Р Е Ш Е Н И Е № 50024 гр. София, 21.06.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 289 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 152 от 27. 10. 2021 г., постановено от Пловдивски апелативен съд, Втори търговски състав по в.т.д. № 391 по описа на съда за 2021 г. С обжалваното въззивно решение е прекратено производството по делото, със законните последици по отношение на разноските в същото, и е обезсилено първоинстанционно решение № 260063 от 25. 02. 2021 г., постановено от Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение по т.д. № 166 по описа на съда за 2020 г., с което по предявен от касатора иск с правно основание чл. 145 от Търговския закон /ТЗ/ е осъден Т. В. В., ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], сумата 262149.12 лв. обезщетение за вреди, причинени на дружеството от ответника в качеството му на управител на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, вследствие изплащане в своя полза, като собственик на капитала на същото, на дивидент в размер на 508200 лв., вместо в законово възможния размер от 246050.88 лв., както и сумата 121270.60 лв. обезщетение за забава върху главницата, считано от 12. 12. 2015 г. до 02. 07. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03. 07. 2020 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за период преди депозирането на исковата молба, за разликата над 121270.60 лв. до 127899.27 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. По отношение на заявеното съществено нарушение на съдопроизводствените правила се твърди произнасяне на съда в противоречие с императивна правна норма, като се поддържа, че още с исковата си молба ищецът – ЕООД, е представил доказателство за взето решение от страна на едноличния собственик на капитала на дружеството за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу бившия управител на дружеството – ответника. Едва с въззивната жалба ответникът направил възражение относно допустимостта на постановения първоинстанционен съдебен акт, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иска – решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Въззивният съд с определението си по делото, с което е приел въззивната жалба за разглеждане и е допуснал доказателства във въззивното производство, не е констатирал пропуск на първоинстанционния съд във връзка с наличието или липсата на така описаната абсолютна процесуална предпоставка, а едва в решението си по делото е приел, че такова решение на дружеството за завеждане на иск срещу управителя липсва. За касатора това съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като протокол с такова решение има и ако съдът е считал, че същият има някакъв порок, то е следвало да укаже това на ищеца, а като не е сторил това, съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, формирана по въпроса за прилагането от страна на съда, на императивна правна норма. По отношение нарушението на материалния закон, довело според касатора и до необоснованост на обжалваното въззивно решение се твърди, че неправилно и в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че не е налице абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, поради пороци в представеното с исковата молба решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД – ищец, за завеждането на такъв иск. Според касатора противоречи на представените по делото доказателства и на правната логика изводът на съда, че приложеното към исковата молба решение на едноличния собственик на ищцовото дружество „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, е подписано от Д. Г. М. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „ПИРГОС ЛАНД“ ООД – дружество, което е едноличен собственик на капитала на ищеца „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, а видно от вписванията в търговския регистър /ТР/, М. никога не е бил едноличен собственик на „ПИРГОС ЛАНД“ ООД, включително и към датата на приемането на решението за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ. Излага се че към датата на вземането на решение за водене на иск срещу управителя на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, едноличният собственик на капитала му „ПИРГОС ЛАНД“ ООД е не ЕООД, а ООД, представеното с исковата молба решение от 19. 06. 2020 г. е озаглавено „Решение на едноличния собственик на капитала на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД“, като безспорно това е дружеството „ПИРГОС ЛАНД“ ООД, а взелият решението и подписалият обективиращия го протокол Д. Г. М., е действал като управител и представляващ „ПИРГОС ЛАНД“ ООД, в качеството на последното на едноличен собственик на капитала на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД. Твърди се в тази връзка, че разпоредбата на чл. 65, ал. 3 от ТЗ гласи, че когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява или от изрично упълномощено лице, поради което и доколкото М. е управител на „ПИРГОС ЛАНД“ ООД и като такъв има установени от закона и дружествения договор правомощия да управлява и представлява дружеството, то и единствено той е оправомощен да вземе решение за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу бившия управител на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, а приемайки обратното въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Излага се допълнително, че дори да има изрична разпоредба в устройствения акт на дружеството в различен от законоустановения смисъл, то предвид императивния характер на разпоредбите на ТЗ, регламентиращи разпределението на компетентностите между органите при ООД, приложими биха били именно законовите разпоредби, в какъвто смисъл също е налице практика на ВКС. В обобщение се излага, че независимо от конкретната форма, от съдържанието на решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ е видно, че е налице валидно изразена воля за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу бившия управител на ищцовото дружество от единственото лице, имащо правомощия за това – управителят на „ПИРГОС ЛАНД“ ООД Д. М., а приемането на обратното от страна на въззивния съд в обжалваното му решение противоречи на императивната правна норма на чл. 65, ал. 3 от ТЗ, и на константната практика на ВКС по приложението й. Иска се отмяна на въззивното решение като неправилно и връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, претендират се разноски. Ответникът по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ, претендира разноски за касационното производство. С определение по делото № 50702 от 15. 12. 2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по релевантния за изхода на делото във въззивната инстанция материалноправен въпрос: „Кой е органът, осъществяващ правата на едноличния собственик на капитала на ЕООД, когато собственик на същото е друго търговско дружество?“ Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество същата е основателна. За да стигне до крайните си изводи относно недопустимостта на предявения главен иск по чл. 145 от ТЗ, обуславяща недопустимост и на акцесорния такъв по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приел в мотивите си към обжалваното решение, обективиращи решаващите за изхода на делото във въззивната инстанция изводи на съда, че видно от представеното с исковата молба решение от 19. 06. 2020 г. на едноличния собственик на капитала на ищцовото „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, същото е подписано от Д. Г. М., посочен като представител на „ПИРГОС ЛАНД“ ООД - последното явяващо се едноличен собственик на капитала на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД /стр. 12 от първоинстанционното дело/. С това решение е прието да се предприемат процесуални действия за защита на интересите на дружеството от неправомерни действия на бившия управител – ответника Т. В. В., чрез предявяване на иск по реда на чл. 145 от ТЗ за сумата 60 000 лева - частично от 262149.12 лева - платен дивидент въз основа на неверни данни в ГФО, допуснати от В. в нарушение на счетоводното и данъчно законодателство. Въззивният съд е изложил, че липсва протокол от проведено общо събрание на съдружниците на „ПИРГОС ЛАНД“ ООД, което дружество всъщност е едноличният собственик на капитала на ищцовото „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД. Според съда представеното с исковата молба решение е такова на едноличния собственик на капитала на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД и е подписано от Д. М.. Видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ Д. Г. М. никога не е бил едноличен собственик на капитала на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, включително към 19. 06. 2020 година, когато е взето решение за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ срещу Т. В.. Решението на Д. М. за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу Т. В. не може да замести необходимото решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ на едноличния собственик на капитала на дружеството-ищец, а именно - „ПИРГОС ЛАНД“ ООД, който съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от ТЗ решава въпросите от компетентността на общото събрание. Въззивният съд е посочил по-натам, че след извършена служебно справка в търговския регистър се констатира, че в учредителния акт на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ, едноличният собственик на капитала на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД - „ПИРГОС ЛАНД“ ООД, си е запазил изрично правомощието да взема решения за предявяване на искове на дружеството срещу управителя и да назначава представител за водене на процесите /т. 11.12. от същия/. Това правомощие не е прехвърлено на управителя и не е сред изрично дадените му в т. 14 и т. 15 от учредителния акт права. Протокол от проведено общо събрание на „ПИРГОС ЛАНД“ ООД изобщо не е представен, а решението, взето от Д. М. за предявяването на иска по чл. 145 от ТЗ срещу бившия управител не може да замести решението на единствено компетентния да го вземе – „ПИРГОС ЛАНД“ ООД. С оглед на изложеното въззивният съд е намерил за недопустим предявения иск с правно основание чл. 145 от ТЗ, доколкото според съда липсва решение на компетентния дружествен орган за предявяване на иск на дружеството срещу управителя, а вземането на такова решение е още по-важно в светлината на факта, че са изминали пет години от освобождаване на управителя и обстоятелствата, за които се търси отговорност, са били ясни още през 2015 г., годишния финансов отчет за която година е подписан от Д. М.. Решаването на въпросите за предявяване на иск срещу управителя по чл. 145 от ТЗ, както и за освобождаването му от отговорност са само и единствено от компетентността на общото събрание на дружеството, респ. едноличния собственик на капитала, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ТЗ, за което съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от ТЗ се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ от общото събрание на съдружниците в дружеството, респ. от едноличния собственик на капитала за предявяване на иск срещу управителя за причинени на дружеството вреди, е абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на специалната имуществена отговорност по чл. 145 от ТЗ и за предявяване на иска по същия законов текст, както срещу настоящ, така и против бивш управител, който към датата на предявяването му е освободен от тази длъжност. Като е изложил в обобщение, че съдът следи служебно за наличие на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ, дори и без да е направено възражение от ответника в този смисъл, съобразно решение № 152/13. 01. 2017 г. по т.д. № 2795/2015 г. на I т.о. на ВКС и решение № 213/27. 11. 2017 г. по т.д. № 975/2017 г. на I т.о. на ВКС, въззивният съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено, поради недопустимост на предявения иск. Обжалваното въззивно решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ постановява, че Общото събрание на съдружниците в ООД взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях. По отношение управлението на ЕООД, каквото е ищцовото дружество разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ предвиждат, че едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството, а едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Съобразно ясната разпоредба на чл. 65, ал. 3 от ТЗ, когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение относно това кой е органът, осъществяващ правата на едноличния собственик на капитала на ЕООД, когато собственик на същото е друго търговско дружество, е формирана еднопосочна и постоянна практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 52/20. 06. 2017 г. по т.д. № 3631/2015 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 67/09. 07. 2012 г. по т.д. № 341/2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 159/03. 07. 2018 г. по т.д. № 1893/2017 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 234/23. 12. 2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и цитираното в него освен вече посоченото решение № 67/09. 07. 2012 г. по т.д. № 341/2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 38 по т.д. № 1071/2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. Обобщена, същата практика на ВКС, като подчертава императивния характер на разпоредбата на чл. 65, ал. 3 от ТЗ /срв. и разясненията относно органното представителство на юридическите лица – търговци, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 15. 11. 2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС/, еднозначно приема, че когато едноличен собственик на капитала на еднолично търговско дружество е друго търговско дружество, законът определя и кой от неговите органи за управление упражнява правата му на едноличен собственик, без значение на конкретната правноорганизационна форма на ЮЛ – търговец, и това е лицето, което има право да го представлява или изрично упълномощено лице /така изрично се приема в решение № 52/20. 06. 2017 г. по т.д. № 3631/2015 г. на ВКС, ТК, Второ т.о.; пак там, в хипотеза при която собственик на ЕООД е акционерно дружество, се приема също така и в същия смисъл, че ОС на акционерите на АД – едноличен собственик на капитала, свикано по реда на ТЗ и устройствения му акт, не може да бъде волеформиращият орган и на дъщерното еднолично дружество с ограничена отговорност, дори и в учредителния акт на същото да е предвидена такава компетентност. Така приетото е изцяло споделено и в решение № 159/03. 07. 2018 г. по т.д. № 1893/2017 г. на ВКС, ТК, Второ т.о./ В решение № 67/09. 07. 2012 г. по т.д. № 341/2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. по отношение на компетентният орган на ЕООД, едноличен собственик на капитала на което е друго ЕООД, да вземе решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ /което също както процесното решение по т. 8 от същия законов текст, е от компетентността на ОС на ООД/, отново еднозначно е прието, че предвид организационното и имуществено разграничаване между едноличното търговско дружество /продавач/ и собственика на капитала – съдружник, и изричната регламентация относно упражняването на правомощията на общо събрание от собственика на капитала, следва да се направи извод, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ следва да е взето от управителя на едноличния собственик на капитала, а не от неговия едноличен собственик на капитала. Отново там се приема, че разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ТЗ не може да се тълкува разширително, като аргумент в подкрепа на изразеното становище би могъл да се извлече и от чл. 147, ал. 3 ТЗ, а това становище е застъпено и в решение № 99 от 01. 07. 2009 г. на ВКС, ІІ т.о., макар и в същото касационното обжалване да е допуснато по друг правен въпрос. В решение № 234/23. 12. 2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. отново изрично е прието, че ако собственикът на едноличното ООД е юридическо лице, неговият ръководител /или определено от него лице/ управлява дружеството, а съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 3 ТЗ под ръководител на юридическото лице, законът има предвид органния представител; Следователно, органният представител на търговското дружество - едноличен собственик на капитала /в случая управителят на дружеството с ограничена отговорност/ е лицето, което упражнява и правата на собственика в дъщерното ЕООД, като в същия смисъл е тълкуването, дадено в решение № 67 по т.д.№ 341/2011г. на Второ т.о. на ВКС, което вече цитирано по-горе. Видно е от изложеното, че даденият от въззивния съд в обжалваното му решение отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване – че доколкото едноличен собственик на капитала на ищцовото „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД е друго дружество с ограничена отговорност - „ПИРГОС ЛАНД“ ООД, за завеждане на иск срещу управителя на ЕООД, като процесния по чл. 145 от ТЗ и за неговата допустимост, не е достатъчно решението за завеждането на такъв иск да е взето /макар и оформено в протокол в писмена форма/, еднолично от физическото лице, осъществяващо органното, законно представителство на ООД - едноличен собственик на капитала на ЕООД, а следва да е налице решение на общото събрание на съдружниците в ООД - едноличен собственик на капитала на ЕООД, пряко противоречи на възприетото в цитираната практика на ВКС разрешение на същия въпрос, което и е обусловило допускането на касационно обжалване на въззивното решение в случая. По основателността на касационната жалба: Още с исковата молба ищецът е представил в оригинал писмен протокол от 19. 06. 2020 г., подписан за „ПИРГОС ЛАНД“ ООД – дружеството, едноличен собственик на капитала на ищцовото „ТРАВЪЛ ИНС“ ЕООД, от Д. Г. М. – управител и представляващ „ПИРГОС ЛАНД“ ООД, който протокол съдържа решение да се предприемат необходимите процесуални действия за защита на дружеството /“ТРАВЪЛ ИНС“ ЕООД, което е видно от началната част на протокола, оформен като такъв от проведено общо събрание на съдружниците именно в „ТРАВЪЛ ИНС“ ЕООД – бел. на докладчика в касационната инстанция/, от неправомерните действия на бившия управител Т. В. В., чрез предявяване на иск по реда на чл. 145 от ТЗ, като първоначално бъде предявен иск за сумата от 60000 лв., представляваща частичен иск от пълния размер на щетата в размер на 262149.12 лева. От справка по партидата на дружеството – ищец в публичния електронен търговски регистър се установява, а и относно това не се спори по делото, че към датата на приемането на решението – 19. 06. 2020 г., едноличен собственик на капитала му е „ПИРГОС ЛАНД“ ООД. При справка в същия регистър по партидата на последното се установява и това е отново безспорно между страните, че към същата дата единствен негов управител, съответно – и представляващ, е подписалият протокола с решение за предприемане на необходимите процесуални действия за защита на „ТРАВЪЛ ИН“ ЕООД от неправомерните действия на бившия управител Т. В. В., а именно – Д. Г. М.. При съобразяване с постоянната практика на ВКС по разрешаването на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, която практика настоящият касационен състав изцяло споделя, се налага извод, че представеният с исковата молба от ищеца писмен протокол от 19. 06. 2020 г., подписан за „ПИРГОС ЛАНД“ ООД – дружеството, едноличен собственик на капитала на ищцовото „ТРАВЪЛ ИНС“ ЕООД, от Д. Г. М. – управител на и представляващ „ПИРГОС ЛАНД“ ООД, съответно – и „лицето, което има право да го представлява“ по см. на чл. 65, ал. 3 от ТЗ, е изцяло годен да отговори на изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 145 от ТЗ, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за завеждането на иска, по който е образувано производството. Като е приел противното, обезсилил е първоинстанционното решение, като постановено при липса на същата, абсолютна положителна процесуална предпоставка за завеждането на иска и воденето на делото, и е прекратил производството по същото, въззивният съд е постановил неправилно решение, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон – основание за касирането на решението по чл. 281, т. 3, предл. 1 от ГПК. Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено в цялост, като неправилно и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора, доколкото при разрешаване на същия от настоящата касационна инстанция, страните по делото биха били лишени от разглеждането и разрешаването му от една от инстанциите по същество. При повторното разглеждане на делото от въззивния съд, същият следва да разреши и въпроса за разпределението между страните, на отговорността за разноски и в настоящото касационно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 152 от 27. 10. 2021 г., постановено от Пловдивски апелативен съд, Втори търговски състав по в.т.д. № 391 по описа на съда за 2021 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: