация за делбеното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |