Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 01.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№550 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. М. срещу решение №1470 от 25.11.2020 г. по в.гр.д.№2284/2020 г. на САС. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №3046 от 15.05.2018 г. по гр.д.№10257/2017 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от А. В. М. срещу Гаранционен фонд иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 98 000 лв. до сумата от 400 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.07.2015 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Навеждат се доводи, че определеното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост, като въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, необходими за определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че възприетият от въззивния съд извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат е неправилен. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №60643 от 15.12.2021 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетение на ищцата за претърпени от нея, вследствие на ПТП, неимуществени вреди. По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението е посочил, че следва да се съобразят следните установени по делото обстоятелства: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – съчетана травма - контузия на главата, гърдите и корема. Разкъсно-контузна рана на главата, счупване на лявата лопатка, счупване на лява ключица. Травматичен бял дроб с двустранни плеврални изливи. Счупване на 3-ти и 4-ти гръдни прешлени. Спинален шок. Долна парапареза. Некроза на лявата ушна мида; вторична аменорея; Посткомационен синдром/Посттравматичен органичен мозъчен синдром; б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – общо 44 дни болнично лечение с извършване на две операции на гръдните прешлени с поставяне на титаниеви пръчки и винтове за стабилизация; операция за пластика на ушната мида, обездвижване /за един месец/ и оперативна 4 стабилизация на лява раменна става; многократно провеждани курсове физиотерапия и рехабилитация; около 8-10 месеца общ възстановителен период от фрактурите на гръдните прешлени; Пожизнена необходимост от рехабилитация; в/. интензитета на търпените болки и страдания – търпяла е продължителни болки с голям интензитет; г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 21 години; д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ – психически страдания поради невъзможността да се самообслужва за дълъг период от време – 3 години, ограничената мобилност, нарушените физиологични функции; налице са депресивни симптоми, разстройства на емоционално-волевите и в по-лека степен на когнитивните функции; е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние – по делото са налице данни за трайни негативни последици за здравето вследствие травматичните увреждания. Счупванията на прешлените са зараснали, но възстановяването не е пълно – долна спастична парапареза - тежка с тазоворезервоарни нарушения без прогнози за подобрение /пожизнени нарушения в уринирането и дефекацията - уринира под контрол, дефекира след клизма/; запазени пасивни и ограничени активни движения на долните крайници - ходи затруднено, с помощни средства – канадки, по-зле с левия крак; загуба на сетивност от кръста надолу, което е пречка за водене на пълноценен полов живот; деформация на лявата ушна мида, голям белег на челото. Ограничен обем на движения на лява раменна става. ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие 22.07.2015 г. Отчитайки изложеното, както и обстоятелствата, че: 1. Въпреки състоянието на долна парапареза, ищцата живее сама, явила се е сама на психиатричен преглед на 16.02.2018 г.; 2. Определената с решение на ТЕЛК 100% трайна загуба на работоспособността с чужда помощ е със срок до 01.02.2019 г., след което няма данни действието на решението да е продължено; 3. Причината за липса на менструален цикъл е хормонална, като невъзможността за хормонална терапия е временна – до преодоляване на тромбоемболията на десния крак, а гинекологичният статус е нормален, поради което не е налице трайна детеродна неспособност вследствие липса на менструален цикъл и репродуктивните способности ще се възстановят след съответното лечение, е достигнал до извод, че сумата от 280 000 лв. би обезщетила адекватно ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. В този смисъл и с оглед установено по делото съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, пътувала без предпазен колан /в случай на използване на обезопасителен колан ищцата не би получила сериозни наранявания от деформации на автомобила навътре в купето, от неколкократните преобръщания на автомобила, през които тялото й се е придвижвало свободно в купето и не би изпаднала от последното – травмите са получени при изпадане на терена или от удари в тавана при преобръщането на автомобила/, е счел, че обезщетението следва да бъде намалено с 25% и като е взел предвид и заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 112 000 лв., е намерил, че искът е основателен за сумата от 98 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана практика на ВКС /обобщена в ППВС №4/68 г. и доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената практика. Правилно въззивният състав е възприел съвкупността и вида на претърпените увреждания и характера им, но не е съобразил в достатъчна степен всички последици от тези увреждания и прогнозите за бъдещото възстановяване на ищцата, вкл. от гледна точка възрастта й към момента на ПТП /23 г./ и негативните последици, които ще търпи до края на живота си – наличието на тежка долна спастична парапареза с тазоворезервоарни нарушения без възможност за подобрение /с пожизнена необходимост от рехабилитация/, с пожизнени нарушения в уринирането и дефекацията /уринира под контрол, дефекира след клизма/ и загуба на сетивност от кръста надолу, което е пречка за водене на пълноценен полов живот, деформация на лявата ушна мида, голям белег на челото и ограничен обем на движения на лява раменна става, допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ и наличието и понастоящем на депресивни симптоми, вкл. разстройството на емоционално-волевите и в по-лека степен на когнитивните функции. Посочените обстоятелства относно пожизнените увреди на ищцата и относно психическото й състояние, водят до очевиден извод за невъзможност за възстановяването й, респективно за невъзможност за водене на пълноценен, равностоен на неувредените хора, живот /вкл. полов/. В тази връзка следва да се отбележи, че са без значение обстоятелствата /изтъкнати от въззивния съд и обосновали извод за определяне на справедливото обезщетение в по-нисък от определения от първата инстанция размер/, дали определената с решение на ТЕЛК 100% трайна загуба на работоспособността с чужда помощ, със срок до 01.02.2019 г., е продължена и дали ищцата живее сама, респективно явила ли се е сама на прегледа за ТЕЛК, доколкото сами по себе си в случая тези обстоятелства не опровергават установената, предвид тежките пожизнени увреждания, необходимост от чужда помощ. От друга страна, според заключението на назначената по делото комплексна САТМЕ, причината за липса на менструален цикъл е хормонална, като невъзможността за хормонална терапия е временна – до преодоляване на тромбоемболията на десния крак, а гинекологичният статус е нормален, поради което настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че не е налице трайна детеродна неспособност, вследствие липса на менструален цикъл и репродуктивните способности ще се възстановят след съответното лечение. В този смисъл, отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените вреди, съобразен и със социално-икономическите условия в страната в годината на увреждането, е в размер на 360 000 лв. С оглед установеното по делото поведение на пострадалата, пътувала без предпазен колан и предвид заключението на комплексната САТМЕ, според което в случай на използване на обезопасителен колан ищцата не би получила сериозни наранявания от деформации на автомобила навътре в купето, от неколкократните преобръщания на автомобила, през които тялото й се е придвижвало свободно в купето и не би изпаднала от последното – травмите са получени при изпадане на терена или от удари в тавана при преобръщането на автомобила, настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че и ищцата е създала предпоставки за произтеклите от произшествието вреди. Непоставянето на предпазен колан е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а приносът за настъпване на вредоносния резултат следва да се определи на 25%, респективно обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 270 000 лв., като следва да се вземе предвид и заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 112 000 лв., респективно искът се явява основателен за сумата от 158 000 лв. С оглед изложеното обжалваното решение в частта, с която след частична отмяна на решение №3046 от 15.05.2018 г. по гр.д.№10257/2017 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от А. В. М. срещу Гаранционен фонд иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 98 000 лв. до сумата от 158 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.07.2015 г. се явява неправилно, поради което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищцата следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от 11.07.2017 г. до окончателното плащане. В останалата част, потвърждаваща отхвърлянето на иска за разликата до размера от 400 000 лв., обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Касаторът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, но такова, независимо от изхода на спора, пред ВКС, а и на допълнително възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство над вече присъденото /ответникът не е поискал изменение на първоинстанционното и въззивното решения в частта за присъденото по реда на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение/ не се следва, доколкото още преди предявяване на исковата молба ответното застрахователно дружество е заплатило извънсъдебно на ищцата сума в размер на 112 000 лв., а след постановяване на въззивното решение и необжалването му от ответника, същото е влязло в сила за сума в размер на още 98 000 лв., респективно ищцата не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по касация дължи заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на още 2400 лв. над приетия за дължим от въззивния съд в диспозитива на решението му размер от 4292.44 лв., държавна такса за въззивното производство в размер на още 1200 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 1200 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1470 от 25.11.2020 г. по в.гр.д.№2284/2020 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №3046 от 15.05.2018 г. по гр.д.№10257/2017 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от А. В. М. срещу Гаранционен фонд иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 98 000 лв. до сумата от 158 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.07.2015 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на А. В. М. [ЕГН] на основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ допълнително сума от 60 000 лв. /разлика от сумата от 98 000 лв. до 158 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди следствие от ПТП от 22.07.2015 г., ведно със законната лихва от 11.07.2017 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на СГС сума в размер на още 2400 лв., държавна такса за първата инстанция, по сметка на САС сума в размер на още 1200 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС - сумата от 1200 лв., държавна такса за касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1470 от 25.11.2020 г. по в.гр.д.№2284/2020 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №3046 от 15.05.2018 г. по гр.д.№10257/2017 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от А. В. М. срещу Гаранционен фонд иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 158 000 лв. до сумата от 400 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.07.2015 г. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.