2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113 София, 26.01.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 577 /2009 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Т. Б. В. от[населено място] против въззивно определение на Силистренския окръжен съд № 130 от 14.05.2009 год., по ч.гр.д. № 67/ 2009 год., с което е оставено в сила определение на Силистренския районен съд № 747 от 20.03.2009 год., по гр.д.№ 1802/2009 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения от настоящия частен жалбоподател, като ищец, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника Радослав И. Р., че не му дължи сумата 3 910.80 лв., респ., че изпълняемото право по изп.д.№ 404/2004 год. на Д. при СРС не съществува, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист. С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение. Според поддържаното от жалбоподателя становище, обстоятелството, че разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК е аналогична на чл.255, изр. 2ГПК /отм./, обосновава правен извод, че съществуващата до отмяната и съдебна практика следва да намери съответно приложение. Поради това, като лишени от основание в процесуалния закон съжеднията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, че създаденият с чл.303, ал.1, т.2 ГПК извънинстанционен ред за защита на страната, изключва допустимостта на предявения иск, жалбоподателят не споделя. В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на страната е, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по специфичния и значим за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.439,ал.1 ГПК във вр. с чл.439, ал.2 ГПК в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в решение на ОСГК № 101 от 01.12.1972 год., по гр.д.№ 95/72 год.. Ответната по частната жалба страна не е изразила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като констатира, че предмет на обжалване е въззивно определение на С., с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, имащо преграждащ за развитие на производството по делото ефект, намира, че частната жалба попада в обсега на чл.274, ал.3 ГПК и като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, съдебен акт е процесуално допустима. За да потвърди приетата от СРС недопустимост на предявения от жалбоподателя Т. В., в качестовото му на ищец, отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, Силистренският окръжен съд е приел, че същият няма правен интерес от търсената по този ред защита, предвид основно наведеният с исковата молба факт, настъпил след приключване на съдебното дирене и постановяване на окончателно решение по гр.д.№ 361/2003 год. – влязла в сила присъда по НОХД № 209/2008 год., установяваща неистиност на дадение от св. Р. Р. свидетелски показания по същото и съществуващата процесуална възможност за извънинстанционен контрол по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Следователно от решаващите мотиви, съдържащите се в съобразителната част на обжалваното определение се налага правен извод, че поставеният от частния жалбоподател процесуално правен въпрос / неточно определен като такъв на материално право/ е значим за крайния правен резултат по делото и попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което първата предпоставка на закона за допускане на факултативно касационно обжалване е доказана. Налице е и допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол - някое от изчерпателно посочените основания по т.1-3 на чл. 280, ал.1 ГПК. В случая то, с оглед характера на приложения съдебен акт на ВС - решение № 101/72 год. по гр.д.№ 95/72 год. на ОСГК, следва да бъде преквалифицирано по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като визираният в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК селективен критерий, на който страната се позовава има предвид задължителната за съдилищата съдебна практика на касационната инстанция, какъвто характер притежават само ТР на ОС на съответните колегии на ВКС, приемани на осн. чл.124 З., ТР на съответните колегии на ВС и ВКС, постановени при действието на З. от 1994 год./отм./ , както и тълкувателните постановления на ПВС по чл. 59 ЗУС/ отм.ДВ.бр.59/94 год./, но не и ТР на ОСГК и НК на ВС приемани на осн. чл.52, ал.1 ЗУС, какъвто е и горепосоченият. Основателността на искането за допускане на касационно обжалване, обуславя разглеждане на частната касационна жалба по същество. Същата е основателна. Искът по чл.439, ал.1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание, изпълнилнително дело, като изискването на чл.439, ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Следователно, както е прието и в приложеното решение на ОСГК на ВС № 101/72 год., по гр.д.№ 95/72 год. докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат му от закона правен интерес да оспори изпълнението с отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, аналогичен на иска по чл.255 ГПК/ отм./, във вр. с приложението на която процесуална разпоредба е поставен приложения от страната съдебен акт на касационнаа инстанция. Отделен в тази вр. остава въпросът, дали твърдяните от ищеца, настоящ частен жалбоподател, факти, свързани с истинността на свидетелските показания на св.Р., дадени в производството по гр. д. № 361/2003 год. на СРС погасяват изпълнителната сила на постановеното по същото съдебно решение, но като въпрос,свързан с основателността на предявения иск, той не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Що се касае до наличието на създадена от законодателя процесуална възможност за защита на страната по реда на извънинстанционния контрол, то настоящият съдебен състав счита, че тя сама по себе, при извършеното от жалбоподателя плащане на част от вземането, основаващо се на съдебно изпълнително основание- влязлото в сила решение по гр.д.№ 361/2003 год. на СРС, не обосновава правен извод за отпадане правния интерес на длъжника да установи със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право е погасено и на взикателя не се дължи събиране на вземането по издадения изпълнителен лист, вкл. и по съображения черпени от диспозитивното начало. Водим от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Силистренския окръжен съд № 130 от 14.05.2009 год., постановено по ч.гр.д.№ 67/2009 год.. ОТМЕНЯ въззивно определение на Силистренския окръжен съд № 130 от 14.05.2009 год., по ч.гр.д.№ 67/2009 год. и оставеното с него в сила определение № 747/20.03.2009 год. на Силистренския районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 1802/2009 год., по описа на с.с. ВРЪЩА делото на Силистренския районен съд за продължаване на съдопроизводствени действия по разглеждане на подадената от Т. Б. В. искова молба вх.№ 3153/17.11.2008 год. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: