Р Е Ш Е Н И Е № 136/2018 г. гр.София, 26.02.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3379 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. Касаторите М. Г. К. и К. Г. С., представлявани от адвокат А. Г. от САК, обжалват и молят да бъде отменено въззивно решение № 692 от 02.02.2017 г. по в.гр.д.№ 4455/2014 г. по описа на СГС, ГО, ІV „д” въззивен състав, с довод, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявено е искане делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, тъй като са налице предпоставките по чл. 293, ал. 3 ГПК. Ответникът по касация Г. Д. Г., представляван от адвокат М. К. от САК поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна, в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 08.01.2014 г. на СРС, 77 с-в по гр.д.№ 27220/2012 г., с което е постановено възстановяване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН на запазената част на К. Г. С. и на М. Г. К. от наследството на Р. С. Г., починала на 22.04.2012 г., като е намалено със сумата от общо 11 320,70 лв. дарение, извършено от наследодателката Р. С. Г. в полза на сина й Г. Д. Г., обективирано в нотариален акт № 116 от 16.11.1990 г., том XI, нот.д.№ 6243/1990 г., на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2 (1-ви надпартерен), с идентификатор № ****; на основание чл. 36, ал. 2 ЗН е постановено Г. Д. Г. да задържи целия дарен недвижим имот, като на основание чл. 36, ал. 1 и 2 ЗН е осъден да заплати на К. Г. С. и на М. Г. К. суми от по 6 574,50 лв. - парична равностойност на превишението на запазените им части от наследството на Р. С. Г. към момента на намаляване на дарението. Вместо това въззивният съд е отхвърлил исковете на К. Г. С. и М. Г. К. срещу Г. Д. Г. за възстановяване на запазената им част от наследството на Р. С. Г. и за намаляване на дарението, извършено в полза на Г. Д. Г. с нотариален акт № 116 от 16.11.1990 г., том XI, нот.д.№ 6243/1990 г. на описания недвижим имот, както и е отхвърлил искането на основание чл. 36, ал. 2 ЗН Г. Д. Г. да задържи целия дарен недвижим имот, като заплати на К. Г. С. и М. Г. К. съответната парична равностойност на превишението на запазената им част от наследството на Р. С. Г. към момента на намаляване на дарението. Прието е за установено, че на 02.07.1980 г. Р. С. Г. – баба на ищците (майка на тяхната майка), дарила на ответника (неин син) описания апартамент, находящ се в [населено място] и представляващ нейна индивидуална собственост. На 17.02.1989 г. ответникът сключил с майка си договор, по силата на който тя се задължила да го гледа и издържа, а той й прехвърлил имота, предмет на дарението от 1980 г. В резултат от сделката от 1989 г. собствеността върху имота е придобита от родителите на ответника при условията на съпружеска имуществена общност. Последвало сключването на нов договор за дарение от 16.11.1990 г., по силата на който Р. С. Г. и съпругът й отстъпили собствеността на апартамента в [населено място] на сина си, като си запазили пожизнено право на ползване. В настоящото производство не се претендира възстановяване на запазена част от наследството на починалия на 30.05.2009 г. дядо на ищците (и баща на ответника), а само от наследството на починалата на 22.04.2012 г. тяхна баба. Образувана е маса по чл. 31 ЗН, в която е прието, че безспорно се включват 4/6 ид.ч. от поземлен имот в [населено място] (на стойност 768 лв.), 4/6 ид.ч. от МПС (на стойност 1 133,33 лв.) и влог на наследодателката (на стойност 16 285,03 лв.). Прибавено е извършеното от Р. С. Г. в полза на дъщеря й (майката на ищците) през 1968 г. дарение на 1/6 ид.ч. от апартамент в [населено място] на стойност 12 905 лв. Относно дарението на апартамента в [населено място] районният съд приел, че в масата по чл. 31 ЗН следва да бъде прибавено първото по време дарение на целия имот (извършеното през 1980 г.), но не и второто дарение (извършено през 1990 г.). Въззивният съд не споделил довода на ищците, че в мислената маса по чл. 31, ал. 1 ЗН следва да се включат и двете дарения на имота в [населено място]. Мотивирал се, че нормата на чл. 33 ЗН има предвид намаляване на дарения, когато са извършени последователни дарения на различни части от имот в полза на различни лица, или дарения на различни имоти на едно лице, но не и когато са извършени дарения, макар и по различно време, на един и същ имот в полза на едно и също лице. С дарението от 1980 г. имотът действително е излязъл от имуществото на наследодателката, но впоследствие отново е придобит от нея и е влязъл в имуществото й чрез прехвърлянето му обратно от ответника по договора за издръжка и гледане от 1989 г. Прието е, че релевантно за приложението на чл. 31 ЗН е второто по време дарение – това от 1990 г. Тъй като с него Р. С. Г. се е разпоредила с притежаваната 1/2 от имота, попадащ в режим на СИО след 1989 г., то в масата по чл. 31 ЗН следва да се прибави само така дарената 1/2 ид.ч. (на стойност 17 385 лв. съобразно поддържаното от мнозинството от експертите, дали заключение по приетата пред СГС СТЕ), а не, както са поискали ищците, веднъж стойността на целия имот и втори път – стойността на половината от него. Така общата стойност на масата по чл. 31 ЗН е определена на 48 476,36 лв., запазената част на ищците – общо 16 158,79 лв., каквато е стойността и на разполагаемата част. Чистият актив (без даренията) възлиза на 18 186,36 лв., от който ищците получават по право на заместване общо 1/2 ид.ч., или 9 093,18 лв. След прихващане на извършеното в полза на майка им дарение (12 905 лв.), СГС е приел, че следващата се на ищците част от чистия актив на останалото в наследство от Р. С. Г., е достатъчна да покрие запазената им част, поради което извършеното през 1990 г. дарение на 1/2 ид.част от имота в [населено място] не я накърнява и иска по чл. 30 ЗН е неоснователен. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя ?”, в отговор на който следва да се има предвид следното: С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е разгледан въпроса следва ли при определяне на масата по чл. 31 ЗН в нея да се включва имот, подарен на наследник, но отчужден в полза на държавата преди смъртта на наследодателите (доколкото след смъртта им, дори имотът да не е бил подарен, поради отчуждаването му той не би бил включен в наследствената маса), в отговор на който е прието, че последващото отчуждаване на подарения недвижим имот (било по административен ред или по волята на собственика) не е основание този имот да не се включи в наследствената маса и съответно с него да не се извърши прихващане по спора дали е нарушена или не запазената част от наследството на сънаследника, заявил иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Това разрешение е аргументирано с характера на дарението като сделка по придобиване на имуществено право без насрещна престация, императивния характер на регламентацията по чл. 31 ЗН (чиито правила следва да бъдат съблюдавани стриктно), както и обстоятелството, че срещу отчуждения в полза на държавата имот се получава обезщетение. В продължение на тази линия на разсъждения, настоящият състав на съда приема, че при предявен иск по чл. 30 ЗН, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти (след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума му), при формиране на масата по чл. 31 ЗН в нея следва да се включат както първото по време дарение, така и последващите, освен в хипотеза, когато придобиването на имота от наследодателя във времето след първото дарение (т.е. връщането на имота в неговия патримониум) е осъществено на основание, при което липсва насрещна престация от страна на наследодателя. Аргументите в подкрепа на този извод са аналогични на обосновалите /и обобщени по-горе/ тълкуването, осъществено с Решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Настоящото тълкуване произтича от редакцията на чл. 31, изр. 2 ЗН, съгласно която към т.нар. „чист актив” („свободно имущество”) „се прибавят даренията с изключение на обичайните такива”, т.е. липсват други ограничения пред мисленото прибавяне на извършените от наследодателя дарения, освен когато става въпрос за такива с обичаен характер. Същевременно следва да се отчита и преследваната от Законодателя цел с установените в чл. 31 ЗН правила, а именно - „възстановяване” на наследството такова, каквото би било в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездните разпореждания. По тази причина в масата не се прибавя стойността на подарените недвижими имоти, които са погинали случайно и без вина на надарения (погиналите по такъв начин недвижими имоти не се „прибавят”, защото, дори да бяха собственост на дарителя, биха престанали да съществуват и в такъв случай не може да се поддържа, че дарението им е намалило наследството). По същата логика /за отсъствие на намаляване на наследството/ не следва да се прибавя стойността на този подарен недвижим имот, който впоследствие от своя страна надареният е подарил на наследодателя и по този начин „върнал” в патримониума му, както и имот, собствеността върху който е възстановена след успешно проведен иск по чл. 227, ал. 1 ЗЗД. В останалите случаи, при които имотът се е връщал в патримониума на наследодателя при отсъствие на безвъзмездност, извършено от него последващо дарение на същия имот в полза на същото лице, облагодетелствано по силата на предходно дарение, следва да бъде прибавено към стойността на наследствената маса по чл. 31 ЗН, поради отсъствие на установено от Закона изрично или произтичащо от тълкуването му основание за разрешение в противен смисъл. Аргументи за друго разрешение не могат да бъдат извлечени от разпоредбите на чл. 32 – чл. 36 ЗН, доколкото същите регламентират последиците при установено накърняване на запазената част, а не правилата за образуване на наследствената маса. По основателността на касационната жалба съдът приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. По същество е неправилно. Основателно е заявеното с касационната жалба оплакване, че при постановяването на въззивния акт е допуснато нарушение на чл. 31 ЗН. Нарушението е повлияло изхода на спора и налага отменяване на въззивното решение. В разглеждания случай е установено, че след придобиването на имота в [населено място] по силата на дарението от 02.07.1980 г., през 1989 г. ответникът се е разпоредил със същия, сключвайки договор за издръжка и гледане с родителите си. Тъй като това разпореждане не е безвъзмездно, то не създава основание последващо сключения на 16.11.1990 г. договор за дарение да бъде третиран като ирелевантен от гледна точка приложението на чл. 31 ЗН. С оглед изложеното в отговор на значимия за спора правен въпрос, размера на запазената и разполагаемата части в случая следва да бъдат определени след образуване на наследствена маса, в която към „чистия актив” по чл. 31, изр. 1 ЗН (в случая установен в размер на сумата 18 186,36 лв.), на основание чл. 31, изр. 2 ЗН се включат и стойностите на подарените от наследодателката недвижими имоти. Срещу обосноваността на извода, че дарението на 1/6 от апартамента в [населено място] следва да бъде привнесено със стойност от 12 905 лв., не са заявени оплаквания по смисъла на чл. 290, ал. 2 ГПК. Такова е заявено относно възприетата от въззивния съд оценка на имота в [населено място] в размер на 34 770 лв. Оплакването на касаторите е основателно. По делото са изслушани заключение на СТЕ пред СРС (съгласно което по критериите на чл. 31, изр. 2 ЗН имотът е оценен на 46 755 лв., а към датата на експертизата - на 54 306 лв.) и тричленна СТЕ пред СГС. Съгласно мнозинството от експертите имотът е оценен на 34 770 лв. към 2012 г. и на 40 588,72 лв. към датата на експертизата, а останалото на особено мнение вещо лице е дало оценки съответно в размери от 67 000 лв. и 71 000 лв. Същевременно по делото са събрани доказателства, че през 2009 г. имотът е ипотекиран като обезпечение по договор за кредит в размер на 25 000 евро (равностойни на 48 895,75 лв.), което обстоятелство не е коментирано от експертите. Изложеното сочи на хипотезата на чл. 203, изр. 2 ГПК, която налага извършването на нови съдопроизводствени действия. По тази причина и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, след отменяване на въззивното решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в хода на което следва да се изслуша заключение от вещи лица, различни от участвалите в назначената при първото въззивно разглеждане тричленна СТЕ за установяване на стойностите на имота в [населено място] към 22.04.2012 г. според положението му към 02.07.1980 г. и според положението му към 16.11.1990 г., както и стойността на имота към датата на експертизата. След установяване размера на подлежащите на „привнасяне” стойности на този имот, съответно – стойността на масата по чл. 31 ЗН, съдът ще следва да прецени налице ли е накърняване на запазените части на К. Г. С. и М. Г. К. от наследството на Р. С. Г., респ. - основание за приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН. По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, поради което се налага отменяване и на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 12145 от 05.05.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 692 от 02.02.2017 г., както и определение № 12145 от 05.05.2017 г. по чл. 248 ГПК, постановени по в.гр.д.№ 4455/2014 г. по описа на СГС, ГО, ІV „д” въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: