Р Е Ш Е Н И Е № 128 Гр.София, 06.10.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП КОМОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.545/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №42/13.03.20 г.,постановена от ОС-Бургас /БОС/ по В.Н.О.Х.Д. 195/20 г., е отменена оправдателна присъда №2/20.01.20 г., постановена от РС-Царево по Н.О.Х.Д.160/19 г., и подсъдимият М. Г. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.1 НК и вр. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 200 лв. На основание чл.343 Г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца, като е приспаднато времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред. Срещу въззивната присъда е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са релевирани всички касационни основания. Обстоятелства по същите са развити в допълнение към жалбата. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на дееца или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник не се явяват, редовно призовани, като е постъпила молба делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържат всички основания и искания. Представителят на ВКП настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея с изведените в тях доводи и искания, като съобрази становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: В допълнението към касационната жалба процесуалните възражения най-общо са формулирани като превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, който е в обективна невъзможност да разбере действителната воля на съда при оценка и кредитиране както на уличаващите го,така и на оправдаващите го доказателства- касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 вр.ал.3,т.1 НПК. Оттук насетне е направен преимуществено личен за страната преглед на доказателствените материали, както според нея те трябва да бъдат третирани /каквото втората решаваща инстанция не е сторила/, откъдето пък следва да се изведе неналичие на съставомерен признак на престъплението по чл.343 Б,ал.1 НК-управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, установена по надлежен ред. Следователно, в жалбата и нейното допълнение се настоява касационната инстанция да констатира неправилен доказателствен преглед на събраните доказателства на база тяхна кредитируемост, да преразгледа същите и да достигне до извод за недоказаност на престъпното деяние, за което касаторът е привлечен да отговоря и е осъден от БОС. Именно поради това се иска директно оправдаване от ВКС. Целяната доказателствена преоценка от страна на ВКС обуславя възражение за необоснованост, която не е касационно основание, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. Освен това върховната съдебна инстанция по наказателни дела е легитимирана да оправдае съответното лице при първо редовно разглеждане на делото пред нея само при наличие на предпоставките на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Казано другояче, доколкото тя е инстанция по правото, не и по фактите /затова и не може да ги пререшава след собствен доказателствен прочит/, оправдаването е възможно, само ако приетата от долустоящата инстанция, чийто съдебен акт се ревизира, фактология, не е престъпна и въпреки това деецът е осъден. В процесния случай очевидно не е така. Тъй като изказът по допълнението към жалбата насочва към оплакване за липса на дължими мотиви, което е самостоятелно отменително основание от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2 пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, водещо до обезателна отмяна на атакуваната присъда, ВКС най-напред дължи отговор в тази връзка. И то е, че БОС е отразил ясна и разбираема мотивировка по годните доказателствени материали, изводимите фактически положения, приложение на правото по тях и дължимото наказание. Като пълноценна втора първа инстанция той е направил и преценка на съдебното становище на РС-Царево, изписвайки съответна аргументация, с която е отхвърлил тезите по него. Що се касае до допустимите за ценене възражения, отправени пред тази инстанция, които могат да бъдат обособени като такива по правото, трябва да се отговори следното: Предвид приетото вече наличие на мотиви и оспорването от касатора на доказателствената оценка на БОС в светлината на кредитируемост на доказателствените материали, а не на тяхната годност, е направен пълен преглед на свидетелските показания, отнесени както взаимно помежду им, така и съобразени с представените по делото експертни заключения. Повече от ясна е тезата на съда защо не приема, че подсъдимият е употребил алкохол по-късно от времето, когато с управлявания от него автомобил е причинил ПТП. Доказателствените данни за това са резултат от депозирани свидетелски показания и обективните находки по делото. Отделен е въпросът, че тяхната преценка не се нрави на атакуващата страна. Особеността на конкретната обстановка /най-малко относно по-късното тестване на лицето/ е изследвана последователно и прецизно и е даден отговор на всеки значим доказателствен въпрос, от който се правят изводи по нея. Не са допуснати нито процедурни, нито логически грешки. В този контекст трябва да се отговори на следващ отправен в допълнението към жалбата довод, свързан с преценката на заключението на д-р П.. Действително, при проведеното допълнително въззивно съдебно следствие това вещо лице е заявило, че по медицински път не може да се определи към кой точно момент е употребата на алкохол от страна на Д.. Оттук обаче защитата прави извод за незаконосъобразна оценка на направеното изявление. Тя не държи сметка, че последното не е било предмет на преглед самостойно, а на фона на останалите доказателствени материали. На стр.8 от мотивите към въззивната присъда БОС е изложил тезата си защо не може да преценява показания на свидетел /поне части от тях/, отразяващи проведена от него по съответен вътрешноведомствен ред беседа с обвиняемото по-късно лице. В тази насока е прието, че „проведените от полицейски служители беседи с подсъдимия, без да има още каквото и да било процесуално качество, по същността си не са нищо друго, освен предварително снети обяснения от лице, за което има данни и съмнения да е съпричастно към извършено престъпление. Те имат само оперативна стойност с цел получаване на информация за началото и насоките на разследването, за разработването на следствени версии и работа по “горещи следи“ и не могат да се третират като доказателствено средство и надлежен източник на правнорелевантни факти. Чрез беседата не могат да се събират валидни доказателства, тъй като обратното би означавало да се заобикаля процесуалният ред за снемане на обяснения на обвиняемия или подсъдимия.“ В подкрепа на това становище са посочени съдебни решения на ВКС. В допълнението към жалбата не се спори по същината на заетата теза, а се цитират сочени от съда конкретни съдебни актове на ВКС, които не обуславяли такива изводи и затова били превратно тълкувани. Този съд ще отговори, че по принцип е съгласен с позицията на БОС по коментирания въпрос. Истината е, че практиката на ВКС по обстоятелството могат ли полицейски служители, провеждащи по полицейска линия беседа с лице, обвинено за извършване на престъплението, заради което е провеждана тази беседа, да бъдат свидетели изобщо от една страна и от друга-ако да, как да се преценяват показанията им, търпи развитие през годините. Всъщност, проблемът е бил поставян на плоскостта на това допустимо ли е да се признаят данните по тези беседи като извънсъдебни признания, направени от обвиняемото /подсъдимото/ лице. Той е получавал различни разрешения. Най-общо казано, едното е, че е недопустимо такъв полицейски служител да бъде свидетел в обсъжданата връзка, а другото- че е възможно, но неговите изявления относно признания на привлечения към наказателна отговорност за факти по вменената престъпна деятелност, трябва да бъдат прецизно съпоставяни с останалите събрани по делото доказателства. Като оставим настрана, че в конкретния казус данните по показанията на съответния полицейски служител се оценяват от подсъдимия и неговия защитник като оправдаващи обстоятелства /относно времето на употреба на алкохол/ и е неясно дали би била проповядвана теза в подкрепа на възприемането им, ако те съдържаха уличаваща информация, ВКС желае да посочи единствено, че обсъжданият принципен въпрос е намерил разрешение чрез решението на ЕСдПЧ по делото „Димитър Митев срещу България (жалба №34779/09 г.). Предвид изложеното, върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела намира за процедурно вярно установена фактологията по деятелността на касатора, както и законосъобразното й извеждане като престъпна по чл.343 Б,ал.1 НК. В крайна сметка по надлежен ред е установено, че Д. е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Не са допуснати нарушения нито на процесуалния, нито на материалния закон. На последно място, що се касае до релевираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, трябва да се заяви, че липсват каквито и да са съображения в противовес на изложените доводи от втората инстанция, които да дадат повод на ВКС да разсъждава по въпроса. Общите изявления, че наложеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК, не предоставя конкретика, предизвикваща съответни съдебни размисли и целяща съответни последици /каквито не са претендирани-да се измени присъдата на БОС и да се намали наложеното по нея наказание/. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №42/13.03.20 г., постановена от ОС-Бургас по В.Н.О.Х.Д.195/20 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/