1 Р Е Ш Е Н И Е № 593 гр.Пазарджик, 16 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1705/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Г. Я. срещу постановената от Пазарджишкия окръжен съд нова присъда № 29 от 16 юли 2013 година по внохд № 198/2013 година, след отмяна на присъда от 08 март 2013 година на Пазарджишкия районен съд, по нохд № 1797/2012 година по описа на този съд. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Претендира се изменяване на атакуваната присъда с преквалифициране на деянието като „маловажен случай” по чл. 235, ал. 6 от НК или намаляване на наложеното на подсъдимия наказание до размера на предвидения в закона минимум. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим М. Я. не участва лично. Представлява се от защитника си адвокат М. от АК – [населено място], който поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и изложени в тяхна подкрепа доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като алтернативно заявява и възможно намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. Г. Я. за виновен в това, че на 17. 03. 2012 година, в землището на [населено място], Пазарджишка област, в съучастие с Т. Г. Я., като извършител, без редовно писмено позволително, е извозил от горския фонд два кубически метра дърва за огрев – дъб и габър, на стойност 84 лева, като деянието е извършено повторно, но случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 235, ал. 6 във вр. ал. 3, т. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК, му е наложил наказание пробация за срок от десет месеца, включващо задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както и мярката по т. 6 – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто часа в рамките на една година. Присъдил е направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия и е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – два кубически метра дърва, оставени на отговорно пазене в манастир „Св.Св. П. и П.” в [населено място]. В производство, инициирано по протест на прокурор при РП – гр.Пазарджик, е постановена атакуваната сега по реда на касационното обжалване нова присъда, с която присъдата на районния съд е отменена в частта й относно осъждането на подсъдимия Я. за извършване на незаконна сеч в условията на маловажен случай и същият е осъден по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 235, ал. 3, т. 4 във вр. чл. 20 във вр. чл. 28 от НК, като е прието, че деянието не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. При условията на чл. 55 от НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Касационната жалба на подсъдимия Я. срещу въззивната нова присъда е допустима, съгл. чл. 346, т. 2 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна. В рамките на заявената в жалбата материална незаконосъобразност по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, подсъдимият е оспорил единствено осъждането му от въззивния съд във връзка с основния състав на чл. 235 от НК, а не по привилегирования такъв по ал. 6 на нормата. Твърди, че при формирането на изводите си по приложимото право, въззивният съд неправилно е оценил установените по делото факти относно неговото конкретно участие в инкриминираното деяние, причините, поради които се е включил в извозването на дървата, при това след събирането им без негово участие, тяхното количество и стойност. Намира, че тези обстоятелства обосновано сочат на оценка на случая като маловажен и санкционирането му с наказанието, наложено от първоинстанционния съд, а именно – пробация. ВКС намира тези съображения за неоснователни, защото не намират опора в данните по делото и в закона. Известно е, че преценката за „маловажност” на случая по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК (където е легалната дефиниция на понятието), се извършва на основата на фактите по делото, свързани с начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици (не само имуществените вреди), данните за личността на дееца и всички останали обстоятелства от значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Най-общо, маловажен случай е налице, когато с оглед всички посочени обстоятелства, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид. За да приеме, че в конкретния случай посочените и установени по делото обстоятелства не дават основание извършеното от подсъдимия Я. да бъде преценено като маловажен случай на престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, въззивният съд е акцентирал върху данните, свързани с личността му (л. 50-51 от внох дело). Тази преценка на съда няма причини да не бъде споделена. Въпреки младата си възраст, подсъдимият е осъждан със седем влезли в законна сила присъди за престъпления, извършени за кратък период от време (2007 – 2010 година), между които и престъпление по чл. 235 от НК и такива по чл. 195 от НК. Вярно е, че преобладаващата част от осъжданията са извършени от подсъдимия Я. като непълнолетен, а някои се намират помежду си в отношение на съвкупност. Вярно е също, че в случая подсъдимият не е участвал при събирането и взимането на инкриминираните дърва, а само при тяхното извозване, както и че е бил извикан на мястото от баща си поради повреда на каруцата и необходимостта от оказване на помощ. Тези обстоятелства обаче не повлияват преценката за съставомерност на извършеното по основния състав на престъплението и не дават основание за определяне на извършеното като маловажен случай, наред с ниската стойност на предмета на престъплението, която далече не е единствен или доминиращ критерий при тази преценка, но са от значение при отмерване на наказанието. В конкретния случай е сторено именно това – посочените обстоятелства и най-вече ниската стойност на предмета на престъплението, са съобразени от съда при индивидуализацията на наказанието, което е определено при условията на чл. 55 от НК под предвидения в закона минимум от една година лишаване от свобода. Така определено, наложеното на подсъдимия Я. наказание не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Проявяваната до момента снизходителност при определяне на наложените му наказания при предходните осъждания, очевидно не е имала своя възпитателен и възпиращ ефект по отношение на подсъдимия. Този извод следва несъмнено от анализа на тези осъждания. По шест от присъдите за престъпления, извършени от Я. като непълнолетен, са му наложени наказания „пробация”. Две от тези наказания обаче са заменени с лишаване от свобода при условията на чл. 43а от НК поради неизпълнението на определените пробационни мерки (нохд № 2102/2007 година и нохд № 1485/2008 година). Изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода е отложено при условията на чл. 69 от НК, но впоследствие е приведено в изпълнение при условията на чл. 68, ал. 1 от НК (по нохд № 1555/2010 година). При тези данни за личността на подсъдимия и следващата оценка на неговата обществена опасност и възможностите за поправянето му, наложеното сега наказание от десет месеца лишаване от свобода следва да бъде преценено като удовлетворяващо изискванията на чл. 54 от НК и изпълняващо целите на наказанието по чл. 36 от НК, поради което се явява и справедливо. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Пазарджишкия окръжен съд нова присъда № 29 от 16 юли 2013 година по внохд № 198/2013 година, след отмяна на присъда от 08 март 2013 година на Пазарджишкия районен съд, по нохд № 1797/2012 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.