Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
София 11.02.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 776 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационни жалби на [фирма],[населено място] и [фирма] срещу решение №60 от 15.05.2009г., постановено по в.дело №1076/2007г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 98 944.74 лв. представляваща сума на неоснователно обогатяване, равняваща се на цената на предоставен достъп, съгласно чл.117, ал.7 Закона за енергетиката/ ЗЕ/ за периода от 1.01.2004г. до 3.04.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2006г. , както и сумата от 12 589.48 лв. мораторна лихва за времето от 22.03.2005г. до 5.04.2006г. , като в останалата част решение № 170/22.05.2007г. по т.дело № 176/2006г. на С. окръжен съд е оставено в сила и поради необжалването му в тази част е влязло в сила. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост. Искането на касоторите е за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на исковете като неоснователни. В представени преди съдебното заседание писмено становище касоторите поддържат касационните си жалби.
Ответникът [фирма] – С. и в съдебно заседание поддържа становището си за неоснователност на касационните жалби.
С определение №286 от 15.04.2010г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваното му част на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по преюдициалния за иска по чл.59 ЗЗД материалноправен спор за собствеността на ищеца върху съоръженията, а именно по въпроса за въведения режим на държавна собственост върху построените при действието на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството отм. съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.2, ал.1 Закона за електростопанството отм. и на чл.17а от ЗППДОП отм., /решение № 1081 от 5.11.2008г. по гр.дело №3259/2007г. и решение №883/26.07.2007г. по гр.дело № 1207/2006г. на ВКС/.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след като извърши провери обжалваното решение с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, прие за установено следното:
За да постанови обжалвания резултат – частично уважаване на исковете по чл.59 и чл.86 ЗЗД, Пловдивският апелативен съд е приел по преюдициалния за спора въпрос, че ищецът [фирма] е собственик на процесните електропреносни съоръжения по силата на чл.17а от ЗППДОП /отм/ и на чл.2, ал.4 от ЗДС - договор за приватизация чрез продажбата на пакет от акции, представляващи 51 % от капитала на [фирма]. Прието е също, че разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г /отм./ не е изключвал правомощието на държавата като собственик на електропреноснитге съоръжения да ги предоставя за стопанисване и управление на свое държавно предприятие, каквото е ищцовото дружество преди неговото преобразуване и приватизация. След преценка на доказателствата по делото решаващият съд е направил извод, че процесните съоръжения са изградени за нуждите на ваканционно селище “Д.” преди приватизацията на дружеството - преди 7.04.1987г., приети са с акт образец 15 за установяване годността на приемане на строеж от 10.04.1992г. с инвеститор ДФ “Д.” и са вписани са във всички баланси и книги като Д. на дружеството. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г. въззивният съд е приел, че не е имало законова пречка съоръженията да бъдат включени в капитала на АД, след преобразуване на държавната фирма. Този извод на съда е аргументиран с параграф 67 от ПЗР на ЗИД/ ДВ бр.108 от 2001г./ на Закона за енергетиката и енергийната ефективност / ДВ бр. 64 от 16.07.1999г. отм.м.03.2004г./ и параграф 4 от ПЗР на Закона за енергетиката от 2003г. Като се е съобразил със заключението на техническите експертизи съдът е приел, че ответниците през исковия период от време са ползвали съоръженията за снабдяване на ел. енергия и на други потребители и е уважил частично искът по чл.59 ЗЗД, като за определяне на размера на обезщетението съдът е ползвал цената на предоставен достъп по чл.117, ал.7 от ЗЕ по утвърдената за тази цел методика от ДКЕЕВР.
Решението е неправилно. То е постановено в противоречие с чл.2, ал.1 и чл.8 от Закона за енергетиката от 1975г., действащ закон към момента на преобразуване на ДФ в АД и към момента на приватизацията на [фирма]. Действително по делото не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че описаните в исковата молба съоръжения – три броя електропроводи и възлова подстанция са включени в капитала на търговското дружество [фирма] при преобразуване на държавната фирма в акционерно дружество. Не се оспорва също така фактът, че електропроводите и част от клетките на възловата станция са били използвани от “Е.” С. З. през исковия период 3.04.2002г. до 3.04.2006г. за доставка на ел.енергия за други потребители извън ваканционното селище “Д.”. Неправилен е обаче изводът на съда,че съществуващата нормативна уредба към датата на преобразуването на ДФ в АД с решение от 28.08.1991г. на Бургаския окръжен съд/ удостоверение по ф.дело №5833/1991г./ е позволявала електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия да бъдат включени в капитала на търговски дружества, които не са имали за предмет производство и търговия с електроенергия. Чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството отм. изрично посочва, че електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Доколкото търговските дружества не попадат в кръга на кооперативните и други обществени организации, то разпоредбата на чл.2, ал.2 от с.з. е неприложима в конкретния случай. Не е съобразена разпоредбата на чл.8 от Закона за електростопанството отм., съгласно която електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползуване се изграждат и поддържат от А. "Е." и съгласно чл.2, ал.1 са държавна собственост. Следователно съобразно императивните разпоредби на чл.2 и чл.8 от Закона за електростопанството отм. подобни обекти остават държавна собственост и не е могло да преминат в собственост на дружеството с държавно имущество при условията на чл.17а от ЗППДОбП отм. Тези обекти не могат да бъдат предмет на сделки и съгласно следващия Закон за енергетиката и енергийната ефективност / параграф 67, ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ / 1999г. -2004г./ Законът изключва, при приватизация на обекти, в чиято територия има изградени енергийни съоръжения, те да се включват в предмета на сделката, когато чрез тях се осъществява снабдяването с ел.енергия на повече от един потребител, какъвто е случая с използването на процесните съоръжения за доставка на енергия на няколко потребители. Искът по чл.59 ЗЗД предпоставя наличието на няколко кумулативни предпоставки за уважаването му : намаляване на патримониума на единия субект, нарастване на имуществената сфера на другия субект и притежаване на правото на собственост от субекта претендиращ обезщетението, като обобщаващ юридически факт. След като ищецът не доказва права на собственост върху електросъоръженията това е достатъчно да бъде отказано уважаването на исковете по чл.59 и по чл.86 ЗЗД. С оглед на изложеното, в обжалваната част въззивното решение на Пловдивския апелативен съд ще следва да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени като неоснователни. На касаторите ще следва да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №60 от 15.05.2009г., постановено по в.дело №1076/2007г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която [фирма], - П. и [фирма] – П. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 98 944.74 лв. представляваща сума на неоснователно обогатяване, равняваща се на цената на предоставен достъп, съгласно чл.117, ал.7 Закона за енергетиката/ ЗЕ/ за периода от 1.01.2004г. до 3.04.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2006г. , както и сумата от 12 589.48 лв. мораторна лихва за времето от 22.03.2005г. до 5.04.2006г. и разноски в размер на 5887лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на [фирма] – С. срещу [фирма], - П. и [фирма] – П. да заплатят солидарно сумата от 98 944.74 лв. представляваща сума за неоснователно обогатяване, равняваща се на цената на предоставен достъп, съгласно чл.117, ал.7 Закона за енергетиката/ ЗЕ/ чрез използването на собствени на [фирма] – С. уредби и съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия за периода от 1.01.2004г. до 3.04.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2006г. , както и сумата от 12 589.48 лв. мораторна лихва за времето от 22.03.2005г. до 5.04.2006г. , като неоснователни. ОСЪЖДА [фирма] – С. да заплати на [фирма], - П. и [фирма] – П. общо разноски в размер на 4090лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2670 лв. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: