Р Е Ш Е Н И Е № 220 София, 29.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1521 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Т. С. Х. от [населено място] чрез адв.М. С.-АК С. З. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 190 от 19.07.2010 година постановено по гр.д Nо 251/2010 година на ОС-Стара Загора, в частта , с която е потвърдено Решение Nо 113/07.01.2010 година по гр.д. Nо 811/2006 година на РС-Стара Загора, в частта по сметките. С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Н. К. чрез адв.Г.Й.-АК С. З. , с който се поддържат само доводи за неоснователност на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , в обжалваната част , окръжният съд по реда и в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е потвърдил решението на първата инстанция в частта по сметките, заявени във втората фаза на делбата , на основание чл. 31 ал.2 ЗС от Н. К. срещу Т. Х., като последната е осъдена да заплати сума от 2401 лв. , ведно със законната лихва, обезщетение за ползваната ½ идеална част от съсобствен недвижим имот. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК е мотивирана с довод , че по въпроса може ли е да се уважи иск по чл. 31 ал.2 ЗС във втората фаза на делбата и се присъди исканото обезщетение в хипотеза, когато съсобствениците живеят на друго населено място и въпреки изпратената нотариална покана , не е установено , че реално е поискано ползването на имота, съобразно правата в съсобствеността , при липса на съдебна практика . Производството е делбено, във втората фаза. С решение Nо 4 /05.02.2009 година е допусната съдебна делба между съделителките Т. С. Х. и Н. К. К., наследници по см. на чл. 8 ал.1 ЗН на покойния М. С. Х./ п. 06.04.2004 година / на дворно място с къща в [населено място], за който имот производството е прекратено с протоколно определение от 07.12.2009 г./ , и на ДВОРНО МЯСТО с площ от 880 кв.м., находящо се в [населено място], [община]-УПИ * , в кв. * по плана на селото заедно с построената постройка, състояща се от изба , етаж и таванска стая, при равни права на съделителите. Във втората фаза на процеса , делбата на процесния имот- дворно място в [населено място], е извършена чрез изнасянето на имота като неподеляем на публична продан, а заявената от Н. К. срещу Т. Х. претенция по сметки , на основание чл. 31 ал.2 ЗС е уважена за сумата 2 401 лв. , съставляващи припадащо се обезщетение за ползата от която е лишена първата като съсобственик на ½ идеална част от този имот, за периода 16.06.2006 година до 27.04.2009 година ,за сумата 953 лв. , следваща се лихва за забава върху определеното обезщетени. По изведеният въпрос , ВКС приема: С разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗС законодателят установява , че когато общата вещ се ползува от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици ,за ползата от която са лишени, от деня на писмено поискване. За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици и ги лишава от възможността да ползват общата вещ, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да ползуват и те общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Нотариалната покана, съдържаща изявлението на съсобственик, че не е допускан да ползва общия имот , не са му предоставени ключове и е препятстван достъпа му до обекта , съставлява надлежно отправено „писмено поискване „по см. на закона. Ползуването на една недвижима вещ като собственическо правомощия предполага възможност за титуляра на правото на собственост за фактическо използване на вещта, без промяна на субстанция и параметри като площ, граници и функционално предназначението, извличане на ползи и добиви. Разбирано в този аспект ползването недвижим имот предполага и може да бъде упражнявано от собственика-респ. от съсобствениците , ако вещта е обща, само ако е годен за ползване обект на собственост. Ако съществуват технически или други фактически основания , препятстващи възможността да се ползва една вещ според предназначението и за съсобственикът , установил фактическа власт , са налице обективни пречки да не може реално да ползва имота , то обективно установеното обстоятелство , е условие да не се уважи и искането на неползващия имота съсобственик по чл. 31 ал.1 ЗС. Вътрешните отношения между съсобствениците се уреждат в съответствие на принципа на неоснователното обогатяване, неоснователното разместване на блага без правно основание. След като съществуват обективни пречи, препятстващи реалното ползване на вещта в смисъл, уточнен по-горе, то тези пречи касаят всички титуляри на правото на собственост да ползват имота, т.е. и за онзи съсобственик който счита , че е ограничен от ползата поради поведението на друг съсобственик. По основателността на касационната жалба. Касационната жалба е основателна, в обжалваната част на въззивното решение , по сметките по чл. 286 ГПК / отм./, решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон , при несъобразяване на доказателствата по делото и е необосновано- основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Решението на съда не е съобразено с констатациите на изслушаната по делото експертиза , че ВИЛАТА в дворното място в [населено място] , за който съдът е приел, че следва да се присъди обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС в полза на Н. К. като съсобственик, лишен от възможността да ползва имота от датата на писмената покана до заявяване на претенцията по реда на чл. 268 ГПК / отм./, е ”опасна, изпълнена с лоши основи, пропукани са целите плочи и стени, стълбищата отвън са отделени, вилата не е довършена- неизмазана „/ разпит в.л. Г.-с.з . –л. 98/, нито е съобразено с експертното становище-„сградата не би могла да се ремонтира,завърши и използва поради лошото и изпълнение, от нея могат да се използват само керемидите и част от тухлите ако се събори”, / експертиза л. 11/ и с обобщаващата констатация , че „вилата не може да се отдаде под наем”. При изложената по-горе позиция на ВКС по обуславящият въпрос и данните по делото касаещи състоянието на вилната постройка , следва , че не са налице предпоставките на закона за уважаване на иска по чл. 31 ал.2 ЗС относно ВИЛАТА в [населено място] , поради липса на годен за ползване недвижим имот. Досежно дворното място в [населено място] от 880 кв.м., искът също не може да бъде уважен поради недоказаност на дължимия като обезщетение размер. Предпоставките на закона безспорно са налице- годен за ползване според предназначението си недвижим имот/ дворно място/, ползван само от един от съсобствениците- Т. Х., недопускане на другия съсобственик да го ползва и получена писмена покана.За да се уважи иска, в тежест на ищецът по иска по чл. 31 ал.2 ЗС е да установи размера на претендираното обезщетението, което обичайно се базира на заключение на вещо лице за обичайната наемна цена, която би получил собственикът ако имотът се отдава под наем. За да уважи иска за сумата от 2 401 лв., въззивният съд е базирал изводите си , както се сочи в мотивите на съдебния акт на „съдено-икономическата експертиза”.Тези изводи на съда са необосновани и не кореспондират с доказателствата- в т.ч. с изложението на вл. л.Г. в самата експертиза. На л. 18 от експертизата , вещото лице определя посочената наемна цена от 2 401 лв. „ за къщата , гаража / в [населено място]/ и вилата, която не може да се отдава под наем в [населено място] . Или определеното и присъдено от съда , без анализ на доказателствата, обезщетение не касае обектите, за който е предявен искът. За вилата няма наемна цена , тъй като поради негодността на обекта , същият не може да се отдава под наем , а за дворното място такава не е определена . Искът по чл. 86 ЗЗД за присъждане на лихви за забава на паричното задължение , е обусловен иск и след като няма дължимо обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС, то не може да бъде уважен и искът по чл. 86 ЗЗД. С оглед на изложените фактически и правни изводи следва , че обжалваното решение в частта по сметките следва да бъде отменено изцяло и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК , предвид изложените съображения по същество се отхвърли изцяло. На основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в полза на касаторката-ответник по иска по чл. 31 ал.2 ЗС Т. Х. следва да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, доказани в размер на сумата 434 лв./ 354 лв. адвокатско възнаграждение, 30 лв. и 50 лв. държавни такси/ . По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 190 от 19.07.2010 година постановено по гр.д Nо 251/2010 година на ОС-Стара Загора, в частта , с която е потвърдено Решение Nо 113/07.01.2010 година по гр.д. Nо 811/2006 година на РС-Стара Загора, в частта по сметките в делбата по чл. 286 ГПК / отм./ във вр. с чл. 31 ал.2 ЗС и вместо него п о с т а н о в я в а: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. К. К. от [населено място] ,[жк]бл. 30 вх.Б..8 ап. 48 с ЕГ Nо [ЕГН] срещу Т. С. Х. от [населено място] кв. Т. ч. бл. 68 вх.Ает.7 ап. 37 с ЕГ Nо [ЕГН] иск по сметки по реда и на основание чл. 286 ГПК / отм./ във вр. с чл. 31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на чл. 2 401 лв. / две хиляди четиристотин и един лева/ за ползата от която е била лишена като съсобственик на недвижим имот в [населено място], както за заплащане на обезщетение за забава , на основание чл. 86 ЗЗД в размер на сумата 953 лв./ деветстотин петдесет и три лева./, като неоснователен и недоказан. Осъжда Н. К. К., с посочен адрес да заплати на Т. С. Х. , с посочен адрес, сумата 434 лв./четиристотин тридесет и четири лв. / дължими разноски за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: