2 РЕШЕНИЕ № 763 София, 14.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: Стоил Сотиров Мими Фурнаджиева при секретаря Борислава Лазарова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1487/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. В. П. – процесуален представител на ищцата Ф. И. Р. от град И., област Х., против въззивно решение №202/07.7.2009 г. по гр.д. № 281/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение №7/28.4.2009 г. по гр.д.№25/2008 г. по описа на И.ския районен съд, с което са отхвърлени предявените срещу Основно училище “Св.Св.К. и М.” – с.Свирачи, община И., област Х., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. С определение №1662/15.12.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, по следните въпроси: “Кои са елементите на основанието “съкращаване в щата” по чл.328, ал.1, т.2 КТ и включват ли същите като условие за законност на уволнението специалните изисквания на нормативните актове , в случая на тези в системата на народната просвета – чл.65, ал.5 от Наредба №4/2003 г. за документите в системата на народната просвета и чл.147, ал.1, т.т.14 и 15 ППЗНП?”, както и “Задължителен ли е Отрасловия колективен трудов договор, подписан от министъра на образованието за всички държавни и общински училища в системата на народната просвета и обвързан ли е работодателят в случай съответното училище с договореностите в този договор. Приложима ли е правната норма на чл.333, ал.4 КТ когато в КТД, в случая ОКТД за отрасъл “Образование” е договорена процедура при прекратяване трудовите договори на основание “съкращаване в щата”, но не се изисква съгласие от синдикалното ръководство, а становище, което както в настоящия случай не е искано ?”. Представени са решения, подробно изброени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: Значителна част от представените решения са неотносими към поставените от касационната жалбоподателка въпроси. Само тези свързани с приложението на чл.333, ал.4 КТ са относими към основанието за допускане по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Останалите решения не следва да се вземат предвид, тъй като са неотносими нито към първия, нито към втория въпрос, поради което отговор на първия въпрос следва да се даде основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По първия въпрос съдът намира следното: В разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ са уредени две от основанията за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие, а именно “закриване на част от предприятието и “съкращаване на щата”. В процесния случай уволнението е извършено въз основа на второто основание, поради което то следва да бъде предмет на обсъждане. Законовата разпоредба освен словосъчетанието “съкращаване на щата” не съдържа друго, поради което същото следва да се поясни. “Съкращаването на щата” представлява намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. При съкращаването в щата следва да се посочи наименованието и броят на съкратените длъжности, кои и колко от съществуващите длъжности – щатни бройки, се премахват. С оглед конкретиката на въпроса за системата на народната просвета и визираните в него разпоредби на чл.65, ал.5 от Наредба №4/16.4.2003 г. за документите за системата на народната просвета и чл.147, ал.1, т.т.14 и 15 от ППЗНП, съдът намира следното: В Наредба №4/16.4.2003 г. за документите за системата на народната просвета, издадено от М. липсва чл.65, ал.5. Освен това останалите алинеи на посочената разпоредба уреждат въпроса за ученическата лична карта. От друга страна, разпоредбата на чл.147, ал.1, т.т.14 и 15 от ППЗНП визира ясно и категорично правомощията на директора, като орган на управление на детската градина, на училището или на обслужващото звено със социално предназначение, за изготвяне на длъжностно разписание на персонала и утвърждаване на поименно разписание на длъжностите и работните заплати, както и изготвяне и утвърждаване на длъжностното разписание. От посочената правна норма може да се направи извод, че съкращаването на щата изисква промяна в щатното разписание или съставянето на напълно ново такова. По втория материалноправен въпрос, а именно “Задължителен ли е Отрасловия колективен трудов договор, подписан от министъра на образованието за всички държавни и общински училища в системата на народната просвета и обвързан ли е работодателят в случай съответното училище с договореностите в този договор. Приложима ли е правната норма на чл.333, ал.4 КТ когато в КТД, в случая ОКТД за отрасъл “Образование” е договорена процедура при прекратяване трудовите договори на основание “съкращаване в щата”, но не се изисква съгласие от синдикалното ръководство, а становище, което както в настоящия случай не е искано ?”, допуснат на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съдът намира следното: В представеното решение №269/21.3.2005 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че “Трудовият договор се прекратява най-рано в деня на връчването на заповедта за уволнение или на получаване на предизвестието, ако то не се отработва. Уволнението действа занапред и то няма обратно действие. Предварителната закрила при уволнение трябва да бъде спазена към момента на връчване на заповедта за уволнение”. В представеното решение №797/10.5.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че “Правнорелевантен за действието на предварителната закрила при уволнение по чл.333 КТ е моментът на връчване на връчване на заповедта за уволнение, в който волеизявлението за прекратяване на трудовия договор достига до адресата, Н.о от момента на прекратяване на трудовото правоотношение”. В представеното решение №426/13.8.2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.е прието, че “Уволнението, извършено в нарушение на чл.333, ал.4 КТ без предвиденото в КТД предварително писмено съгласие на синдикалния орган на синдикалната организация, в която е членувал работникът или служителят, е незаконно. Нормата на чл.333, ал.4 КТ е императивна и отклонение от нея с колективния трудов договор съгласно чл.50, ал.1 КТ е недопустимо”. В представеното решение №846/29.12.1998 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че “При възражение за нарушаване на изискването за предварително съгласие за уволнение на синдикален деец съдът проверява дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано искане до съответния синдикален орган и дали е получил съгласие от него преди да издаде заповедта за уволнение, а не дали е легитимна съответната синдикална организация, респективно дали е легитимен изборът на синдикалното ръководство”. В обжалваното решение е прието, че не е налице нарушение на чл.333, ал.4 КТ, като са споделени изводите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК. В тези изводи е прието, че Отрасловият колективен трудов договор за системата на народната просвета не е бил в сила към датата на уволнението, тъй като е бил заместен с нов ОКТД от 30.6.2008 г., сключен между М., представлявано от министър Д. В., и С. на работодателите в системата на народната просвета в Република България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България и синдикалните организации на К., КТ “Подкрепа” и Н. учителски синдикат към К.. Прието е също така, че и двата договора предвиждат синдикална защита, изразяваща се в информиране и вземане на становище от синдикатите при уволнение на синдикални членове на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Прието е, че ОКТД от 31.5.2005 г. е неотносим към случая, отменен е и е заменен от нов ОКТД от 30.6.2008 г., който също е неотносим към случая, тъй като директорът на ответното училище, не е страна по този договор, тъй като към датата на уволнението не е бил член на работодателската организация – страна по договора, а съгласно чл.5 от договора, “КТД има задължителен характер “.. за работодателите, членове на организациите на работодателите – страни по договора, освен ако в този договор не е уговорено друго”, а в процесния договор такова друго не е уговорено. Съдът е стигнал до извод, че друго не е уговорено и в нормативен акт. Поради това е прието, че работодателят не е бил длъжен да съобрази разпоредбите на КТД в процедурата по уволнение на ищцата. Относно КТД от 07.9.2006 г., подписан между кмета на Община И. и председателя на ОБКС – И., е прието, че в същия липсва специална закрила за синдикалните членове при уволнение. Освен споделените изводи на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, въззивната инстанция е изложила допълнителни съображения, че дори и работодателят да е бил страна по ОКТД от 30.6.2008 г., ищцата не се ползва от предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ, тъй като такава не е предвидена в договора, понеже чл.10.5 от него предвижда само становище на синдикалната организация. С оглед изложеното ВКС, ІV г.о., намира, че първите две представени от касационната жалбоподателка решения са неотносими към поставения въпрос, тъй като не визират закрилата по чл.333, ал.4 КТ, а се отнасят до въпроса за момента, към който следва да бъде поискано съгласие за закрилата по посочената правна норма. Останалите две представени решения са относими към поставения въпрос, но не са в противоречие с решението на въззивната инстанция. Поради това отговор на този въпрос следва да се даде също на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на поставения въпрос е даден по чл.290 ГПК с решение №522/24.6.2010 г. по гр.д.№653/2010 г. на ВКС, ІV г.о., както и решение №846/08.12.2010 г. по гр.д.№21/2010 г. на ВКС, ІV г.о., които имат задължителен характер. И в двете решения е прието, че за да е налице изискване към работодателя за спазване на чл.333, ал.4 КТ в КТД следва изрично да е предвидено даване на съгласие от съответния синдикат за предвидените в него основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а не даване на становище. Във второто от посочените решения е направен пространен анализ на думите “съгласие” и “становище”, въз основа на което съдът е приел, че двете думи не са равнозначни, синонимни. По касационната жалба. В обжалваното решение се приема, че уволнението е законосъобразно, тъй като, тъй като промените в щатното разписание за в сила от 01.7.2008 г. и в последното не фигурират щатни бройки за длъжността “възпитател”. Прието е също така, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от компетентен орган – директора на училището, който има право да променя щатното разписание съгласно § 71, ал.2, т.5 ПЗР на ЗДБРБ за 2008 г., и съгласно която правна норма директорът може самостоятелно за определя числеността на персонала с оглед обезпечаваното на учебния план и съобразно средствата за финансиране на училището, Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до извод, че не се изисква съгласуване на щатното разписание с Началника на Р.. Относно довода за нарушение на чл.329 КТ окръжният съд е приел, че след като се съкращават всички щатни бройки за длъжността, подборът не е задължителен. По довода за нарушение на чл.333, ал.4 КТ е прието, че след като КТД не предвижда даването на съгласие, а само на мнение, то не е нарушение на визираната правна норма. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваното решение незаконосъобразно е прието, че уволнението е законно. Навежда се довод за неправилност с оглед изводите на въззивната инстанция за това, че промяната в щатното разписание е влязла в сила от 01.7.2008 г. и за нея не е необходимо съгласуване в Р. на М. – Х.. Поради това се твърди, че към момента на уволнението не е налице влязло в сила изменение на щатното разписание. Навежда се и довод за неправилност на въззивното решение с оглед изводите на съда по чл.333, ал.4 КТ. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационната жалбоподателка, която депозира и писмена защита. Претендират се разноски по списък. Ответникът по касационната жалба – Основно училище “Св.Св. К. и М.”- с. Свирачи, община И., област Х., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на пълномощника на касаторката и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Хасковският окръжен съд частично е неправилно. Законосъобразни и обосновани са изводите на въззивната инстанция по довода на касационната жалбоподателка за нарушение на чл.333, ал.4 КТ. С оглед дадения от настоящия състав на ВКС, ІV г.о., отговор на въпроса работодателят не следва да иска предварително съгласие от съответния синдикален орган, когато в КТД не е предвидено изрично даването на такова съгласие. Незаконосъобразни и необосновани обаче са изводите на относно наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение към момента на прекратяването му. Действително разпоредбата на чл.147, ал.1, т.14 ППЗНП включва като правомощие на директора на училището изготвяне на длъжностно разписание на персонала и утвърждаване на поименно разписание на длъжностите и работните заплати, но с оглед разпоредбите на чл.63, ал.5 от Наредба №4/16.4.2003 г. за документите за системата на народната просвета и чл.10, ал.1 от Наредба №3/18.02.2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, действията на директора по визираната по-горе разпоредба от ППЗНП се съгласуват с Началника на Р.. Наличието в посочените норми на изискването за съгласуване сочи на задължителност за извършването на това действие, за да може да влезе в сила промяната в щатното разписание или новото щатно разписание. По делото е установено по безспорен начин, че към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение извършените от работодателя промени в щатното разписание не са съгласувани със съответния Р.. Поради това съдът намира, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните в настоящия процес не е било налице основанието по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ, а оттам и уволнението се явява незаконосъобразно. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на районния съд по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, и се постанови друго, с което заповедта за уволнение бъде отменена. По същия начин следва да се постъпи и спрямо решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на районния съд по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и същия следва да се уважи. Относно иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ решението на окръжния съд е правилно. Касационната жалбоподателка – ищца, не е ангажирала доказателства, от които да се установи, че в шестмесечния период след уволнението е останала без работа. Представеното копие от трудова книжка не удостоверява факта на оставане без работа през посочените шест месеца. От него може да се установи единствено, че трудовата книжка е оформена от работодателя при прекратяване на трудовия договор. С оглед изхода от спора въззивното решение следва да се отмени в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника по исковата молба деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева, както и в частта, с която е потвърдено решението на районния съд в частта за разноските за 300 лева. Тъй като е налице частично уважаване на претенциите ответникът по исковата молба следва да заплати на ищцата разноски за всички инстанции по компенсация в размер на 790 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, хипотеза втора от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 202/07.7.2009 г., по гр.д. 281/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която Ф. И. Р. от град И., област Х., е осъдена да заплати на Основно училище “Св.Св. К. и М.” - с. Свирачи, община И. област Х., деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300/триста/ лева, както и частта, с която е потвърдено решение №7/28.4.2009 г. по гр.д.№25/2008 г. по описа на И.ския районен съд по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и в частта, с която е ищцата е осъдена да заплати на ответника по исковата молба деловодни разноски за първата инстанция в размер на 300/триста/ лева, и ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед №82/30.6.2008 г., издадена от директора на Основно училище “Св.Св.К. и М.” – с. Свирачи, община И., област Х., с която е прекратено трудовото правоотношение на Ф. И. Р., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град И., област Х., ул.”Капитан П. войвода” №23, издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността “ВЪЗПИТАТЕЛ” в Основно училище “Св.Св.К. и М.” – с. Свирачи, община И., област Х., Ф. И. Р., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град И., област Х., ул.”Капитан П. войвода” №23, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “СВ.СВ.К. И М.” – с. Свирачи, община И., област Х., да заплати на Ф. И. Р., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град И., област Х., ул.”Капитан П. войвода” №23, деловодни разноски по компенсация в размер на 790/седемстотин и деветдесет/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 202/07.7.2009 г., по гр.д. 281/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: