Р Е Ш Е Н И Е   № 146   София,  31 март 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на .....двадесети март....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АНТОНИ ЛАКОВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 81 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. С. В. срещу решение № 428/ 05.11.2008 г. по внохд № 524/08 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания по всички касационни основания по чл.348 ал.1 НПК. Твърди се, че съдебния акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушение, довели до неправилно изясняване на фактите и незаконосъобразно осъждане на подсъдимия за причинена смърт на С. К. В рамките на признатата виновност било наложено и несправедливо наказание. По същество се иска подсъдимият да бъде оправдан с произтичащите последици- отхвърляне на гражданските искове. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива доводите си в подкрепа на направените оплаквания. В писмени бележки, повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразява становище, че решението не е постановено при сочените касационни основания и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивното решение установи следното:   С присъда № 21/ 15.06.2007 г. по нохд № 3242/06 г. Софийският градски съд признал подсъдимия В за виновен в това, че на 12.09.2001 г. при управление на л.а. “Рено Меган”, в нарушение на правилата за движение по чл.20 ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на С. К. и средна телесна повреда на И. Л. , като след деянието направил всичко зависещо за оказване помощ на пострадалата К. и на основание чл.343а ал.1 б. Г, вр. чл.343 ал.3 вр. ал.2 б. Б и чл.54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.343 ал.3 вр. ал.2 б. Б НК. Отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години. Осъдил В. да плати на М. Д. и Г. Д. по 30 хиляди лева обезщетения за причинените им вреди от смъртта на тяхната дъщеря. По протест на прокурора и жалба на подсъдимия, с атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като на основание чл.343г НК наложил на В. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години и я потвърдил в останалата й част.   Доводите на защитата в подкрепа на направените касационни оплаквания са развити в допълнението към жалбата. В голямата си част те се отнасят към оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина, не е събрал доказателства за изясняване на механизма на второто пътно- транспортно произшествие, поради което не е изключена възможността С. К. да е получила нараняванията именно при втория сблъсък. Твърдят се нарушения на принципните изисквания по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, довели до осъждане на В. на базата на предположения и при неизяснена фактология. Изложен е и довод, че решението е постановено от незаконен състав. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира оплакванията за неоснователни. Софийският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл.314 от НПК, като е извършил цялостна проверка на атакуваната пред него присъда. Подложил е отново на внимателен анализ всички събрани доказателства и на свой ред е стигнал до извод за безспорна установеност на правно релевантните факти. Оценявайки гласните доказателствени средства, съдът правилно е приел, че те поначало не са противоречиви, а взаимно се допълват и въз основа на съобщеното както от свидетелите, така и от подсъдимия са изяснени важните обстоятелства от предмета на доказване- посоката на движение на лекия автомобил, местоположението на лицата в него, ударът в предпазната мантинела, последвалото накланяне на лекия автомобил в дясно, простъргването му по мантинелата и местоположението му след преустановяване на движението- подпрян с цялата си горна част върху нея, а левите гуми във въздуха. Софийският апелативен съд е отговорил еднозначно и на основния спорен въпрос- какви наранявания е претърпяла С. К. при катастрофата и дали те са в пряка причинна връзка със смъртта й. Въз основа на показанията на очевидците- свидетелите Ш, Л. и П. , чието съдържание е анализирано добросъвестно, както и след съпоставянето им със заключенията на експертизите, съдът е стигнал до извода, че голямата рана на шията на пострадалата е резултат от притискането и престъргването на тялото й, в тази му област, между автомобила и мантинелата. В тази посока съдът е намерил категорични данни в твърденията на свидетелите П, които лично са възприели раната, както и косвено в показанията на Л. , че при удара в мантинелата тялото на К. се е преместило в дясно и е излязло наполовина извън автомобила, като той е останал затиснат под него. За механизма на получаване на уврежданията съдът е ползвал и категоричното експертно становище, че всички те са едноактни, прижизнени и по биомеханика на причиняване отговарят да са получени при първото ПТП, като няма такива, които да не могат да бъдат обяснени с този механизъм. Неоснователно е възражението за процесуална незаконосъобразност на решението, тъй като съдът е отказал събирането на нови доказателства, необходими според защитата за изясняване обстоятелствата по второто ПТП и възможността нараняванията и смъртта на К. да се дължат именно на него. Поначало съдът не е задължен да уважава всички искания на страните за събиране на нови доказателства, а има право на преценка дали това е необходимо за изясняване на обективната истина по делото. Процесуално нарушение представлява само неоснователния отказ за попълване на делото с доказателства, в резултат на който важни факти са останали неизяснени по несъмнен и категоричен начин. Настоящият случай не е такъв. Аналогични по съдържанието си доводи за неустановеност на причинната връзка между деянието и противоправния резултат се съдържат във въззивната жалба и са били поставени на вниманието на Софийския апелативен съд, който ги е обсъдил в мотивите си и ги е отхвърлил като неоснователни с аргументи, които този съд споделя изцяло. Изложил е съображения защо приема за обективни и добросъвестни показанията на свидетелите, че при втората катастрофа К. не е допълнително увредена, поради това, че тялото й се е намирало на задната седалка, а главата й върху коленете на Ш. Обстоятелството, че двамата свидетели са приятели помежду си не сочи непременно на предубеденост, още повече, че за факта на изключително тежкото нараняване на момичето след първата катастрофа съдът е извел информация от показанията и на Л. , както и от заключението на експертите. Обсъдено е и писменото доказателство, протокола от второто ПТП, като са изложени аргументи защо описаните в него повреди по автомобила на св. П не дават основание за промяна на оспорените от защитата факти. Ето защо настоящият касационен състав намира, че при формиране на фактическите си изводи, въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, които да дават основание за отмяна на решението. То отговаря на изискванията и на чл.339 ал.2 НПК, тъй като съдът е обсъдил направените пред него възражения и е отговорил аргументирано защо ги намира за неоснователни. Не почива на данните по делото възражението за незаконен състав. Цитираното определение от 21.05.2008 г. е постановено на основание чл. 327 НПК. Като се е запознал с въззивната жалба, направените с нея оплаквания, липсата на доказателствени искания и като не е констатирал служебно, че е необходимо да се събират нови доказателства, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание. Делото е отлагано два пъти и произнасяне по допълнително изложените доказателствени искания на защитата е направено в съдебното заседание на 08.10.2008 г. от съдебния състав, който е постановил и атакуваното решение. Липсва твърдяното абсолютно процесуално нарушение, защото и при произнасянето по исканията на подсъдимия и при постановяване на решението съдът е заседавал в един и същи състав, поради което не е нарушен принципа за неизменност на състава.   Оплакването за неправилно приложение на материалния закон не е аргументирано с доводи, различни от вече обсъдените и касаещи начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение по фактите. Затова Върховният касационен съд намира, че деянието законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл.343а ал.1 б. Г вр. чл.343 ал.3 вр. ал.2 б. Б от НК. В решението са изложени задълбочени съображения по правото, като е обсъдено наличието на обективните и субективни признаци на състава. Тяхното преповтаряне не е необходимо. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия В. Такива не са налице и по отношение на уважените граждански искове, защото виновното причиняване на вредите от страна на подсъдимия е установено по несъмнен и категоричен начин.   По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Неоснователно е искането за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. То е индивидуализирано в рамките към минимума на предвиденото в материално-правната норма, след отчитане на всички смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, в това число и продължителността на съдебния процес. Настоящият касационен състав намира, че наказанието от три години лишаване от свобода, както по отношение на размера, така и по начина му на изтърпяване съответства на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, както и на целите по чл.36 НК. Основателно е обаче оплакването във връзка със срока на наказанието лишаване от права. Видно от въззивния протест, прокурорът е поискал подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Като е отмерил наказанието в размер на пет години, въззивният съд е излязъл извън рамките на протеста и недопустимо е отежнил положението на подсъдимия. Затова настоящата инстанция намери, че следва да измени решението, като намали срока на наказанието лишаване от права от пет на три години. Не може да се уважи претенция този срок да бъде в рамките на две години, поради забраната срокът на наказанието лишаване от права да е по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода. При тези съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение         Р Е Ш И :       ИЗМЕНЯВА решение № 428/ 05.11.2008 г. по внохд № 524/2008 г. на Софийския апелативен съд, като намалява наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено на подсъдимия М. С. В. от пет на ТРИ ГОДИНИ. Оставя в сила решението в останалата му част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: