6 Р Е Ш Е Н И Е № 50160 [населено място],24.11.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2248 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Пътперфект-Т”ЕАД против решение № 167/09.07.2019г. по в.т.д. № 119/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3/09.01.2019 г. по т.д. № 74/2018г. по описа на ОС - Силистра, с което е отхвърлен искът на касатора против „Ват Къмпъни-Русе”ООД за приемане на установено, че „Пътперфект-Т”ЕАД не дължи на ответника сумата от 45 421,27лв., ведно със законната лихва от 07.11.2016г., която към 02.05.2018 г. е в размер на 2220,60 лв., както и сумата от 3383,13лв.– обезщетение за забава от 12.02.2016 г. до 07.11.2016 г. и 1200лв. разноски по изп.д. № 20188340400097 на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие ОС-Силистра. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че длъжникът по прехвърлено вземане може да извърши прихващане със свое вземане към цедента независимо дали условията за прихващането са съществували преди съобщаване на цесията. Достатъчно е към момента на волеизявлението за прихващане двете вземания да не са погасени и да са налице условията по чл.103, ал.1 ЗЗД. Неправилно въззивният съд е приел, че двете вземания са станали ликвидни от датата на влизане в сила на двете съдебни решения. Вземанията не се пораждат от съдебните решения. С оглед обратното действие на прихващането на осн. чл.104, ал.2 ЗЗД изявление за последното може да бъде направено към момента на настъпване на изискуемостта. В случая погасяването е настъпило на 12.02.2016г. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.439 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Ват Къмпани Русе“ ЕООД в писмения отговор оспорва основателността на същата. С определение № 417/06.07.2022г. по т.д. № 2248/2019г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Кога възниква възможността за прихващане на две насрещни вземания: към момента на влизане в сила на решенията, с които те са присъдени /или установени/ или към момента на възникване на самите вземания, като решенията по тяхното присъждане/установяване само прогласяват тяхната ликвидност към момента на възникването им? за проверка съответствието на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС. Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно осн. чл.439 ГПК. Ищецът по него „Пътперфект-Т”ЕАД оспорва съществуването на вземане в полза на взискателя „Ват Къмпъни-Русе”ООД по изп.д. № 20188340400097 на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие ОС-Силистра, поради извършено от първия прихващане на задължението по изпълнителното дело спрямо първоначалния кредитор– „КМ Билдингсистем”ЕООД, със съществуващо вземане на длъжника спрямо това ЕООД. ВнАС е установил, че с решение по в.т.д. № 82/2018г. на ВнАС „Пътперфект-Т”ЕАД е осъдено да заплати на „КМ Билдингсистем”ЕООД сумата от 45 421,27 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 07.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3383,13 лв.– обезщетение за забава от 12.02.2016 г. до 07.11.2016 г. Тези вземания са двукратно цедирани: с договор за цесия от 02.10.2017 г. от „КМ Билдингсистем”ЕООД на „Даракчиеви”ООД /съобщена на длъжника-касатор на 02.11.2017 г./ и с договор за цесия от 30.10.2017 г. от „Даракчиеви”ООД на „Ват Къмпъни-Русе”ООД /съобщена на длъжника на 30.04.2018 г./. ВнАС е констатирал, че касаторът като длъжник по двете цесии не е изразявал съгласие за тях, поради което същият си е запазил правото да направи прихващане на процесното вземане със свое вземане срещу първоначалния кредитор. С изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по в.т.д. № 82/2018 г. на ВнАС, цесионерът „Ват Къмпъни-Русе”ООД е образувал изп.д. № 20188340400097 на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие ОС-Силистра. Вземането на „Пътперфект-Т”ЕАД срещу първоначалния кредитор „КМ Билдингсистем”ЕООД за сумата от 45 483,06 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3264,03 лв. – обезщетение за забава от 15.01.2015 г. до 29.09.2015г., и разноски по делото от 2400 лв. е било присъдено с влязло в сила решение по т.д. № 158/2015 г. на ОС-Силистра /потвърдено с решение по в.т.д. № 384/2017 г. на ВнАС/. ВнАС е приел, че вземането на касатора срещу „КМ Билдингсистем”ЕООД е възникнало на 15.01.2015 г., а това на „КМ Билдингсистем”ЕООД /респ. на цесионера „Ват Къмпани-Русе”ООД/ е възникнало на 12.02.2016 г. Съобразил е, че изявлението за прихващане е било направено от длъжника на 08.05.2018 г. Посочил е, че за настъпване на правните последици на прихващането е необходимо условията за компенсиране да са съществували преди съобщаване на цесията, или в настоящия случай – към датата на съобщаване на първата цесия 02.11.2017 г. Към тази дата двете вземания са били изискуеми, но не са били ликвидни- спорни са били по основание и размер. Поради което въззивната инстанция е заключила, че възможността за прихващане е възникнала едва след приключване на съдебните спорове по в.т.д. № 82/2018 г. на ВнАС и по в.т.д. № 384/2017 г. на ВнАС с влезли в сила решения, т.е. след посочения релевантен според съда момент 02.11.2017 г. С оглед на изложеното е формирано заключение за неоснователност на иска с правно осн. чл.439 ГПК. По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: В т.1 от посоченото ТР № 2/18.03.2022г. по тълк.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора за пасивното вземане, когато изявлението за прихващане е извършено в процеса - т.нар „съдебно прихващане“, или когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса– т.нар. „извънсъдебно прихващане“. Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Горното разрешение налага следните изводи по отношение на иска с правно осн. чл.439, ал.1 ГПК. За да е допустим същият на осн. чл.439, ал.2 ГПК, изявлението за прихващане, на което се позовава длъжникът, следва да е извършено след приключване на съдебното дирене в производството по постановяване на съдебно решение относно пасивното вземане /вземането, което принудително се изпълнява/. Наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се проверява в производството по чл. 439 ГПК, като при постановено в друго производство влязло в сила съдебно решение, с което се установява съществуването на активното вземане, решаващият съд следва да зачете силата на пресъдено нещо на това решение. Независимо от начина на установяване на съществуването на активното вземане и от начина на осъществяване на правото на прихващане – извън процеса или в процеса, правният ефект на изявлението за прихващане настъпване с обратно действие от момента, когато прихващането е могло да се извърши - когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. По същество на касационната жалба: В решение №127 от 30.07.2018г. по т.д.№1103/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 195/28.05.2019г. по т.д. № 2393/2017г. на ВКС, I т.о., е прието, че прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение между цедент и длъжник и да е носител на задълженията по него. Освен това длъжникът не е страна по договора за цесия, но последиците, породени от същия, несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, извършването й не лишава длъжникът от правата, които има към цедента. Едно от най-важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл.103, ал.3 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.103 ал.3 от ЗЗД, предвижда изрично право на длъжника да упражни срещу цесионера правопогасяващото възражение за прихващане с вземане срещу цедента. В теорията се приема, че за постигане баланс в обезпечаване интересите на длъжника и на цесионера, когато някое възражение на длъжника срещу цедента произтича от друго правоотношение между тях, а не от правоотношението, породило прехвърленото вземане, това възражение може да бъде противопоставено на цесионера, ако е възникнало до момента на получаване на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД. При съобразяване и на отговора на правния въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че длъжникът разполага с възражение за прихващане срещу цесионера, ако към момента на уведомяването за цесията, активното му вземане спрямо цедента е било изискуемо, а пасивното /прехвърлено от цедента на цесионера/ – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия длъжник – в процеса или извън него – е без значение за обратното действие на погасителния способ, следователно и за възможността да противопостави на цесионера това възражение. С оглед на горните изводи основателно се явява оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Неправилно ВнАС е приел, че моментът на настъпване на ликвидността на двете насрещни вземания е релевантен за възможността длъжникът да противопостави на цесионера възражение за прихващане на цедираното вземане с вземане, което длъжникът има спрямо цедента. Страните не спорят относно установените от апелативния съд факти, че първата цесия е била съобщена на касатора на 02.11.2017 г., като към този момент двете насрещни вземания са съществували и са били изискуеми. Следователно длъжникът е разполагал към момента на съобщаване на първата цесия с възражение спрямо цедента за прихващане на цедираното вземане със съществуващо и изискуемо вземане в своя полза спрямо цедента. Ето защо в същия обем запазва правопогасяващото си право и спрямо цесионера, респ. спрямо втория цесионер. Неправилното приложение на нормата на чл.104, ал.2 вр. чл.103, ал.1 и ал.3 ЗЗД е довело до необсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства за установяване на релевантните обстоятелства относно самата компенсация. Изложеното налага отмяна на атакуваното решение, на осн. чл.293, ал.3 ГПК и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане на спора при изпълнение на горните указания. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели отговорността за разноски на страните, както и да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 167/09.07.2019г. по в.т.д. № 119/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3/09.01.2019 г. по т.д. № 74/2018г. по описа на ОС - Силистра, с което е отхвърлен искът на „Пътперфект-Т”ЕАД против „Ват Къмпъни-Русе”ООД за приемане на установено, че „Пътперфект-Т”ЕАД не дължи на ответника сумата от 45421,27лв., ведно със законната лихва от 07.11.2016г., която към 02.05.2018г. е в размер на 2220,60 лв., както и сумата от 3383,13лв.– обезщетение за забава от 12.02.2016 г. до 07.11.2016 г. и 1200 лв. разноски по изп.д. № 20188340400097 на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие ОС-Силистра. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: