Р Е Ш Е Н И Е № 47 София , 15.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1181 /2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби от защитниците на подсъдимите С. В. А., А. К. Х. и М. К. С. против присъда № 39 от 20.09.2016 г. по внохд № 652/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд. В жалбата си адвокат Б., защитник на С. В. А., твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона и съдопроизводствените правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква, че няма доказателства за предмета на кражбата, а събраните доказателства са изцяло косвени и недостатъчни за обоснован извод за авторството на деянието. Намира също така, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено, тъй като му е отказано ползване на договорен защитник. В заключение отправя при условията на алтернативност три искания – за отмяна на присъдата и оправдаване на С. А., за връщане на делото за ново разглеждане и за намаляване на наказанието. В жалбата на адвокат И., защитник на А. К. Х., се изразява мнение за необоснованост на изводите на съда и нарушаване на процесуалните правила. Според жалбоподателя въззивният съд е нарушил чл. 14, чл. 107, ал. 3 и чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Също като адвокат Б. намира за неустановен по вид и размер предмета на престъплението. Позовава се и на доброволен отказ от страна на Х. да довърши престъпното деяние. С тези доводи настоява за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В жалбата на адвокат С., защитник на М. К. С., отново се излагат съображения, че присъдата на възизивния съд е незаконосъобразна, необоснована, постановена в нарушение на закона и съдопроизводствените правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Жалбоподателят на свой ред насочва вниманието на проверяващата инстанция към косвения характер на събраните доказателства, които преценява като недостатъчни за несъмнен извод за виновността на подзащитния му. Позовава се и на съществено процесуално нарушение, изразило се в ограничаване правото на подсъдимия да сочи доказателства в своя защита. Явната несправедливост на наложеното наказание защитникът обосновава с твърдение за подценяване на смекчаващите обстоятелства. Също като защитниците на останалите два подсъдими адвокат С. пледира за оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно - за ново разглеждане на делото или намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитниците поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Хасковският районен съд с присъда № 52 от 14.09.2015 г. по нохд № 77 /2015 г. признал · подсъдимия М. К. С. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т.4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1, вр с чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НК. · подсъдимия С. В. А. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК · подсъдимия А. К. Х. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК · подсъдимия З. А. И. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.1 и 2, т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК Хасковският окръжен съд с присъда № 39 от 20.09.2016 г. отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите М. К. С., С. В. А. и А. К. Х. били признати за невинни в извършване на престъпление на 18.10.2013 г. за кражба на 76,05 м кабел на стойност 3 575,11 лева и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимите М. К. С., С. В. А. и А. К. Х. за виновни в това, че на 18.10.2013 г. от трасето на магистрален съобщителен кабел край ж.п.линия в района на междугарието [населено място] - [населено място], област Х., след предварителен сговор, чрез използване на технически средства /ножица, въже,ножовка, лопати/ отнели чужди движими вещи - 76,05 м кабел тип М. на стойност 3 575,11 лева от владението на органите на управление на Държавно предприятие „Н.к. „Ж.и.”, поделение „С. и т.” – [населено място], без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 във вр. с чл. 194 от НК и чл. 54 от НК наложил на Х. и С. наказания лишаване от свобода за срок от две години , а на А. - за срок от една година, които да изтърпят при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационните жалби съдържат в по-голямата си част съвпадащи оплаквания, поради което е възможно съвместното им разглеждане. Преди всичко се налага уточняване на рамките на касационната проверка, тъй като защитниците излагат доводи за несъответствие между събраните доказателства и фактическите изводи на съда, както и за недостатъчност на доказателствения материал. Установеният в НПК инстанционен контрол принципно изключва непълнотата на доказателствата и необосноваността като касационни основания, ако не са допуснати съществени процесуални нарушения. Ето защо аргументите на защитата, доколкото не са свързани с твърдения за нарушена процедура, не подлежат на обсъждане от третата инстанция. В рамките на допустимостта остават оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила, които касационната инстанция отхвърля като неоснователни. В разглежданите жалби се обосновава теза за неубедителност на доказателствения материал, върху който въззивната инстанция е базирала заключение за извършената от тримата подсъдими кражба на кабел. Касационната проверка изключва съгласие с приведените в нейна подкрепа доводи. Въззивният съд напълно е спазил стандарта на чл. 303, ал. 2 от НПК. Коментираната присъда не се гради върху предположения. Напротив, в нейните мотиви втората инстанция е изложила подробен и обективен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, който еднозначно обосновава авторството на деянието и виновността на подсъдимите. Показанията на свидетелите О., Т., М. и В. са верифицирани на базата на тяхната последователност, логичност и житейска адекватност. Въззивният съд не е допуснал избирателност в обхвата на доказателствените средства, игнорирайки обясненията на подсъдимите. Те са ценени като източник на преки доказателства и във връзка със съвкупността от косвени доказателства. Съдържащата се в тях информация е била подложена на прецизен и задълбочен коментар. Второстепенният съд е проследил всички детайли от обясненията на подсъдимите с оглед когнитивните способности на разпитваните и е отчел изминалия период от време от извършването на деянието до разпитите им като фактор за тяхната пълнота и точност. В мотивите си / на стр. 10/ проверяваната инстанция е обяснила защо противоречията в обясненията на подсъдимите С. и Х. не компрометират достоверността на основната част от съобщените от тях данни ,релевантни за предмета на доказване. В тази връзка е важно да се отбележи, че относно извършената през месец октомври 2013 г. кражба на съобщителен кабел в района на междугарието [населено място] – [населено място], събраните доказателства - преки и косвени, са категорични и еднозначни и изцяло подкрепят възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Специално внимание съдът е отделил на неориентираността на подсъдимите С. и Х. относно точната дата на деянието – 18.10.2013 г., и е постигнал преодоляването ѝ чрез показанията на свидетелите Т. и В. и обясненията на подсъдимия С. А. от досъдебната фаза. Количеството и стойността на отнетия кабел са установени по несъмнен начин чрез показанията на свидетелите В. и М. и данните от протокола за доброволно предаване. С него свидетелят М. предоставил на полицията 65 кг медни жила, получени от подсъдимите А. и С.. Експертната оценка на кабела, от който те били извлечени, възлиза на 3 575, 11 лева. Ето защо твърдението на защитниците, че по делото не е установено кога, при какви обстоятелства е от кого са отнети инкриминираните вещи, е напълно произволно. Несподелимо е и оплакването на защитника на С. А. за нарушено право на защита на подсъдимия, тъй като на 20.09.2016 г въззивният съд му отказал да отложи делото, за да упълномощи договорен защитник. Съгласно протокола в посоченото съдебно заседание С. А. бил представляван от адвокат Б., назначен за негов служебен защитник още от досъдебната фаза. Той участвал и в съдебното производство и защитавал подсъдимия повече от година и половина. Желанието на А. да има договорен защитник, се изразило в съобщение, че се е обадил на друг адвокат , който бил на море и на когото знаел само малкото име. Въззивният съд преценил, че така поддържаната претенция не отразява действителни намерения на подсъдимия да организира по нов начин защитата си и продължил разглеждането на делото с участие на назначения служебен защитник адвокат Б.. Правилността на преценката на съда била потвърдена от последващото процесуално поведение на подсъдимия, който не упълномощил друг защитник и продължил да се ползва от услугите на адвокат Б. както за изготвяне на касационна жалба , така и за представителство пред третата инстанция. Касационната инстанция не съзира ограничаване на процесуалните права и на подсъдимия С., които адвокат С. намира за накърнени поради отказ на въззивната инстанция да разпита поемните лица, участвали в оглед на местопроизшествие на 23.10.2013 г. Тази доказателствена претенция е отхвърлена с убедителни мотиви, тъй като чрез нея защитникът претендирал да установи две обстоятелства - нарушаване на местопроизшествието и липсата на предварителен заявителски материал . Предходният съдебен състав логически заключил, че датата на съставяне на протокола и приложеният фотоалбум достатъчно ясно показват, че местопроизшествието от 18.10.2013 г. не е запазено. За пълнота на изложението следва да се отбележи , че предварителен заявителски материал не е задължителна предпоставка за извършване на процесуално-следствени действия. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала отклонения от процесуалните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на постановената от окръжния съд присъда на основание чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователни са и оплакванията за неправилно приложение на закона. Те са подкрепени преди всичко с доводи за неспазване на процесуалните правила, които бяха коментирани по-горе. Доколкото защитата настоява за оправдаване на подсъдимите би могло да се приеме, че се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК поради несъставомерност на действията на подсъдимите – позиция, която с оглед установените по делото факти, е доказателствено незащитима. Изключение от общата линия на защита във връзка с неправилното приложение на закона е твърдението на адвокат И., че подсъдимият А. Х. е направил доброволен отказ от престъпление „ въпреки и по независещи от него причини ”. Принципно самоволен отказ от извършване или довършване на престъпление предпоставя собствена подбуда /чл.18 , ал.3 от НК/. Няма самоволност, ако отказът е бил обусловен от трудности /”независещи от него причини”/, които деецът не е могъл да преодолее. Изводът е , че аргументите, с които защитата претендира подсъдимият да не се наказва поради с отказ да довърши престъплението, на практика изключват приложение на чл. 18, ал.3 от НК. По - съществено обаче е да се отбележи, че в конкретния случай изпълнителното деяние е било довършено с изкопаването и нарязването на кабела т.е. хипотезата на опита е била напълно неприложима, тъй като престъпните последици за собственика вече са настъпили. Не може да бъде удовлетворено и алтернативното искане на защитниците на подсъдимите А. и С. за намаляване на наложените наказания. Определените от съда санкции са оспорени преди всичко от позицията на функционалната им зависимост от заключението на съда за съставомерно поведение на подсъдимите. С тази обосновка, предвид неоснователността на твърденията за неправилно приложение на закона и неспазване на процесуалните правила, претенциите на защитниците са лишени от правна подкрепа. Не се установява явна несправедливост на наложените наказания и в аспект на тяхната съразмерност и тежест. Отмереният срок на лишаване от свобода не разкрива предпоставки за намаляване в хипотезите на чл. 348, ал. 5 от НПК. Подсъдимият А. е санкциониран с една година лишаване от свобода. Наказанието е в размер на легалния минимум и не подлежи на редукция поради отсъствие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-леката, предвидена в закона санкция, би била несъразмерно тежка. Санкцията на подсъдимия С. е близо до минималната и също не разкрива елементи на несправедливост. Съдът правилно е акцентирал /вж.стр.22 - стр.23 от мотивите/ върху високата степен на обществена опасност на деянието, определена от предмета на престъплението и криминогенната обстановка, характеризираща се с масови посегателства върху елементи от транспортната инфраструктура. Предходните осъждания на подсъдимите, проявената упоритост при извършване на посегателството, наличието на повече от един квалифициращ признак, ангажирането на трети лица с организация на престъплението правилно са обсъждани наред с изтъкнатото в касационните жалби смекчаващо обстоятелство, сведено до проявено в хода на процеса разкаяние. Превесът на отегчаващи обстоятелства опровергава становището на защитата за ниска степен на обществена опасност на подсъдимите, налагаща смекчаване на тежестта на наказанията. Приложеният по отношение на касаторите обем наказателна принуда е справедлив и съответства на целите на чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този съдебен състав не намира основание за неговото намаляване. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. , т.1 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 39 от 20.09.2016 г. по внохд № 652/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.