Р Е Ш Е Н И Е № 383 гр.София, 20 юли 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Павлина Панова при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП-Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 351/2010 г. Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.346,т.2 и следващи НПК по касационна жалба и допълнение към нея, подадени от адвокат Д. Д. П. – упълномощен защитник на подсъдимия С. Й. Д., с касационни основания по чл.348, ал.1,т.т.1-3 НПК срещу въззивна присъда №12/08.03.10г. по внохд№97/10 год., на Софийския апелативен съд. С атакуваната присъда е отменена оправдателната присъда №362/ от 04.11.2009 г. по нохд№2744/09 г. на Софийски градски съд, поставена по отношение на подсъдимия Д. и същият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343 ал.1 б.”в”, вр. чл. 342 ал.1 пр.З от НК и вр. с чл. 58а вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца по два пъти седмично ; задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година. По чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане в сила присъдата. Осъден е да заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди от деянието в размер на 25 000 лева на С. К. Г. и в размер на 15 000 на И. К. Г. . За нарушение на закона се изтъква неправилното му приложение, тъй като от събраните по делото доказателства е следвало да се приеме, че деянието е несъставомерно под признаците на повдигнатото срещу Д. обвинение за престъпление по чл.343, ал.1,б.”в” НК. Не е установена причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат –смъртта на пешеходеца, която се дължи на ендотоксичен шок, причинен от гнойна колекция в оперативната област на дясното коляно на пострадалия, получена след оперативно интервенция, а не от нараняването от ПТП, поради което следва да бъде оправдан. За съществени процесуални нарушения се изтъкват нарушения при оценката и анализа на доказателствата, които са интерпретирани в отклонение от действителния им смисъл и съдържание, като вътрешното убеждение на съда е формирано при липса на съвкупна оценка и анализ на всички доказателствени източници. От доказателствата по делото ,включително и от заключението на СМЕ, не се извежда пряка връзка между възпалението, причинило смъртта на пострадалия и ПТП произшествие. Ендотоксичният шок е получен не в резултат на нараняването от ПТП, а при усложнение след оперативната интервенция-изваждането на „Киршнеровите тръби”, което обстоятелство е прекъснало причинната връзка между поведението на подсъдимия и вредоносния резултат – смъртта на пострадалия. Съдът не е изложил съображения, защо приема заключението на седморната експертиза за достоверно и компетентно, а отхвърля изводите на останалите експертизи.При тези доводи се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. Алтернативно се твърди и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и се иска намаляването му, както и размера на наказанието лишаване от права. Съдът не е съобразил ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, както и съпричиняването от страна на пресичащият неправомерно пешеходец. Въпреки многобройните нарушения от страна на подсъдимия на ЗДвП за времето от 2002-2009 год., те не са тежки , тъй като не визират неспазване на съществени правила на ЗДвП, а неправилно спиране, престой или паркиране - често срещани нарушения при упражняването на професията на подсъдимия –таксиметров шофьор. Твърди се нарушение на закона и в гражданско-осъдителната част на присъдата и се иска се намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които са несъобразени с данните за съпричиняването от пострадалия на вредоносния резултат. В съдебно заседание касационната жалба и допълнението към нея се поддържат от ПОДСЪДИМИЯТ,който се явява лично И ЗАЩИТАТА му адвокат Д. П., с искане за оправдаване или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Редовно призовани ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ С. Г. и И. Г. не се явяват, като вместо тях в съдебното заседание пред ВКС се явява повереникът им адвокат М. Д., която оспорва основателността на жалбата. Твърди устно,както и в приложеното по делото възражение от името на частните обвинители и граждански ищци, че след като производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, при изразено изричното волеизявление на подсъдимия за признаване на фактите на обвинението, което обхваща и фактите, че с деянието си е причинил смъртта на пострадалия, той е приел и посочената от обвинението причинна връзка между допуснатото от него нарушение на правилата за движение и смъртта на пешеходеца като пряк резултат от нарушението. Оспорват се като неоснователни и доводите срещу гражданската част на присъдата. ПРОКУРОРЪТ от Върховната касационна прокуратура намира за неоснователна касационната жалба и иска оставяне в сила въззивната присъда. В последната си дума подсъдимият С. Д. заявява, че съжалява за извършеното и предоставя на съда преценката за неговата виновност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , становищата и доводите на страните и в пределите на проверка, прие следното : Жалбата на защитата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. С атакуваната въззивна присъда №12/08.03.10г. по внохд№97/10 год., на Софийския апелативен съд, образувано по протест от прокурор при САП и по възизвна жалба от частните обвинители и граждански ищци С. Г. и И. Г., е отменена присъда №362/ от 04.11.2009 г. по нохд№2744/09 г. на Софийски градски съд, с която С. Й. Д. е признат за НЕВИНОВЕН за престъпление по чл. 343,ал.1 б.