3 Р Е Ш Е Н И Е № 217 София, 10 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 април, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 402 / 2012 год. Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Великотърновска апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия Д. Д. Д., срещу решение № 324 от 27. 12. 2011 год., постановено по ВНОХД № 323 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново, с което е била изменена присъда от 24. 09. 2010 год., постановена по НОХД № 729 / 09 год. по описа на Окръжен съд – гр.Русе, като подс. Д. Д. Д. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК, касаещо съставянето на Протоколи № 1, 2 и 3, образец 19, от 13. 08. 2008 год., и фактура № 464 от 13. 08. 2008 год., а присъдата, потвърдена в останалата й част. С протеста, насочен срещу оправдателната част на въззивния акт, се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Сочи се, че оправдаването по частта на обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК се дължи на неверни изводи относно правната природа на инкриминираните документи. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт в атакуваната част и в същата част, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – гр.Велико Търново. С жалбата на подс. Д., се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че при анализа на доказателствата е допуснато съществено процесуално нарушение, че решението е изготвено в противоречие с изискванията на чл. 339 от НПК, че неправилно са решени въпросите, касаещи наказателната отговорност на жалбоподателя, за престъпленията, за които е потвърдено осъждането му. С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимият и неговият защитник не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за уважаване на протеста, както и за оставяне на жалбата без уважение. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С първоинстанционната присъда, подс. Д. Д. Д. е признат за виновен, както следва: - в това, че на 13. 08. 2008 год, в [населено място] могили, обл. Р., в качеството си на длъжностно лице: Кмет на Община „Две могили”, обл. Р., не е положил достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество, в нарушение на чл. 32 вр. чл. 4, ал. 2 от Закона за общинските бюджети, чл. 5, ал. 2, т. 1-3, чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, т. 3, 4 и 9 и чл. 13, ал. 3, т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, и от това е последвала значителна щета за държавата, в размер на 6 800, 49 лв., като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, с оглед на което и на основание чл. 219, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, - в това, че на 14. 10. 2008 год., в [населено място] могили, обл. Р., в качеството си на Кмет на Общината, в нарушение на бюджетен закон: параграф 77, ал. 1 и 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г / отм. /, чл. 32 вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 35, ал. 2 от Закона за общинските бюджети, чл. 44, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, се е разпоредил със средства с целево предназначение, в размер на 53 996, 16 лв., предоставени по Национална програма на Министерство на образованието и науката „Оптимизация на училищната среда” за 2008 год. на Община „Две могили”, не по предназначението им, като от това са настъпили вредни последици за държавата в посочения размер, с оглед на което и на основание чл. 254а, ал. 2, пр. 1 във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода” и „лишаване от право да заема длъжността кмет на населено място, за срок от една година и шест месеца, - в това, че през периода от 13. 08. 2008 год., до 13. 02. 2009 год., при условията на продължавано престъпление, в [населено място] могили, обл. Р., в качеството си на длъжностно лице - Кмет на Общината, в кръга на службата си е съставил официални документи: Протокол № 1, образец 19, от 13. 08. 2008 год., Протокол № 2, образец 19, от 13. 08. 2008 год., