Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * допустимост на иск * обективно съединяване на искове * редовност на исковата молба * реституция * правен интерес


1

Р Е Ш Е Н И Е

№92

[населено място], 03.07.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1001 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 409 от 31.10.2013г. постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 1265/2013г., с което е отменено решение на Старозагорски районен съд по гр.д. № 4200/2012г. и вместо това е признато за установено по отношение на [община], че недвижим имот, представляващ нива от 330 кв.м. в землището на [населено място], местн. „Ч. могила”, отделена от североизточната част на цялата нива от 3667 кв.м., попадаща сега в УПИ І-жилищно строителство, трафопост и хидрофор в кв. 455-б по регулационния план на града, а по одобрената карта попадащ в имот с идентификатор 68850.520.474, не е собственост на [община], а е собственост на И. А. И., починал 1980г.; осъдена е [община] да предаде на Д. И. А. владението върху описания имот.
Касационната жалба е подадена от [община]. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно. Съдът не е оценил в достатъчна степен заключението на приетата техническа експертиза, според което мероприятието, за което е отреден имота, е изпълнено. Също така, не е отдал нужното значение на факта, че имота не е подадено заявление за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Ответникът Д. И. А. намира касационната жалба за неоснователна.
С определение № 111 от 28.03.2014г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението за проверка допустимостта му с оглед допустимостта на всеки един от съединените искове и редовността на исковата молба, в която липсва индивидуализация на спорната реална част от урегулиран поземлен имот.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното:
Производството е по искове на Д. И. А. против [община]. П. на исковата молба, уточнен от ищеца с молба от 05.12.2012г., съдържа три искания: 1/ да бъде установено, че общината не е собственик на имота; 2/ да бъде установено, че имотът е собственост на наследодателя на ищеца И. А. И., починал 1980г.; 3/ да бъде осъдена общината да предаде на ищеца владението върху имота.
Ищецът Д. А. установява, че е един от наследниците на И. А. И., починал 1980г., както и че наследодателят е притежавал съгласно нотариален акт за покупко-продажба от 1955г. нива от 330 кв.м. в местн. „Ч. могила”, представляваща имот пл. № 3580 по стар кадастрален план на Стара З.. Понастоящем съгласно регулационния план този имот попада в УПИ І-жилищно строителство, трафопост и хидрофор в кв. 455-б по плана на града, а по кадастралната карта попада в имот с идентификатор 68850.520.474, записан като собственост на [община]. За имота не е подавано заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Приетата техническа експертиза установява, че по първоначалния кадастрален план от 1960г. имотът, описан в нотариалния акт, съставлява имот пл.№ 3580 и към разписния списък е записан на името на наследодателя. По регулационния план от 1988г. имотът попада в УПИ І-жилищно строителство, трафопост и хидрофор в кв. 455-б с площ 16 963 кв.м., като посочените при отреждането на имота мероприятия са изпълнени - построени са четири жилищни блока, трафопост и хидрофор. Конкретно в границите на бившия имот пл. № 3580 няма застрояване или друго мероприятие. Няма данни да е извършвано отчуждаване на имота. За целия УПИ І е съставен акт за частна общинска собственост на 10.09.2012г. - след завеждане на делото. Според вещото лице от площта на имот пл. №3580 може да се образува самостоятелен УПИ.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е приел, че за имота не е проведена процедура по реституция било по реда на ЗСПЗЗ, било по реда на ЗВСОНИ и З..
Старозагорски окръжен съд е отменил решението и уважил исковете. Приел е, че правото на собственост на наследодателя е доказано с представения нотариален акт от 1955г., който не е оспорен от ответника. При липсата на данни имотът да е отчуждаван на някакво правно основание същият не е могъл да премине в собственост на държавата, респ. общината. Намерил е, че съставеният в хода на делото акт за частна общинска собственост няма правопораждащ характер и не удостоверява юридически факт, обуславящ възникване на право на собственост. Поради това е признал, че [община] не е собственик на имота, а негов собственик е наследодателя И. А. И. и е осъдил Общината да предаде на ищеца владението върху имота. В постановения диспозитив липсва конкретизация къде точно в границите на съществуващия УПИ І-жилищно строителство, трафопост и хидрофор се намира имотът, върху който следва да бъде предадено владението.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл. 124, ал.1 ГПК предявяването на установителен иск за установяване съществуване или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Когато такива твърдения не са изложени исковата молба е нередовна и на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на тази нередовност. Ако, въпреки направените уточнения, съдът констатира че ищецът няма правен интерес, следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на претенцията.
Ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск. Когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. Ако спорът е за реална част от урегулиран поземлен имот тази реална част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот, като е необходимо представяне на скица, която да илюстрира местоположението на спорния имот спрямо имота по действащия план. Само тогава е налице яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. В случай, че местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със съответните указания.
Съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва. В т.5 на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че постановките на горепосоченото тълкувателно решение продължават да са актуални и при действащия ГПК /с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна/.
При прилагането на горните разрешения спрямо настоящия случай се налага извод за недопустимост на обжалвания съдебен акт като постановен по нередовна искова молба. При конкретизираните от ищеца три петитума на исковата молба не е ясно откъде произтича правният му интерес да иска установяване на правото на собственост към минал момент - смъртта на наследодателя, починал 1980г., както и правният интерес едновременно с това да иска установяване, че ответникът не е собственик на имота. Според указанията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС: „Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява”. В. съд не се е съобразил с тези указания и е разгледал предявените искове без да е преценил допустимостта на всеки от тях с оглед изискването за правен интерес.
Налице е и друга нередовност на исковата молба - липсва индивидуализация на спорния имот. Спорът е за недвижим имот с площ 330 кв.м., бивша нива, представляващ понастоящем реална част от урегулиран поземлен имот с площ 16 969 кв.м., но спорната част по никакъв начин не е идентифицирана и не е уточнено къде в границите на урегулирания поземлен имот се намира тя. Следва да се изтъкне, че индивидуализация на имота не е извършена и в постановения от съда акт, въпреки че това е било възможно предвид приетата техническа експертиза и изготвената от вещото лице скица.
При посочените недостатъци на исковата молба въззивният съд е следвало да упражни посочените по-горе свои правомощия като предприеме действия по отстраняване на нередовностите, преценка допустимостта на всеки от предявените искове и едва след това да разгледа спора по същество.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 409 от 31.10.2013г. постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 1265/2013г.
ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.