„в”, вр. чл. 342 ал.1 пр.З от НК , във връзка с нарушение по чл.21,ал.1 и чл.65 ЗДвП и са отхвърлени предявените граждански искове срещу подсъдимия за неимуществени вреди от деянието, КАТО ВМЕСТО това, съдът е постановил НОВА ПРИСЪДА , с която е признал подсъдимия С. Й. Д. за виновен в това, че на 31.08.2007 г. в около 11.05 часа, в [населено място], при управление на л.а. „Хюндай” , с рег. [рег.номер на МПС] , с посока на движение по [улица], в района на спирка „Хан Кубрат „ , в нарушение на чл. 65 ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на К. И. Г., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.”в”, вр. чл. 342 ал.1 пр.З от НК и вр. с чл. 58а вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца по два пъти седмично ; задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година. По чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане в сила присъдата. Осъден е да заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди от деянието в размер на 25 000 лева на Стоян К. Г. и в размер на 15 000 на И. К. Г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2007г., до окончателното изплащане на главниците, а до предявените размери , исковете за разликата са отхвърлени. Присъдени са разноските и дължимите държавни такси. със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца по два пъти седмично ; задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година. По чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане в сила присъдата. Осъден е да заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди от деянието в размер на 25 000 лева на С. К. Г. и в размер на 15 000 на И. К. Г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2007г., до окончателното изплащане на главниците, а до предявените размери , исковете за разликата са отхвърлени. Присъдени са разноските и дължимите държавни такси. Проверката сочи , че по делото не са допуснати очертаните в жалбата процесуални нарушения. Производството в съдебната фаза е проведено при процедурата на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. Поради това, признанието от подсъдимия Д. на фактите на обвинението по съдържание се отнася не за част от тях, а за всички описани в обвинителния акт фактически обстоятелства очертаващи деянието и участието на подсъдимия в извършването му. Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа всички фактически данни за деянието и участието на подсъдимия в него, за причинените от него последиците и причинната им връзка с деянието. На стр.2-3 от обвинителния акт е описано, че … „ непосредствената причина за смъртта на К. И. е ендотоксичен шок от образувалата се гнойна колекция и е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с причинените му от ПТП множество травматични увреждания и развилите се усложнения, вследствие на залежаването…., което е често усложнение при транспортни произшествие с възрастни хора.” В обвинителния акт е посочена връзката на нарушението със смъртта на пострадалия : …” настъпилото ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерните действия на обв.Д.…, които са в нарушение на чл.65 ЗДвП ” (спр. обвинителния акт срещу подс.С. димитров). Промяната в позицията на подсъдимия, който по същество за пръв път в касационната инстанция оспорва частта от фактите на обвинението относно пряката връзка между нарушението на конкретното правило за движение по чл.65 ЗДвП и престъпния резултат, след като ги е признал и производството е проведено в процедура по чл.371 т.2 от НПК, поначало не е несъвместима с чл. 55 НПК, но не и с процедурата на съкратено съдебно следствие, която е поискал при условията на информираното му съгласие за последиците от признаването на всички факти на обвинението. От протокола в съдебното заседание на 04.11.09 год. по нохд№2744/09 год. на СГС е видно, че при предварителното изслушване на страните подсъдимият е заявил пред съда, че е съгласен с фактите в обвинителния акт, като ги е признал за установени и не е поискал събирането на доказателства в съдебната фаза на процеса, а използване на събраните от досъдебното производство доказателства. С протоколно определение в същото съдебно заседание, след като е разяснил правата на подсъдимия и е преценил, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебната фаза , съдът по реда на чл. 372 ал.3 и ал.4 НПК е одобрил изразеното от него съгласие и е обявил, че при постановяването на присъдата съдът ще използва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт . За целта съдът по същество е преценил, че събраните по делото доказателства в хода на досъдебното производство подкрепят направеното самопризнание и при събирането им не са допуснати съществени процесуални нарушения. Ето защо, са неоснователни доводите, че въззивната инстанция не е събрала необходимите доказателства, за да установи действителните причини за смъртта на пешеходеца. По делото са приобщени и обсъдени заключенията на три СМЕ и една КОМПЛЕКСНА медико-автотехническа експертиза за изясняване причината за смъртта на пострадалия . На л.57 и на л.120 от заключението на тройната СМЕ е направен извод за характера на причинените травматични увреждания от ПТП и непрекъсната им причинна връзка с обективните усложнения в лечебния процес като данните за обездвижването на тялото и крайниците на пострадалия, поради залежаването, довело до развитието на застойно възпаление на белите дробове - застойна бронхопневмония, посочено като типично усложнение при пътно транспортни произшествия с възрастни хора. Изводът на САС, направен от съвкупния анализ на събраните и обсъдени доказателствени източници, изключва нарушаването на правилата на антисептиката по време на оперативната интервенция, поради което е неоснователно възражението на защитата за прекъсване на причинната връзка между деянието и инкриминираните последици. ВКС намира, че САС е изградил фактическите си констатации относно пряката връзка на деянието с ендотоксичния шок от образувалата се гнойна колекция в травмата на коляното, като пряка причина за смъртта на пострадалия, въз основа на обективно , всестранно и пълно изследване на данните по делото. Както ако смъртта на пострадалия е резултат на невзимането на съответните медицински мерки за спасяване живота му, така и ако след успешна медицинска интервенция, както е в случая, животът му отново не бъде спасен, ще е налице пряка и непрекъсната причинна връзка между деянието и съставомерния резултат. Това е вярно, защото последиците са в неразривна връзка с деянието, без което те нямаше да настъпят. В този смисъл са теорията и постоянната съдебна практика на ВС и ВКС (спр. ПП№2/57г.,изм.с ТП№7/87 г., спр. решение по н.д.№129/87г.,ІІІ,н.о.) . Не е нарушен материалния закон. Изводите за виновното поведение на подсъдимия като водач на МПС, причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца, вследствие на нарушаване на чл.65 от ЗДвП са законосъобразни. Установената фактическа обстановка от въззивната инстанция относно причините и механизма на настъпване на произшествието е подкрепена от събраните от досъдебната фаза и приобщени в съдебната фаза доказателствени материали. Скоростта с която подсъдимият е управлявал автомобила в района на произшествието е определена на базата на дължината на измерените спирачни следи, описани в огледния протокол. Същата САС е установил, че съответства на доказателствата, съдържащи данните за деформациите по автомобила и вида на телесните увреждания на пострадалото лице, както и на разположението на автомобила и пешеходеца след произшествието и местоположението на иззетите при огледа вещи, изпаднали от пострадалото лице. Възприетият механизъм на настъпване на пътното произшествие е въз основа на изводите от заключението на АТЕ и показанията на свидетелите - очевидци на произшествието ( Д. К., Р. Л. и Н. ) . Те еднозначно са установили, предхождащото инцидента поведение на пострадалия по пресичане на противоположното на движението на автомобила на подсъдимия пътно платно, начина му на придвижване и местоположението му на пътя към момента на инициалния удар с лекия автомобил на подсъдимия, както и на последващия удар на таксиметровия автомобил на подс. Д. със спрелия на спирката автобус. Установено е, че булевардът по който се е движил подсъдимият и пешеходецът Г. е предприел пресичане от ляво надясно на лявата лента, по който се е движил автомобила на подсъдимия, е еднопосочен, с две ленти за движение, считано по посоката, в която пътувал подсъдимият. По средата на булеварда се намирал затревен разделителен остров, разделящ пътното платно за движение в две посоки. Подсъдимият се движел в крайна лява лента със скорост от около 54 км/ч. . С тази скорост е преминал покрай автобусна спирка „Хан Кубрат „ находяща се от дясната страна на посоката на движение на автомобила , на която се е намирал спрял автобус. Установено е, че в момента, в който подсъдимият преминавал покрай спрелия автобус , а пострадалият пешеходец К. Г. е предприел пресичане на пътното платно със спокойно тичане и е навлязъл в лявата лента на платното, подсъдимият се е намирал на 18 метра отстояние от пострадалия. От заключението на АТЕ са установени обективно две възможности за начина по който пострадалият е пресичал пътното платно / бърз ход и спокойно тичане /, които са изследвани от съда, като и при двата варианта за начина на придвижване на пешеходеца, съдът е приел за установено, че избраната от подсъдимият скорост на движение на управлявания от него лек автомобил е предопределила непредотвратимост на удара. От данните че пострадалия е бил блъснат от автомобила на Д. челно с предната му част, който едва при възприемането на пешеходеца е задействал рязко спирачната система, сочи обективното поведение на подсъдимия , който не е намалил нито е спрял при вида на пешеходеца, при преминаване покрай спрелия автобус. При тези данни извода на САС за виновното нарушаване на чл.65 от ЗДвП кореспондира с установените по делото факти. Данните за вида и характера на травмата : сътресение на мозъка , разкъсно-контузна рана в задната теменна област на главата, счупване на ребра двустранно , изкълчване на дясна коленна става, счупване на лъчев кондил на дясна мишнична кост, разкъсно-контузна рана по главата, контузии и охлузвания в челната област на главата и лявата ябълчна област, са подложени на задълбочен правно-логически анализ за причинната връзка между деянието и съставомерните последици. Заключението на изготвената СМЕ на труп на пострадалото лице, според която САС е установил, че непосредствената причина за смъртта на К. Г. е ендотоксичен шок от гнойна колекция, образувала се в областта на дясното коляно е обсъдено наред със заключенията на останалите СМЕ-зи , които еднозначно установяват причината за смъртта на пострадалия. Въззивният съд е отхвърлил убедително като несъстоятелни доводите на защитата за начина на получаване на гнойната кухина. Внимателно са изследвани хипотезите за усложнения от различно естество, едно от които е и вероятността за замърсяване на раната по време на домашния престой на Г., но мотивирано са отхвърлени поради липса на обективни данни , които да ги потвърдят. ВКС напълно споделя изводите, че ограничаването на причината за настъпването на смъртта на пострадалото лице единствено до гнойната кухина в областта на коляното, без преценката на този факт с останалите установени по делото факти за първопричината за възникване и за усложненията, противоречи на цялостната експертна оценка на състоянието на пострадалото лице. Неоснователно се твърди, че експертните заключения са противоречиви. ВКС споделя изводите на САС за ирелевантността по отношения на разкъсването на причинната връзка на изминалия срок от увреждането от ПТП, до смъртта на пострадалия. Независимо от този срок, няма данни по делото, които са сочат на странични фактори, прекъсващи причинната връзка между деянието и инкриминирания резултат. Съдът се е мотивирал убедително съгласно чл.305, ал.3 НПК защо е приел за компетентно и убедително заключение на КСМАТЕ, че настъпването на смъртта е комплексен резултат и е причинено от тежките травми на пострадалия, получени при пътното произшествие, довели до намаляване на защитните му сили, както и от развилите се усложнения. Правилно е приложен материалния закон по чл. 343,ал.1 б.„в”, вр. чл. 342 ал.1 пр.З от НК. Изводите на САС за доказаност на виновното поведение на подсъдимия, изразено в конкретното нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл.65 от ЗДвП кореспондират с данните по делото. Съгласно чл.65 от ЗДвП, водачите на моторни превозни средства са длъжни при преминаване покрай спряло на автобусна спирка превозно средство да се движат с такава скорост, която при необходимост, да им даде възможност да спрат, с цел да пропуснат преминаващи в района пешеходци (виж.ТР№28/28.09.84г. по н.д.№10/84г. на ОСНК). От приетото за установено от фактическа страна по делото, подсъдимият нито е намалил нито е спрял при вида на спрелия на спирката автобус, въпреки че обективно е могъл да възприеме пресичащият през платното на движението му пешеходец. Въз основа на заключението на АТЕ, при движение на пешеходеца с ход „спокойно тичане", ударът за водача на таксиметровия автомобил е бил предотвратим единствено при скорост от 29 км/ч., а от данните по делото, при скоростта на автомобила на подсъдимия от 50 км/ч, макар и разрешена за съответния пътен участък , тя се е оказала несъобразена с правилото за преминаване на ППС покрай спряло на автобусна спирка ППС. Ето защо, правилно САС е обосновал тезата си с изводите от експертното заключение и в частта за непредотвратимостта на удара при разрешена скорост на движение. В частта относно липсата на причинна връзка между нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДП и смъртта на пешеходеца, присъдата на САС също е правилна, тъй като няма формално нарушение на това правило. Наказанието на подсъдимия е законосъобразно и справедливо . Първо той законосъобразно е поставен в режима на привилегията по чл.58а НК, вр. с чл.55 ал. 1 т.2 б.”б" от НК.Второ, в тези рамки ,наказанието му е индивидуализирано съобразно личната му невисока степен на обществена опасност като е наложено наказание пробация с не най-тежките пробационни мерки от предвидените в закона, предвид вида и срока им. Поради което на практика данните от приложената справка от КАТ относно допуснати от страна на подсъдимия Д. немалък брой административни нарушения на правилата за движение по пътищата, не са утежнили положението му. Срокът на допълнителното наказание индивидуализиран в рамките на една година е в синхрон с броя и характера на административните нарушения по ЗДП, извършени от подсъдимия преди деянието и напълно неоснователно е оплакването му за неговата прекомерност. Оплакването за нарушение на закона при определяне размера на обезщетенията също е неоснователно. Те са съобразени по основание и размер с установените по делото фактически данни. Съобразени са както характера и степента на болките и страдания от окончателната загуба от страна на гражданските ищци на най-близкия им родственик – техният баща. Отчетено е законосъобразно и съпричиняването от страна пострадалия Г. за настъпването на вредоносния резултат, поради предприетото пресичане на оживен булевард, през две пътни платна, на необозначено за това място, измежду интензивно движещи се превозни средства. Воден от горното, ВКС в настоящият състав , съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №12/08.03.10г. по внохд№97/10 год., на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :