О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 239 С. 03.05.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : М. И. И. П. като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 217 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. В. С.,А. В. Б.,Д. С. К.-кова,К. С. П.,М. Н. С.-Р. А. Г. Т.,В. Г. Е. и Г. Г. Ш.-всички със съдебен адрес [населено място], чрез процесуал-ния представител-адвокат Ю. против въззивно определение № 393 от 9.02.2011г.по в.ч.гр.д.№ 184 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено определение №1499 от 29.11.2010г. по гр.д.№ 696/2010г.на РС Асеновград,като е прекратено като недопустимо произ-водството по делото. Счита същото за неправилно,поради което иска да бъде отменено,а въпросът решен по същество,като делото бъде върнато на районния съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск. Като се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК поставя въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на иск за установяване на определено обстоятелство/че декларация за изселване и молба за ликвидиране на досие №3259,АЕ 67 опис 12 на фонд 719к на ЦДА от 1925г.са с автор наследодателя им Г. В. Ш./,при положение,че административния съд в производство по реда на АПК вече е обсъдил тези документи и е отхвърлил жалбата с мотив,че не е ясно кой е техния автор. В случая въззивният съд е потвърдил определението на районния съд и е мотивирал извода си за недопустимост на предявения иск с изложени доводи в смисъл,че ищците нямат правен интерес от установяване на горепосоченото обстоятелство пред вид водените от тях и приключили административни производства и разпоредбата на чл.177 от АПК, изключваща възможността от подновяване на спора за отмяна на неизгодния за тях административен акт - заповед № РД 46-1470 от 24.11.2008г.на МЗХ. Посочено е,че с влязло в сила решение - административен съд вече се е произнесъл,че не е ясно кой е автора на двата документа,предмет на настоящето производство и евентуалното позитивно решение по настоящия спор не би могъл да послужи на ищците за иницииране на производство за отмяна на влязло в сила решение по чл.239 от АПК,тъй като въпросът за доказателствената сила на докумен-тите следва да се преценя в производството,в което те са представени като доказателства, а не по принцип. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното : Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.В случая поставеният въпрос-е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Освен това- той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,защото изисква тълкуване на закона и уеднаквяване на практиката съобразно съществува-щите обществено-икономически условия.По него,настоящият съдебен състав, намира следното: По съществото си предявения в настоящето производство иск е за установяване истинността на два документа- декларация за изселване и молба за ликвидиране на досие №3259,АЕ 67 опис 12 на фонд 719к на ЦДА от 1925г.и по –специално на тяхната автентичност/т.е.че те са подписани от лицето,което е посочено за техен автор/. Правният интерес на ищците произтича от необходимостта да бъде установено със сила на присъдено нещо,че тези документи са истински. Целта е –преди да се стигне до съдебен процес,в който документите да бъдат използвани-да се разчисти спора дали са истински или не са. Наличието на приключили административни спорове не може да е пречка за установяване на това обстоятелство,защото забраната на чл.177 ал.3 от АПК касае оспорването на същия административен акт,за който вече е постановено отхвърлително решение.Правният интерес от предявяване на иск по чл.124 ал.4 от ГПК не може да се обвързва с приключило админист-ативно производство.По-скоро връзката е обратна.Именно защото- в административното производство не е предвидена процедура за проверка на истинността на представен документ –неблагоприятния /за ищцовата страна/изпод от този административен спор може да е изострило необходимостта от разрешаването на този въпрос по общия исков ред. Гражданският съд не може да преценя- дали в случай на постановяване на позитивно решение по настоящия спор- би било допустимо евентуалното оспорване на един административен акт или не.Касае се до предявен иск за установяване на обстоятелство/на истинност на документ/, възможността за което е предвидена в закона,поради което съдът не може да откаже разглеждането му с мотиви,обвързани с едно евентуално,бъдещо оспорване по административен ред. Гореизложеното налага отмяна на постановения въззивен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск. Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба на И. В. С.,А. В. Б.,Д. С. К.-кова,К. С. П.,М. Н. С.-Р. А. Г. Т.,В. Г. Е. и Г. Г. Ш.-всички със съдебен адрес [населено място] [улица] ет.1-адвокат Ю. против въззивно определение №393 от 9.02.2011г по в.ч.гр.д.№ 184 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №393 от 9.02.2011г.по в.ч.гр.д.№ 184 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено опре-деление №1499 от 29.11.2010г. по гр.д.№ 696/2010г.на РС Асеновград, като ВРЪЩА делото на Районния съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.