Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-неистинност на заключение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 406

гр. София, 18.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4296 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на С. К. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 359 от 19 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 357 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2014 г., с което е потвърдено решение № 211 от 7 март 2014 г., постановено по гр.д. № 3641 по описа на районния съд в гр. Перник за 2013 г. за признаване за установено по отношение на А., че дължи на [фирма] сумата от 786,05 лева стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот за периода 16 април 2010 г. - 30 април 2012 г., и сумата от 129,24 лева обезщетение за забава на месечните плащания за периода 16 април 2010 г. - 19 март 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като над присъдения размер претенциите са отхвърлени като погасени по давност. В молбата се заявяват основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК с твърдения за неоснователно оставено без разглеждане възражение на молителя и за невярно заключение на вещо лице.
Ответникът [фирма] не взема становище по искането за отмяна.
С първоинстанционното решение се възприемат заключенията на изслушаните съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, като е установена както подадената ежемесечно за разпределение нетно топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в абонатната станция, при освидетелстван общ топломер като средство за търговско измерване. Посочено е, че липсват подадени възражения срещу изготвените изравнителни сметки, отдадената в жилището на ответника топлоенергия е само за отоплително тяло в банята, а за останалите помещения в жилището енергия не е ползвана и не е разпределяна. Отопляемият обем в имота на ответника, включително припадащите се общи части от стълбищната клетка, е в размер на 184,73 кум.м. Съдът приема, че общите условия на ищеца са приложими в отношенията между страните и предвид представеното извлечение от търговските книги на ищеца за потреблението на топлоенергия в имота на ответника и липсата на доказателства за плащане от страна на ответника, претендираната главница е приета за доказана. Съобразено е и направеното от ответника по отношение на част от претендираните вземания правопогасяващо възражение за изтекла давност по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Въззивният съд възприема в своето решение изводи като тези на първата инстанция, и счита за неоснователно възражението на ответника, че отделената от щранг-лирата топлоенергия не е правилно определена, тъй като изчисленията са правени върху по-голям от действителния отопляем обем – сочи се, че отдадената топлоенергия е разпределена спрямо отопляем обем на апартамента от 160 куб.м., при действително такъв от 184,74 куб.м., или е налице разпределение на отдадена топлоенергия върху по-малък отопляем обем от действителния такъв. Отречена е възможността в конкретното производство да се съобразява експертиза, дадена по друго дело, а и относимата експертиза не е била оборена по надлежния ред с други годни доказателствени средства.
Молбата за отмяна е неоснователна.
На първо място молителят твърди, че съдебният изпълнител умишлено е пропуснала да администрира и изпрати по компетентност пред въззивния съд жалба от 24 ноември 2014 г. в нарушение на чл. 436, ал. 1 ГПК, като уведомлението за оставяне на възражението без разглеждане е получено от молителя на 23 май 2015 г. Представя се възражение до частния съдебен изпълнител с дата на входящ номер от 24 ноември 2014 г. с искане да се отхвърли предявения от [фирма] иск като недоказан, неоснователен и изтекъл по давност, и съобщение на съдебния изпълнител до молителя с дата на изходящия номер 14 май 2015 г. за това, че не разполага с правомощия да отмени решението на районния съд. Посоченото твърдение не може да се подведе под нито едно от основанията за отмяна на влезли в сила решения по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Дори и да е допуснато нарушение на чл. 436 ГПК във връзка с администриране на жалба срещу действията на съдебен изпълнител, подобно процесуално нарушение не е предвидено от закона като основание за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, а е ясно, че то не може да се обхване от хипотезите на т. 5 и т. 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК – вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила страната да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или отново при нарушаване на съответните правила страната да е била/да не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК.
На второ място се твърди, че в нарушение на чл. 286, ал. 1 НК е предявен срещу молителя иск, като са посочени недостоверни данни относно дължимите суми. Това твърдение молителят основава на своето виждане, че топлофикацията е начислявала суми, които не съответстват на отопляемия обем, при отказ на топлофикацията да изпълни влязло в сила решение за корекция на кубатурата, заявеното в исковата молба, че е доставяна гореща вода за битови нужди, без да се предоставят необходимите доказателства за това, което водело до недопустимост на иска и той следователно трябвало да бъде отхвърлен, пропуснатият от съда четиримесечен дублиран период, назначеното при изрично възражение на молителя вещо лице с конфликт на интереси, неизпълнение на задачите на съдебно-техническата експертиза, съобразената невярна номенклатура за типа на панелите, неправомерно завишената главница в исковата молба. Заявява се, че представените от ищеца документи са частни по своя характер и отразяват изгодни за него обстоятелства, и са плод на нередовно водено счетоводство. С посочените твърдения молителят се домогва от една страна да обоснове наличието на ново обстоятелство чрез представянето на писмени доказателства (представят се две заключения, дадени по гр.д. № 708/2002 г. по описа на районния съд в гр. Перник и влязло в сила на 11 февруари 2004 г. решение на районния съд в гр. Перник по същото гражданско дело), както и заявява неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основано решението.
За да може да се приложи разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т.е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Представените заключения от вещото лице Д. К. и от вещото лица А. Ц. по гр.д. № 708/2002 г. по описа на районния съд в гр. Перник са заявени от молителя още с отговора на исковата молба (л. 33-36 от първоинстанционното дело), поради което представените документи не са новооткрити, нито пък обективират новооткрити обстоятелства. И тук се цели чрез средствата на отмяната да се отстрани допуснато според молителя процесуално нарушение на съда във връзка с обсъждане на представени по делото доказателства. Тъй като сочените копия на експертизи по друго дело са били предоставени на съда, дори и да се приеме за допустимо съдът да основава изводите си на подобни документи, то не може да се твърди, че ако биха били известни на съда, биха променили извода му по съществото на спора. Затова не може и да се заключи, че молителят е доказал съществуването на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права.
Не е установено и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2. Законът допуска заинтересованата страна да претендира отмяна на влязло в сила решение в случай, че по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В разглеждания случай молителят поддържа наличието на неистинност на заключение на вещо лице, като се основава на притежаваната от вещото лице специалност, на различното заключение относно отопляемата кубатура на притежаван от молителя имот, неправилно измерване диаметъра на отоплително тяло в банята и неправилно определен тип панели в блока. Молителят не представя доказателство по императивното изискване на закона – твърдението за неистинност на заключението на вещото лице да е установено по надлежния съдебен ред, с влязъл в сила съдебен акт – решение или присъда, с който да е установена неистинността му. Подобно установяване не може да се извърши в рамките на производството по отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, а цитирането на наказателноправния състав на набедяването не компенсира липсата на надлежно установяване.
В заключение следва да се приеме, че молителят не е установил наличие на нито едно от поддържаните от него основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Изложените молбата и уточненията към нея съображения са дадени от молителя след двукратно оставяне на молбата за отмяна без движение с указанието да представи изложение на поддържаното основание за отмяна, като и след тези указания на съда молителят е избрал да подчертае допуснати според него нарушения при преценката на доказателствата от страна на съда и допуснати нарушения на съдопроизводството, които не са между основанията, въведени в чл. 303 ГПК за извънистанционен контрол на влязло в сила решение.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. К. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 359 от 19 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 357 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2014 г., с което е потвърдено решение № 211 от 7 март 2014 г., постановено по гр.д. № 3641 по описа на районния съд в гр. Перник за 2013 г.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: