О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 494   гр. София, 28 декември 2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева                                                                                    2. Жанина Начева   при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………...... в присъствието на прокурора … Лаков ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 500 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е образувано по частни жалби на защитниците на подсъдимите - С. И. Д. и А. К. С. против разпореждане № 247 от 18.06.2009 г. по в. н. о. х. д. № 144/08 г. на Благоевградския окръжен съд. Според идентичната аргументация на двамата защитници, съдията от въззивния съд е постановил незаконосъобразно връщане с мотива, че в дадения седмодневен срок те не са привели касационните си жалби в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК. Срокът обаче се е отнасял единствено до възможността да изложат допълнителни съображения в подкрепа на вече подадените жалби. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери следното. С присъда № 474/12.12.08 г. по в. н. о. х. д. № 144/08 г. Благоевградският окръжен съд е отменил присъда № 509 от 5.12.2007 г. по н. о. х. д. № 727/05 г. на Районния съд – гр. С. в частта, в която подсъдимите - С. И. Д. и А. К. С. са били признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 142а, ал. 3 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и ги е оправдал по така повдигнатото обвинение. Освен това въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда по отношение на наказанието за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 2, пр. 2 НК, като съответно за подсъдимия С е намалил размера от пет на три години и шест месеца лишаване от свобода, а за подсъдимия Д е приложил разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК. Отменил е и определеното общо наказание по чл. 23 НК. Присъдата на районния съд е била изменена и в гражданско-осъдителната част, като е намален размерът на присъденото обезщетение и на държавната такса, а в останалата част присъдата е потвърдена. В срока по чл. 319 НПК защитниците са подали касационни жалби, в които изрично са посочили, че обжалват само в частта, в която окръжният съд е потвърдил осъдителната присъда на районния съд за престъплението по чл. 152 НК и по отношение на уважения размер на гражданския иск. Посоченото означава, че в пределите на касационните жалби попада единствено престъплението, за което присъдата на Районен съд в гр. С. е била изменена по отношение на наказанието и потвърдена в останалата й част. Въззивният съдебен акт обаче за това престъпление има характер на решение, което не подлежи на обжалване по касационен ред (чл. 346, т. 2 НПК). Затова и касационните жалби, на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК са подлежали на връщане от съдията от въззивния съд. При това положение изтъкнатите съображения от защитниците, относими към срока за отстраняване на пропуски или несъответствия, не могат да доведат до отменяване на разпореждането при процесуалната недопустимост и на двете касационни жалби. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 5 НПК   О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 247 от 18.06.2009 г. по в. н. о. х. д. № 144/08 г., с което съдия от Благоевградския окръжен съд е върнал касационните жалби на защитниците на подсъдимите – С. И. Д. и А. К. С.. Определението не полежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: