Р Е Ш Е Н И Е № 318 гр. София, 12 януари 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 1152/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения Р. К. С. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 2783/2012 г. по описа на Районен съд - Русе и отмяна на постановената по същото дело присъда № 40 от 25.02.2013 г. поради неучастието му в съдебната фаза на процеса. В искането се изтъква основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК, подкрепено с доводи относно причините за неучастието на осъдения в съдебното производство. Твърди се и неправилен извод на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за задочно разглеждане и решаване на делото. Посочва се, че молителят не е разполагал с каквато и да е информация за постановения краен съдебен акт на въззивната инстанция и влизането му в сила. Както в основното искане, така и в допълнението към него се съдържат съображения за възобновяване на наказателното производство и на още едно основание - по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила от решаващите съдилища в процедурата по призоваване на осъдения и преценката за действителното наличие на предпоставките по чл. 269 НПК са заявени поради обстоятелството, че подсъдимият и близките му не са получавали призовки за насроченото съдебно производство. Несъгласие е изразено и по отношение на размера на отмереното наказание, което молителят намира за неоснователно завишено. В заключение се иска отмяна на постановеният съдебен акт по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане при гарантиране правото за лично участие на осъдения в наказателното производство. В съдебното заседание пред ВКС защитникът и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство, като изтъкват доводи в подкрепа на релевираните основания. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК. Видно от наличните по делото материали относно предаването на лицето от гръцките съдебни власти, осъденият е бил задържан в [населено място] на 21.07.2017 г. по повод издадена от Районна прокуратура – Русе ЕЗА на 30.06.2017 г. След разрешение за предаване на лицето, извършено на 04.09.2017 г., Р. С. е постъпил в затвора – [населено място] на 05.09.2017 г. за изтърпяване на наложеното му с присъда № 40 от 25.02.2013 г. по н.о.х.д. № 2783/2012 г. на Районен съд - Русе наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, както и за изтърпяване на групираните му с определение № 802 от 07.10.2013 г. по ч.н.д. № 1908/2013 г. на Районен съд – Русе наказания, наложени по н.о.х.д. № 1825/2011 г. и по н.о.х.д. № 1975/2012 г. – и двете по описа на същия съд. При това положение и доколкото искането е депозирано на 18.09.2017 г. от процесуално легитимирано лице и срещу акт от категорията по чл. 419 от НПК, ВКС счете същото за допустимо. Разгледано по същество искането за възобновяване на осн. чл. 423, ал.1 от НПК е неоснователно, поради следните съображения: В хода на досъдебното производство, образувано на 02.05.2012 г. по реда на чл. 212, ал. 2, вр. сс чл. 23, ал. 2 от НПК, осъденият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК (л. 40 от ДП № 1339/2012 г. на ОДМВР - Русе). Действието е извършено на 30.10.2012 г. в присъствието на осъдения и в присъствието на назначения му служебен защитник. По отношение на С. е взета мярка за неотклонение „подписка”, задължаваща го да не променя местоживеенето си без да уведоми за това съответния орган, както и да се явява при призоваване. Р. К. С. е бил предаден на съд за същото престъпление, за което е бил привлечен като обвиняем. По повод внесеното обвинение на 23.11.2012 г. е образувано н.о.х.д. № 2783/2012 г. по описа на Районен съд - Русе. За първото заседание по делото, насрочено за 31.01.2013 г. осъденият не е бил открит на известния му адрес – [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Видно от отразеното в съобщението (л. 22 от н.о.х.д. № 2783/2012 г.), С. е напуснал апартамента поради продажбата му. В същото съобщение, съдържащо уведомление в съответствие с чл. 254, ал. 4 от НПК за възможността делото да бъде разгледано по реда на чл. 269 от НПК, от деловодител е отразено, че със С. е проведен телефонен разговор, в който последният е заявил, че се намира в чужбина, но ще се яви в съдебното заседание на 31.01.2013 г. Тъй като това не се е случило, съдът е обявил С. за местно и общодържавно издирване и е изменил мярката му за неотклонение в „задържане под стража”. Изпратена му е и нова призовка на посочения по-горе адрес за следващото съдебно заседание (л. 37), в която е отразено, че лицето е напуснало адреса от две години. От приложените по делото справки от МВР е установено, че лицето е напуснало страната на 12.01.2013 г. през ГКПП Кулата и не са налице данни за завръщането му. Поради това, в следващото съдебно заседание, проведено на 25.02.2013 г., по отношение на С. е даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК. В същото съдебно заседание е произнесена оспорваната от осъдения присъда № 40 от 25.02.2013 г. по н.о.х.д. № 2783/2012 г. на Районен съд – Русе, като е ангажирана наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и половина, търпимо при първоначален строг режим. Първоинстанционният съдебен акт е обжалван от служебния защитник на С., като въззивната жалба е върната на подателя и поради неотстранени нередовности в определения от съда срок. Производството е разгледано от Окръжен съд – Русе по жалба на съпроцесник на С., като постановената от Районен съд – Русе присъда е потвърдена изцяло с решение № 102 от 28.06.2013 г. по в.н.о.х.д. № 295/2013 г. Въззивният съд е проявил необходимата процесуална активност за призоваване на молителя, като въпреки изисканите наново справки за задгранични пътувания и изпратените на известния по делото адрес съобщения, С. не е открит. От посоченото развитие на производството по отношение на Р. К. С. следва еднозначен извод за това, че осъденият е бил запознат с характера, предмета и развитието на водения срещу него наказателен процес. Фактът, че не е участвал в съдебната му фаза не е достатъчна предпоставка за възобновяване на производството. Преценката за наличието на основанието по чл. 423, ал.1 от НПК се прави след изследване процесуалното поведение на осъдения. В конкретния случай, молителят е бил информиран още в хода на досъдебното производство за наличието на висящ срещу него наказателен процес и лично привлечен в качеството му на обвиняем. Последващото му поведение сочи на нежелание да участва в производството, тъй като при знание за същото, С. е напуснал страната. По този начин той ясно и недвусмислено е демонстрирал отказа си от правото си на лично участие в процеса, като сам се е лишил от това право. При това положение, претенцията му за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворена. Доводите на осъдения, относими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК не могат да бъдат разгледани от касационната инстанция поради липса на процесуален за това ред. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на наведените оплаквания е съответния апелативен съд, а именно Апелативен съд- Велико Търново, на който делото следва да се изпрати. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. К. С. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 2783/2012 г. по описа на Районен съд- Русе на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Изпраща делото на Апелативен съд – Велико Търново за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: