4 Р Е Ш Е Н И Е № 10 [населено място], 20.02.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 742 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение №637 от 21.04.2012г. по гр.д. №3373/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.07.2011г. по гр.д. № 101/2010г. на Врачански окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор * - втори етаж на производствен цех със застроена площ * кв.м. с административен адрес: [населено място], Източна промишлена зона, [улица], ет.*, изграден в ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с площ * кв.м., а по регулационния план на града представляващ УПИ * в кв. *. С определение № 348 от 06.04.2011г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с влязло в сила решение № 887 от 16.07.2011г. по гр.д. № 5097/2010г. на Врачански районен съд по въпроса дали същия поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост и съответно дали е нищожен или действителен договорът от 18.04.1996г., с който [община] е прехвърлила на [фирма] /праводател на ищеца/ собствеността върху него. Касационната жалба е подадена от ищеца по иска [фирма]. Той намира решението за неправилно. Счита, че въпросите дали поземления имот, в който е построена сградата, представлява публична или частна общинска собственост и дали при извършената продажба на поземления имот през 2006г. е прехвърлена собствеността и върху намиращата се в него сграда, макар че не е изрично упомената, са решени в противоречие с материалния закон. Ответникът по касационната жалба [фирма] не е представил писмен отговор и не изпраща представител в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 108 ЗС и предявен от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] досежно недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, а именно: втори етаж на производствен цех с площ * кв.м. в [населено място], Промишлена зона, [улица], изграден в ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], представляващ УПИ * в кв. * по регулационния план на града. От фактическа страна е установено следното: С договор от 13.12.1996г., сключен след проведен търг, ответникът [фирма] купува от [фирма] административно-битова сграда, застроена на * кв.м. На 21.05.1998г. е издадено строително разрешение за преустройство - направа на производствен цех за медицинска апаратура, като в резултат на това е построен втори етаж на сградата и пристройка на два етажа; строежът е завършен в груб вид на 28.03.2005г. На 23.10.2005г. [фирма] продава на [фирма] производствен цех за медицинска апаратура на един етаж и с предварителен договор обещава да прехвърли и правото на надстрояване за втория етаж когато го придобие; отразено е изрично, че вторият етаж е вече изграден. На 06.03.2006г. [община] съставя акт за частна общинска собственост за поземления имот и с договор от 18.04.2006г., сключен по реда на ПМС № 235/1996г., го продава на [фирма]. На 22.05.2007г. [фирма] прехвърля собствеността върху поземления имот на [фирма]. Последното се снабдява на 25.08.2008г. с констативен нотариален акт за втория етаж на сградата и с договор от 28.09.2009г. за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, сключен с нотариална заверка на подписите, [фирма] продава на ищеца [фирма] този втори етаж. Приетата техническа експертиза установява, че до 1998г. поземленият имот е бил неурегулиран без данни за собственост, единствено за сградата на [улица] съществувал акт за държавна собственост; през 1998г. е изменен регулационния план като територията на имота е включена в кв. * и са създадени три парцела като сградата попада в парцел ІІІ отреден за спортен комплекс „Х. Б.”. Този терен е обявен за публична общинска собственост съгласно Решение № 163 от 09.10.1997г. на Общински съвет В., където е посочен като парк „С.”. През 2001г. е одобрен Ч. на кв. * и сградата попада в УПИ *. Съдът е приел, че поземления имот е със статут на публична общинска собственост, тъй като е отреден за спортен комплекс „Х. Б.” - мероприятие за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, което е видно от решение на Общинския съвет от 09.10.1997г. Въпреки извършената през 1998г. промяна на регулационния план, то липсва последващ акт на общинския съвет за обявяване на земята за частна общинска собственост, както изисква чл.6, ал.1 З., а през 2006г. е съставен единствено акт за частна общинска собственост. Поради това договорът от 18.04.2006г., с който общината се е разпоредила с имота, е обявен за нищожен поради невъзможен предмет - вещ извън гражданския оборот, която е публична общинска собственост. Горното обуславя липса на вещен ефект на извършените следващи сделки с имота - продажбата от [фирма] на [фирма] и от него на ищцовото дружество [фирма]. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречие между обжалваното решение и друго влязло в сила решение по решаващите за изхода на спора въпроси дали поземления имот, в който е построена процесната сграда представлява публична общинска собственост и оттам дали извършеното от [община] разпореждане с терена през 2006г. е валидно или нищожно. С влязлото в сила решение № 887 от 16.07.2011г. по гр.д. № 5097/2010г. на Врачански районен съд е отхвърлен иск на настоящия ответник [фирма] против [фирма], [община] и [фирма] за признаване, че последното дружество [фирма] не е собственик на ПИ с идентификатор *, в който е построена сграда с учредено право на строеж „производствен цех за медицинска апаратура”, както и иск за прогласяване нищожност на договор от 18.04.2006г., сключен по реда на ПМС №235/1996г. между [община] и [фирма], като противоречащ на закона. В мотивите на решението е прието, че не се установява идентичност между имота, посочен за публична общинска собственост - неурегулиран парк „С.” и Спортен комплекс „Х. Б.”, в рамките на който е обособен процесния имот. Според съда до 1998г. имотът е представлявал част от неурегулиран ПИ, който в резултат на отчуждителни мероприятия е отреден за изграждане на спортен комплекс „Х. Б.” и за първи път е обособен като УПИ с граници и съседи като УПИ *, кв. * по плана от 2001г. При тези констатации е направен извод, че имотът не е публична общинска собственост и договорът от 18.04.2006г. не е нищожен. Настоящият състав намира за правилно разрешението в обжалваното решение. Въпросът дали недвижимия имот представлява публична или частна общинска собственост следва да се разреши с оглед предназначението му, както и въз основа на взетите решения на местната власт относно статута му. Съгласно чл. 3, ал.2, т.3 З. публична собственост са имотите, които са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Разпоредбата на чл. 6, ал.1 З. изисква при отпадане на съответното предназначение на имотите, те да бъдат обявени за частна общинска собственост от общинския съвет. След като в случая има решение на Общинския съвет-В. за обявяване на земята за публична общинска собственост от 1997г., което решение не е изменено до 2006г., то този статут е актуален и към момента на извършената продажба на 18.04.2006г. Поради това разпореждането с имот публична общинска собственост се явява нищожно поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 7, ал.2 З.. Следва да се посочи, че по въпроса за идентичността на парк „С.” и парк „Х. Б.” в настоящето производство спор не е имало. Според приетата експертиза процесният имот е част от терена на спортен комплекс „Х. Б.”. Тезата, че както поземления имот, така и процесния втори етаж от построената сграда, са със статут на публична общинска собственост се поддържа в подадената по делото молба за главно встъпване от [община] /л.130 от първоинстанционното дело/, която молба обаче не е приета за разглеждане поради неотстранени нередовности. Предвид даденото разрешение на въпроса и доколкото наведените в касационната жалба доводи са свързани със същите въпроси - дали имотът е публична собственост и дали е нищожен договорът от 18.04.2006г., то обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. В. съд е направил законосъобразен извод, че поземленият имот, в който е построен спорния втори етаж на сградата, съставлява публична общинска собственост и извършеното разпореждане с него от [община] в полза на [фирма] с договора от 18.04.2006г. е нищожно на основание чл.7, ал.2 З.. Поради това дружеството не е могло да придобие собствеността върху земята и да я прехвърли валидно на [фирма], което от своя страна се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на втория етаж по приращение. Като краен резултат ищецът „П. инвест” също не е могъл да придобие вещни права върху имота с договора от 28.09.2009г. за продажба на обособена част и предявеният от него иск за собственост е неоснователен. Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №637 от 21.04.2012г. по гр.д. №3373/2011г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: