Р Е Ш Е Н И Е                                          № 272   София, 01 юни 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 250 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 48/08 г. Пловдивският военен съд в гр. С. осъдил подсъдимата Т. А. Ш. на основание чл.212 ал.6 вр.с ал.1, чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.”в” НК на глоба в размер на 500 лева, като я оправдал по първоначалното обвинение по чл.212 ал.1 и чл.26 ал.1 НК. По протест на прокурора и жалба на подсъдимата, по внохд № 156/08 г. Военно-апелативният съд отменил посочената присъда в частта, с която подсъдимата била осъдена на основание чл.212 ал.6 НК и вместо нея постановил нова присъда № 11 от 26.01.2009 г., с която осъдил подс. Ш. на основание чл.212 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода условно за срок от 3 години. В останалата част присъдата на ПВС е потвърдена. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимата, с която се претендира наличието на всички основания по чл.348 ал.1 НПК и се правят алтернативни искания - за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или смекчаване на отговорността при условията на чл.55 НК. Пред ВКС жалбата се поддържа, като защитата на подсъдимата представя писмена защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на жалбоподателката, становището на прокурора и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, законът правилно е приложен, а наложеното на подсъдимата наказание е справедливо. Въззивната инстанция не е допуснала нарушение на чл.339 ал.2 НПК. Всички възражения, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, са получили отговор по реда на чл.339 ал.2 НПК, като в мотивите на оспорената присъда се съдържат основанията, поради които те са отхвърлени като неоснователни. Надлежен отговор са получили всички възражения – относно нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствата, както и тези по приложението на материалния закон. При това, преповтарянето на същите възражения пред настоящата инстанция, без съобразяване със съображенията на въззивния съд, не може да доведе до друг извод, различен от направения. Нещо повече, ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че касационната проверка има за свой предмет дейността на въззивния съд и когато тя фактически не се оспорва, касационната инстанция не разполага с правомощия за разширяване на пределите по чл.347 НПК. Не се установяват нарушения на процесуалните правила, с оглед на характера на които, за наличието им ВКС следи служебно. За изясняване на правнозначимите обстоятелства – от кръга по чл.102 НПК са събрани множество доказателства, посредством различни доказателствени източници. Всички те поотделно и във взаимната им връзка са били анализирани от решаващия съд и то адекватно на обективното им значение. Налице са съображения и относно противоречивите доказателства, като ясно и убедително е защитена волята на съда относно възприемането на едни и отхвърлянето на други от събраните по делото доказателства. Изводите по фактите не са голословни, нито се основават на превратна оценка на събраните по делото доказателства. Още по-малко може да се твърди, че някои от доказателствата са игнорирани, както и, че правилата на формалната логика са нарушени. В рамките на установеното от фактическа страна законът правилно е приложен, като са съобразени и указанията на Пленума на ВС на РБ, дадени в Постановление № 8/78 г., т.1. На същото място достатъчно ясно е очертан кръгът от документи, които се обхващат от престъпния състав на чл.212 ал.1 НК. Данните по делото не указват на наличието на предпоставки за индивидуализиране на наказанието на подс. Ш. при условията на чл.55 НК, поради това то правилно е определено в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер наказанието не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК и като такова е справедливо. Като е достигнал до извод, че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът е имал основание да приложи чл.66 ал.1 НК. Предвид на изложеното на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11 от 26.01.2009 г., постановена по внохд № 156/08 г. на Военно-апелативния съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: