Р Е Ш Е Н И Е № 600 гр. София, 07.01. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември……..….две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 524 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на повереника на частния обвинител Л. Д. Ч. против решение № 828/07.07.2010 г. на Софийски градски съд, НО, 3-ти въззивен състав, постановено по ВНОХД № 2535/2010 г. С него е отменена присъда на Софийския районен съд от 10.02.2010 г. по НОХД № 14058/2007 г., с която подсъдимият Г. С. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 134 ал. 1, т. 1, вр. чл. 128 ал. 2, пр. 8, вр. ал. 1 от НК, като е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и кумулативно лишаване от права, и наказателното производство е прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютната давност за наказателно преследване. В касационната жалба се изтъкват доводи за нарушение на материалния закон. Твърди се, че прекратяването, извършено от въззивната инстанция и основано на чл. 24 ал. 1, т. 3 от НПК е неправилно. Всъщност наказателното производство е било прекратено от първата инстанция с освобождаването от наказателна отговорност и налагането на административно наказание и тъй като частният обвинител не е подал жалба то присъдата е влязла в сила на 26.02.2010 г. В този аспект въззивният съд недопустимо е прекратил повторно производството вместо само да разгледа жалбата на подсъдимия за несправедливост на наложеното му наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд. В с. з. пред ВКС частният обвинител и повереника му, редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият и неговия защитник изразяват позиция за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВКП намира решението за законосъобразно, поради което и предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. От материалите по делото е видно, че с първоинстанционната присъда, постановена по НОХД № 14058/2007 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 134 ал. 1, т. 1, вр. чл. 128 ал. 2, пр. 8, вр. ал. 1 от НК, като във вр. с чл. 2 ал. 2 от НК е освободил същия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв., както и на основание чл. 160 ал. 1, вр. чл. 78а ал. 4, вр. чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК го е лишил от право упражнява професия лекар за срок от 2 години. Срещу присъдата е била депозирана въззивна жалба само от подсъдимия, като в нея са били релевирани доводи за нарушения на процесуалния и материален закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. В с. з. на 28.06. 2010 г. защитникът на подсъдимия е поддържал жалбата, като алтернативно е направил и искане за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. С въззивното решение Софийският градски съд, след като е съобразил, че деянието е било извършено на 01.12.2002 г. и за него предвиденото наказание е до 3 години лишаване от свобода, надлежно е констатирал, че съгласно чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80 ал. 1, т. 4 от НК на 01.06.2010 г. е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, която в случая е 7 години и 6 месеца, като законосъобразно е отменил присъдата и е прекратил наказателното производство на основание чл. 24 ал. 1, т. 3 от НПК. Изцяло неоснователно частният тъжител отчита производството за прекратено с постановяване на присъдата от районния съд. Както се посочи и по-горе, същата е била атакувана от подсъдимия в нейната цялостност и поради това изобщо не може да се сподели твърдението, че същата е била влязла в сила. Състоянието на висящност на наказателното производство е продължило пред въззивния съд, който след като коректно е констатирал условията за прекратяване по чл. 24 ал. 1, т. 3 от НПК, правилно е упражнил правомощието си по чл. 334, т. 4 от НПК, отменяйки първоинстанционната присъда и е прекратявайки наказателното производство. Предвид гореизложеното, ВКС намери, че не е налице соченото касационно основание и атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 828/07.07.2010 г. на Софийски градски съд, НО, 3-ти въззивен състав, постановено по ВНОХД № 2535/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: