4 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр.София, 05.01.2021г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Анна Баева Вероника Николова при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 228 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по искова молба на Г. С. Х., [населено място], за прогласяване за нищожно на арбитражно решение № 361/12.09.2013г., постановено по арбитражно дело № 361 от арбитър Б. Г.. Ищцата твърди, че е узнала за арбитражното решение на 02.12.2019г., когато е получила от съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист. Поддържа, че не е била уведомена за образуваното арбитражно дело, не е била призовавана и не е получила препис от арбитражното решение. Въведен е довод, че договорът, който е сключен от нея и лицата Г. М. Х. и З. А. Р. с „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], е потребителски и съгласно чл.143, т.16, пр.3 ЗЗП съществува забрана за уговаряне на арбитраж с такива договори, поради което арбитражното решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА. Моли да се прогласи нищожността на арбитражното решение и да й се присъдят разноските по делото. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва исковата молба, като възразява, че същата не е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, както и че промените в ГПК, ЗМТА и ЗЗП са приети след постановяване на арбитражното решение, поради което същото не следва да се прогласява за нищожно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че искът е допустим и основателен. Ищцата е узнала за арбитражното решение на 02.12.2019г., а исковата молба е депозирана в съда на 12.12.2019г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за атакуване на акта на арбитражния съд. На посочената от ищцата дата – 02.12.2019г. й е връчена от ЧСИ Т. М. покана за доброволно изпълнение, към която е приложен издаден изпълнителен лист от Софийски градски съд от 18.07.2014г. по т.д.№ 4860/2014г. Неоснователно е възражението на ответника, че на ищцата е било връчено арбитражното решение преди 02.12.2019г. В приложеното към т.д.№ 4860/2014г. удостоверение от арбитъра за влизането в сила решението на 24.09.2013г. е посочено, че връчването е извършено с куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД с товарителница № 1051003690230/2013г., доставена на 24.09.2013г. Тази товарителница не е приложена към делото за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. В удостоверението на арбитъра е отразено, че на останалите ответници на арбитражното дело връчването е извършено по същия начин – с куриерска фирма и с дата на доставка - 24.09.2013г. Видно от приложените товарителници, едната от които е с адресат съпруга на ищцата по настоящото дело, с който те са живели на един адрес, на обратната разписка за връчване е отбелязано, че „лицето не живее на адреса“, поради което не може да се приеме, че уведомяването на ищцата е извършено чрез друго лице на посочената от арбитъра дата, както и поради обстоятелството, че писмото е адресирано само до съпруга, който също е бил ответник по арбитражното дело. При тези данни настоящият състав на ВКС приема, че исковата молба е депозирана в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и предявеният иск е допустим. Арбитражното решение от 12.09.2013г. е постановено по иск на „Профи Кредит България“ ЕООД за осъждане на ответниците Г. С. Х., Г. М. Х. и З. А. Р. за връщане на суми, предоставени по договор за револвиращ заем от 06.11.2009г. Арбитърът е приел, че е компетентен да разгледа спора по силата на чл.13.1 от общите условия на договора, според който всички спорове между страните следва да бъдат отнесени за решаване от някой от посочените арбитри, включително Б. Г.. Върховният касационен съд намира, че арбитражното решение е нищожно на основанието, посочено в нормата на чл.47, ал.2 ЗМТА. По силата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна или за прогласяване на нищожност. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19, ал.1 ГПК във вр. с § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед на новите процесуални разпоредби. Нищожното арбитражно решение не поражда правни последици и при установяване на нищожността му не би могло да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен и от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета с ДВ бр.8/2017г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ и по които не е постановено решение от ВКС по иск за отмяна. В настоящия случай с решението по арбитражно дело № 361/2013г. на арбитър Б. Г. е разрешен спор, по който ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице, страна по договор за заем, сключен за задоволяване на лични потребности (лицето действа извън рамките на всякаква търговска или професионална дейност). Спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно. По изложените съображения Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на решението, без да се произнася по въведените в исковата молба основания за отмяна по чл. 47, ал. 1 ЗМТА, по които не е изведен и отделен петитум. По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищцата разноски по делото в размер на 2065,94 лв. (65,94 лв. държавна такса и 2000 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 08.01.2020г.). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА за нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА арбитражно решение № 361/12.09.2013г., постановено по арбитражно дело № 361 от арбитър Б. Г., по иск, предявен от Г. С. Х., [населено място], срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място]. ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], [улица], [жилищен адрес] ЕИК:[ЕИК], да заплати на Г. С. Х., [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ЕГН: [ЕГН], сумата от 2065,94 лв. (две хиляди шестдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки) - разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.