4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 466 [населено място], 05,07, 2013г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1032/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.2 и ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение №561 от 16.11.2012г., постановено по ч.гр.дело №603/2012г. на Шуменския окръжен съд. С определението е прекратено производството по обжалване на определението от 26.07.2012г. по ч.т.д. № 1170/2012г. на Шуменския районен съд, с което е върната частната жалба на [фирма] и Т. Н. Д. против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение №702/6.04.2012г. по ч.т.д. № 1170/2012г., по само отношение на [фирма], представлявано от управителите С. К. Д. и Т. Н. Д.. Съдът е постановил обжалване на определението в едноседмичен срок пред ВКС. С определението е потвърдено определение от 26.07.2012г. по ч.т.д. № 1170/2012г. на Шуменския районен съд, с което е върната частната въззивна жалба на ЕТ С. Д. и Т. Н. Д. против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение №708/6.04.2012г. по ч.т.дело №1170/2012г. на Шуменския районен съд. Съдът е постановил обжалване на определението в тази му част в двуседмичен срок пред ВКС. В Шуменския окръжен съд, на 10.12.2012г. с вх. № 7010, е подадена частна касационна жалба от Т. Н. Д., ЕТ С. Д. и от [фирма], представлявани от адв. С., срещу определението на Шуменския окръжен съд от 16.11.2012г. Касаторите поддържат, че жалба е подадена в срок с оглед на обстоятелството, че са солидарни длъжници на [фирма]. Изразено е становище, че неправилно съдът е поискал от всеки заплащане на ДТ по 15 лв., възразяват кредита да е изискуем, поддържат, че същият е погасяван съобразно договора и подписаните с банката анекси, че по силата на подписан меморандум са покрили задълженията по кредитни карти на 20.10.2011г. и не са станали причина за превръщане на договорите за кредит в предварително изискуеми и др. Представено е изложение на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване от 9.01.2013г. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване, алтернативно по основателността на жалбата. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По частната жалба срещу определението за прекратяване на производството по отношение на [фирма] производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Определението на Шуменския окръжен съд в тази част е недопустимо, поради което ще следва да бъде обезсилено. За валидността и допустимостта на постановените от съда по същество съдебни актове ВКС следи служебно. Даденото разрешение с ТР 1/2001 год. на ОСГК, т. 10 при задължителното касационно производство намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби, съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. С определението от 26.07.2012г. Шуменският районен съд е постановил връщане на частните жалби на ЕТ С. Д. и Т. Н.. Съдът не се е произнасял по въззивна частна жалба на дружеството [фирма], липсва предмет на обжалване, поради което недопустимо въззивният съд е постановил определение за прекратяване на производство по отношение на дружеството. Доколкото Шуменският окръжен съд е дал по - продължителен срок за обжалване на определението от този предвиден в чл.275, ал.1 ГПК, частната касационна жалба на Т. Н. Д. и [фирма], представляван от С. Д., следва да се приеме за процесуално допустима / чл.62, ал.3 ГПК/. Частната касационна жалба е допустима при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК към която разпоредба препраща чл.274, ал.3 ГПК. С частна жалба от 6.06.2012г. по чл.419 ГПК, жалбоподателите ЕТ С. Д. и Т. Д. са обжалвали разпореждането на Шуменския районен съд за издаване на разпореждане на незабавно изпълнение по заявление на [фирма]. С разпореждане от 14.06.2012г. всеки един от двамата жалбоподатели е бил задължен да внесе ДТ по 15 лв. Съдът е констатирал, че жалбоподателите не са изпълнили разпореждането за внасяне на ДТ. Доколкото жалбоподателите са представили документи за внесена ДТ, те са във връзка с паралелни производства по искане за спиране изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение. Следва да се отбележи, че дружеството – жалбоподател и солидарен длъжник не е подало възражение по чл. 414 ГПК и не е обжалвало разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение с въззивна частна жалба. От пространното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, може да бъде изведен въпрос: при подадена частна жалба от солидарни длъжници как се определя ДТ - в размер на 15 лв., или всеки един от жалбоподателите дължи по 15 лв. Така изведен въпросът е обусловил правните изводи на съда за потвърждаване на определението за връщане на частната въззивна жалба, от значение за изхода на делото, поради което въззивното определение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Неправилно на жалбоподателите ЕТ Д. и Д. е разпоредено да внесат всеки един от тях по 15 лв. за подадената обща въззивна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. Съдът не е съобразил, че в заповедното производство се събира една ДТ съобразно интереса / чл.18 от Тарифата за държавните такси/, а при подаване на частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК се прилага разпоредбата на чл.19 от Тарифата. В този случай жалбоподателите ще дължат 15 лв., а не както е разпоредил районният съд всеки един от тях по 15 лв. При неправилно определяне на ДТ от съда, защитата на жалбаподателя е чрез обжалване на определението за връщане на жалбата, какъвто е конкретния случай. Определението на въззивният съд, с което е потвърдено определението на районния съд за връщане на въззивната жалба на ЕТ Д. и Д., като неправилно ще следва да бъде отменено и върнато делото на първоинстанционния съд за ново администриране на частната въззивна жалба № 10168 от 6.06.2012г. По останалите поставени въпроси ВКС не се произнася, тъй като те са относими към производството по чл.422 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение №561 от 16.11.2012г., постановено по в.ч.гр.д. № 603/2012г. на Шуменския окръжен съд, с което е прекратено производството по обжалване на определение от 26.07.2012г. по ч.т. дело № 1170/2012г. по описа на Шуменския районен съд, с което е върната частната въззивна жалба на ЕТ С. Д. и Т. Д. против разпореждането за издаване на заповед за изпълнение №702/6.04.2012г. по ч.т.д. № 1170/2012г. само по отношение на [фирма], като недопустимо. ОТМЕНЯ определение №561 от 16.11.2012г., постановено по в.ч.гр.дело № 603/200г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 26.07.2012г. по ч.т.д. №1170/2012г. на Шуменския районен съд, с което е върната частната жалба на [фирма] и Т. Н. Д. против разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение №702/6.04.2012г. по ч.т.д. №1170/2012г. и връща делото на Шуменския районен съд за администриране на частна въззивна жалба № 10168 от 6.06.2012г. за внасяне на ДТ. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: