Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр. София, 03.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 344 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия А. В. Ж. против осъдителната част на въззивна присъда № 297/22.10.2012 г. на Софийски градски съд, НО, 3-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3658/2012 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 26.01.2012 г. по НОХД № 14055, с която Районен съд – София е признал подсъдимия за невиновен в извършването на инкриминираното му престъпление, като вместо това е признал същия за виновен в това, че за времето от началото на м. юни 2007 г. до 15.06.2007 г., от къща, намираща се в с.Н., [улица], в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, чрез използване на МПС и на неустановено техническо средство, демонтирал и отнел чужди движими вещи – 8 бр. еднокрилни прозорци от ПВЦ дограма на обща стойност 1470 лв., от влодението на Л. Л., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 28 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода при строг режим в затвор. Оправдал е същият за отнемането на 1 бр. еднокрилен прозорец от ПВЦ дограма на стойност 185 лв. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е привел в изпълнение наложеното му наказание от 5 месеца лишаване от свобода по НОХД № 10065/2005 г. на СРС, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и служебния му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че деянието е несъставомерно, тъй като дограмата е била недвижима вещ, с оглед трайното й прикрепване към стената на сградата, а след демонтирането й няма стойност като движима вещ. Освен това, подсъдимият не е установил своя фактическа власт върху дограмата и не е целял присвояването й, а само да напакости на св. Л.. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Изтъкнатите в касационната жалба доводи за несъставомерност на деянието не могат да бъдат споделени. По своето съдържание те са идентични на изложените и пред въззивната инстанция, която внимателно ги е обсъдила и приела за неоснователни, излагайки по този повод аргументирани съображения. Правилно е прието, че дограмата след демонтирането й и съответно отделяне от недвижимия имот, към който е била прикрепена (с дюбели и пяна), представлява движима вещ и е годен обект на кражба. Установено е още, че същата има стойност, макар и като употребявана вещ. С разглобяване на дограмата на съставните й части подсъдимият и неговия съучастник са установили своя фактическа власт върху предмета на престъплението, с който впоследствие и са се разпоредили – превозили са ПВЦ прозорците до сметище, отделили са стъклата и са ги прибрали, а рамките са изхвърлили. В този аспект, без значение за субективната съставомерност на деянието се явяват последващите твърдения на подсъдимия, че единствената му цел е била да напакости на св. Л., след като постигането й се е изразило отнемане на чуждите вещи и разпореждането им като със свои. Затова, като е приел, че той е осъществил в обективен и субективен план състава на престъплението по чл. 195 ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 28 ал. 1 от НК, въззивният съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон и постановената присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 297/22.10.2012 г. на Софийски градски съд, НО, 3-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3658/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.