Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 46 гр. София,   29.01.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и първи януари       две хиляди и десета    година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ     при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  558/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. П. от с. Г., чрез пълномощник адв. В,срещу решение №785 от 09.12.2008г по гр.дело № 714/2008г. на Софийски окръжен съд , с което в една част е обезсилено, а в друга част е оставено в сила решение №49 от 12.04.2008г на Районен съд гр. Е.,постановено по трудов спор . Потвърдено е като законосъобразно уволнение при прекратяване на срочен трудов договор на основание чл. 325т.4 от КТ , а евентуалния довод ,че издателят на заповедта – ответникът „Б” О. чрез своя управител , не е компетентен и няма качествата на работодател предвид чл. 123а ал.4 от КТ , е разгледан във връзка с основанието по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и въззивният съд е обезсилил изричното произнасяне на съдебен диспозитив в тази част . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано , по въпроса за приложното поле на чл. 123а и чл.67 ал.3 от КТ спрямо постигнати уговорки с работника за преминаване към срочен трудов договор при условията на чл. 68 ал.1 и сл. от КТ за законосъобразно и допустимо прекратяване на трудовото правоотношение поради приключване на работата. Съображения са развити в жалбата . Ответникът „Б” О. , оспорва съображенията на касаторката и наличието на отменителни основания в съдебно заседание . С определение №447от 17.04.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса за приложното поле на чл.67 ал.3 от КТ при допълнителни уговорки между работник и последващия му работодател със задължения по чл. 123 от КТ , предвид разграничените в чл. 68 ал.1 т.1 и т.2 от КТ две хипотези ,ако уговорка по чл. 119 от КТ е постигната договорът да продължи „ до приключване на дейността” . Разгледана по същество , касационната жалба е неоснователна . В обжалваното решение Окръжен съд гр. С. е разгледал случай , при който безсрочен трудов договор с работник на първоначалния работодател АЕЦ „К” е бил изменен по силата на допълнително споразумение от 07.12.2004т с настоящия работодател „Б”О. , съгласно дадената от чл. 119 от КТ възможност за договаряне и предвид обстоятелството,че двете дружества са били в отношения по търговски договор №0108/1049 от 03.08.2001г . Предмет на този търговски договор е изпълнителят „Б”О. да поеме срещу възнаграждение дейността по осигуряването на безплатна предпазна и столова храна за персонала на АЕЦ, за определен срок ,с оглед на което са му предоставени за временно ползване съответните материални активи . Изрично и при позоваване на чл. 123 от КТ , с анекс е уговорено изпълнителят да приеме в своя щат броя работници и служители (персонал),изпълнявали тази дейност при възложителя ,като запази трудовите им правоотношения за срок от две години . След изтичането на двугодишния срок, между ищцата Х ответния работодател е сключено оспорваното споразумение с уговорка отношенията им занапред да са при „определен срок”,посочен като „приключване дейността на „Б”по договор №0108/1049/2001г” , т.е обвързващия двете предприятия търговски договор. Правоотношенията по него безспорно са прекратени в кроя на м. ноември 2007г, ответникът „Б”О. не е бил допуснат да участва в конкурс за сключване на последващ договор по предмета на обслужващата дейност ,поради което и на основание чл. 325 т.4 от КТ последният е прекратил трудовия договор с ищцата със заповед №164/28.11.2007г . Като при горните обстоятелства е изключил естеството на отношенията между двете търговски дружества от приложното поле на чл. 123 а от КТ , въззивният съд правилно е приложел закона . Нормата урежда едно изключение за случаите на отдаване предприятието или на обособена част от него под наем , аренда или концесия ,като правоотношенията между двете дружества по търговския договор №0108/1049 от 03.08.2001г не са от такова правно естество , макар прехвърлянено на дейността да е ограничено по време. За прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 от КТ се касае във всички случаи , при които стопански субекти ,запазващи своята идентичност, договарят организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна , но също и независимо от това , дали прехвърлянето се осъществява временно или постоянно . Съдържанието на това определение, изведено в Директива №2001/23/ЕО от 21.03.2001г , съдът приема да е вложено в нормата на чл. 123 т.7 от КТ ,но не приема тезата, че за да се избегне стълкновение между предписанията по цитираната директива на Съвета на Европа и уредбата в КТ, е необходимо да се изведе правило , според което щом прехвърлянето на стопански дейности или обособени части от предприятието на друг работодател е обвързано със срок и не е неотменимо , то запазилите положението си при новия работодател работници винаги ще имат и правата по чл. 123а ал.4 КТ , спрямо предишния си работодател. Запазването на трудовото правоотношение не е неотменимо предписано в Кодекса на труда. Не временният или траен характер на прехвърлянето на дейност, а правната природа на договора между стопанските субекти предопределя запазване на трудовото правоотношение със стария работодател в изчерпателните хипотези на чл.123а от КТ. Прехвърлянето на дейност поначало е извън тази специална защита , тъй като трудовото право поначало допуска безвиновно прекратяване на трудовите договори по икономически причини . Допуска също така подобни причини да са основание за уговорки във връзка с ограничаване срока на действие на л.т.д между работодателя и работника ,с оглед на което е предвиден случая по чл. 68 ал.1 т.2 от КТ. Този вид срочни трудови договори се сключва до завършване на определена работа. Именно за икономическите причини дължи сметка и цитираната от защитата на касаторката европейска директива . Наред с предписанието фактът на прехвърляне на предприятие, стопанската дейност или обособена част ,да не представлява само по себе си основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя се уточнява , че разпоредбата не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила.(виж чл.4.1от Директива №2001/23/ЕО) При действащата нормативна уредба след измененията в Кодекса на труда с ДВ бр.25 от 2001г , в съдебната практика нееднакво се решава въпросът за приложното поле на чл. 68 ал.3 от КТ, с оглед регламентацията в кои случаи работодателят може да сключва трудови договори за определен , изрично посочен като дата и период срок по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ ,което на свой ред е от решаващо значение с оглед изискванията на чл. 67 ал.3 от КТ . Неправилно е ограниченията по чл. 68 ал.3 КТ или хипотезите по чл. 68ал.4 КТ да обосноват изводите на някои състави на Софийски окръжен съд ,че при установените в настоящия случай обстоятелства уговорките по допълнителното споразумение между ищцата и „Б”О. не са били по смисъла на чл. 68ал.1 т.2 от КТ ,т.е до завършване на определена работа ,щом се касае за временна работа или краткотрайна дейност. Нормата на чл. 68 ал.3 от КТ има предвид работата или дейността по предмета на конкретното трудово правоотношение, уговаряна като срочна , а не случай като настоящия , при който се очаква цялата дейност на работодателя в определено направление и във връзка с определен обект , да приключи окончателно като икономическо предприятие . Именно последното обуславя конкретната работа като подлежаща на завършване , без тя да е по естеството си временна , сезонна или краткотрайна (чл.68ал.3 от КТ ) Като е съобразил това ,настоящият състав на Софийски окръжен съд правилно е приел ,че страните са обвързани със срочен трудов договор по смисъла на чл. 68 ал.1 т.2 от КТ , спрямо който допълнителните изисквания на чл. 67 ал.3 от КТ и съдържащата се в тази норма относителна забрана, не се отнасят . Следва да бъде споделен и решаващия извод , че когато при фактическите хипотези по чл. 123 от КТ се касае за преотстъпване на дейност от едно предприятие на друго и това е временно , но извън изрично посочените случаи на наем , аренда или концесия по смисъла на чл. 123а ал.1 от КТ и когато последващият работодател допълнително е постигнал с работниците по завареното безсрочно трудово правоотношение уговорка за срок „до приключване на дейността „ във връзка с която е приел конкретния работник в своя щат и работата му е свързана с тази дейност , модалитетът по споразумението е при условията на чл. 68 ал.1 т.2 от КТ. Когато обстоятелствата по чл.325 т.4 от КТ настъпят,прекратяването на трудовото правоотношение с работника е законосъобразно и заповедта не е нищожна . Допълнителните изисквания на чл. 67 ал.3 от КТ и съдържащата се в тази норма относителна забрана, не се отнасят за този случай , както правилно е приел Софийски окръжен съд в обжалваното решение . Следва да бъдат споделени и решаващите съображения на Софийски окръжен съд за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част . Доводите за некомпетентно издаване на заповедта правилно въззивният съд е съобразил като обстоятелства в подкрепа на основанието на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ , не се касае за самостоятелен , уреден от трудовото право иск за нищожност по който съдът да се произнася отделно . Предвид гореизложеното оплакванията на касаторката за неправилно прилагане на материалния закон и процесуални нарушения са неоснователни, въззивното решение следва да бъде потвърдено . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.     Р Е Ш И :   Потвърждава решение №785 от 09.12.2008г по гр.дело № 714/2008г. на Софийски окръжен съд   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: