Р Е Ш Е Н И Е   № 13   София, 01.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на 28.01.  две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА           ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря СИЙКА ТОДОРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева т.дело №481 /2009  година Производството по делото е образувано по реда на чл.290-293 ГПК по повод подадена касационна жалба от Н. И. Г. с вх. №973/01.04.2009 год. на Б. окръжен съд против решение №823 от 24.02.2009 год. по гр.д. №57/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение №4972/14.11.2007 год. по гр.д. №760/2007 год. на Б. районен съд, с което са уважени предявените от ЗПАД”Д” гр. С. при условие на обективно съединяване против касатора в качеството му на причинител на вредата регресен иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 1151.56 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя- ищец на пострадалия собственик на автомбила – “И” ООД, застрахован с Договор за застраховка ”А” и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 20.14 лв. мораторна лихва. Застрахователното събитие е настъпило в сервиза, на който собственикът на автомобила го е предоставил за диагностика и ремонт. Колата е повредена на работното място на ответника, който е в трудово правни отношения със сервиза, при извършвана от него маневра на заден ход. Благоевградският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че с предаването на колата в сервиза от собственика й, не е доказано, че той е упълномощил касатора-ответник да я управлява. Отхвърлен е доводът му, че има качество на упълномощен водач, а не „трето лице” по смисъла на т.71 от О. условия, съобразно който текст при причинена щета по вина на трето лице, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу него, като за трето лице не се счита водачът на МПС, упълномощен със съгласие на застрахования. Касаторът Н. Г. , чрез защитата си твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.213 ал.1 КЗ и т.71 от О. условия, защото има качество на упълномощен водач В договора, сключен с автосервиза за диагностика и ремонт, се инкорпорира и упълномощаването от собственика на автомобила на работниците и служителите в него, като правоспособни водачи, да го управляват. Навежда и доводи за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.235, ал.2 ГПК/, поради необсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност. С определение №594 от 21.10.2009 год. на ВКС, І Т. О. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за разрешаване на правния въпрос от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото, а именно с предоставяне на колата за диагностика и евентуален ремонт в автосервиз, работникът в него, на когото е възложено да извърши тези дейности, който е в трудовоправни отношения със сервиза и който е и правоспособен водач, придобива ли и качество на упълномощен водач по смисъл на чл.213 ал.1 КЗ във вр. с т.71 от О. условия при извършване на маневра с автомобила на територията на сервиза. Неправилно и двете съдебни инстанции са уважили регресния иск на застрахователя с правно основание чл.213, ал.1 КЗ срещу касатора, причинител на вредата. По своята функция регресното право е предназначено да предотврати обогатяването на застрахования и е насочено да запази гражданската отговорност на третото лице.пълномощеният водач не е трето лице по смисъла на чл.71 Общите условия на застраховката „А”. Неправилно Б. окръжен съд е приел, че ответникът по делото Н. Г. , в качеството си на работник в сервиза и правоспособен водач, на когото е възложено ремонтирането на колата, не е упълномощен от собственика на колата да го управлява по смисъла на чл.71 от О. условия за застраховка „А”. За качеството на „упълномощен водач” от собственика на автомобила, е без значение, че застрахователното събитие- увреждането на автомобила, е станало на територията на сервиза, а не на път по смисъла на ЗДВП, защото именно в легалната дефиниция на понятието ”водач”, дадена в §6, т.25 ЗДВП, като „водач” е определено всяко лице, което управлява МПС, без да е указано върху каква територия. Водачът се ползва от застрахователна закрила, без да е нужно за това да бъде собственик или ползвател на автомобила/чл.213, ал.1 КЗ/. За упълномощаването му не се изисква писмена форма за действителност.пълномощаването е волеизявление на собственика насочено към друго лице да управлява МПС. То може да бъде извършено както пряко, така и чрез конклудентни действия, изразяващи се в предоставяне на фактическата власт върху автомобила, както в случая е станало чрез предаването от собственика на талона, ключовете и попълването на формуляр с описание на възложената на сервиза поръчка за ремонт. От този момент за сервиза е възникнало задължение да ремонтира колата съобразно поръчката на собственика-възложител. Изпълнението на фактически сключения договор за изработка с правно основание чл.258 и сл. ЗЗД, не може да се извърши, без автомобилът да бъде преместен на територията на сервиза от мястото на предаването му до работното място на работника, който е в трудовоправни отношения с него и на когото е възложено да извърши ремонта. Затова с факта на предаване на автомобила за ремонт, собственикът е упълномощил сервиза да го управлява на територията си. Фактическото действие по управление може да бъде извършено само от неговите работници, на които е възложена поръчката, от което следва че упълномощаването чрез конклудентни действия за управляване на автомобила обхваща и тях. Съобразно изложеното дотук настоящият състав на І Т. О. намира, че работникът, на който е възложено ремонт на колата, представлява упълномощен водач, ползващ се със застрахователна закрила при извършваната от него маневра с автомобила на територията на автосервиза, поради което предявения срещу него регресен иск на застрахователя е неоснователен. На основание чл.293, ал.1-3 ГПК обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено, и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което предявеният от З. „Д” регресен иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ да бъде отхвърлен. В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, защото няма представен списък по чл.80 ГПК. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение №823 от 24.02.2009 год. по гр.д. №57/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение №4972/14.11.2007 год. по гр.д. №760/2007 год. на Б. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗПАД”Д” гр. С. против Н. И. Г., от с. С., Община К. регресен иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за сумата 1 151.56 лв., представляваща изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по ликвидационен акт от 20.03.2007 год. по щета №4201011079 от 20.03.2007 год., ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 20.14 лв., обезщетение за забава за периода от 26.03.2007 год. до 11.05.2007 год.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: