Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 11.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 572 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от юрисконсулт Ф. Г., против решение без номер от 4 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 805 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2010 г., с което е прогласена нищожността на решение № 496 от 10 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 916 по описа на районния съд в гр. Кюстендил за 2009 г. и делото е върнато на същия съд за постановяване на ново решение. Касационното обжалване е допуснато с определение № 142 от 8 февруари 2012 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса нищожно ли е съдебно решение, в което мотивите са кратки или липсват. С решението си въззивният съд приема, че решението на първата инстанция съдържа кратки мотиви, а правните изводи са в рамките на пет изречения; решението е с бланкетни мотиви и непълен диспозитив; при липсата на мотиви въззивният съд не е в състояние да провери дали е правилна преценката по фактите и дали изводите са правилни и логични. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, както и в задължителното тълкуване на въпроса за това в кои случаи съдебното решение е нищожно, постановено от ВКС в решение по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Така в посоченото тълкувателно решение ВКС прием, че източникът на силата на присъдено нещо е определен със закона (чл. 189, б. „г” ГПК отменен, респективно – 236, ал. 2 ГПК от 2007 г.) и това е диспозитивът на решението, даващ констатация относно спорното право. Мотивите към решението съобразно посочените текстове, не са част от него, а нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение. В случай на такова нарушение, е налице основание за отмяната на решението като неправилно. Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668 по гр.д. № 1790 по описа на първо гражданско отделение за 2009 г., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение. Обжалваното решение според даденото по-горе разрешение е неправилно. Макар в първата си част съдът да е изложил съображения напълно в съответствие с посоченото разрешение, то след това е посочил, че в първоинстанционното решение не се отразява какво е прието за установено от фактическа страна за извършените нарушения от работника и как съдът е стигнал до извода за недоказаност и неоснователност на исковете, не се сочи кои са безспорните нарушения и при кои доказателства, не са обсъдени доводите на ищцата и показанията на свидетелите, липсват мотиви за определяне на юристконсултското възнаграждение от 2000 лева и е достигнал до извода, че при липсата на мотиви въззивният съд не е в състояние да провери дали преценката по фактите е правилна и дали изводите са правилни и логични. Дадените съображения касаят нарушения на изискването за мотивиране на съдебния акт, а не са такива за неразбираемост и невъзможност смисъла на решението да се изведе чрез тълкуване. Въззивният съд освен това е посочил, че в диспозитива на решението на първата инстанция липсва изписване на заповедта, чиято отмяна се иска, длъжността, на която ищцата е искала да бъде възстановена, както и сумата, която се претендира за обезщетение и за какъв период, но посоченият недостатък касае друг порок на решението, а не неговата нищожност. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и постановяване на съдебен акт по съществото на спора. По искането за разноски от страна на касатора следва да се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 4 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 805 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Кюстендил. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: