1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 360 [населено място] 27.06. 2011 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д. О. К. разгледа докладваното от съдията Д. ч.гр.дело №7 по описа за 2011 год. Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място], срещу определението от 10.11.2010г. по ч.гр.д.№10/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.04.2010г. по гр.д.№22749/2006г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на Н. М. Н. срещу Прокуратура на Република България и С. Д. Т. в частта по исковете за законни лихви от датата на увреждането до предявяване на иска и в частта, с която е претендирано обезщетение за вреди върху автомобил в общ размер 6 022лв. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на Н. М. Н. срещу Прокуратура на Република България и С. Д. Т. в частта по исковете за законни лихви от датата на увреждането до предявяване на иска и в частта, с която е претендирано обезщетение за вреди върху автомобил в общ размер 6 022лв., поради неотстраняване в срок на констатираната нередовност на исковата молба по тези искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че е от значение за развитие на правото процесуалноправния въпрос за последиците от необсъждането от първоинстанционния съд на депозирана в срок молба, с която ищецът твърди да е отстранил нередовностите, в контекста на приложената съдебна практика за ясни и точни указания на съда по отстраняване на нередовностите на исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допусната касационно обжалване, доколкото по релевирания правен въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. В частта за законната лихва определението е в противоречие с установената съдебна практика, че при иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от деликт, какъвто е и разглежданията случай, претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД се приема за разглеждане без посочване на цена и внасяне на държавна такса. Необсъждането от първоинстанционния съд на депозирана в срок молба, с която ищецът твърди да е отстранил нередовностите на исковата молба, съставлява основание за отмяна на разпореждането за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовносттите на исковата молба /за които ищецът твърди в частната жалба да е отстранил с молбата/ и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия, когато действително с молбата са изправени нередовностите. Когато с молбата не са отстранени нередовностите, необсъждането не се отразява на правилността на крайния извод на съда, че същите не са отстранени по реда на чл.129 от ГПК, при ясни и точни указания на съда за отстраняването. Когато указанията на съда не са достатъчно ясни и точни, разпореждането подлежи на отмяна и делото на връщане на първоинстанционния съд, предвид функционалната връзка на разпореждането с определението, с което се дават указания и срок за отстраняване на нередовносттите на исковата молба. Когато нередовността се отнася до фактическото основание на иска, какъвто е настоящия случай, в който част от твърдяното право е заявено в рамките на друго съдебно производство, се поставя въпросът дали посочването на вредите по автомобила по пера и посочването, че съставляват процент от общата стойност на вредите по пера, с което не се внася еднозначно яснота в предмета на спора, не сочи на недостатъчна яснота и точност на указанията на съда. Дадените указания в случая са ищецът да конкретизира вредите по автомобила, за които твърди, че не са включени в предмета на гражданския иск в наказателното производство, като ги опише по пера и стойност. Тези указания не са били достатъчно ясни и точни, което е налагало предвид депозираната молба от ищеца да му се дадат указания и срок с допълнителна молба да посочи паричната равностойност на вредите по автомобила по всяко от перата, които вече е уточнил в първата молба. С оглед на изложеното обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанциония съд следва да бъдат отменени и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението от определението от 10.11.2010г. по ч.гр.д.№10/2010г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определението от 10.11.2010г. по ч.гр.д.№10/2010г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане от 23.04.2010г. по гр.д.№22749/2006г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на Н. М. Н. срещу Прокуратура на Република България и С. Д. Т. в частта по исковете за законни лихви от датата на увреждането до предявяване на иска и в частта, с която е претендирано обезщетение за вреди върху автомобил в общ размер 6 022лв. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: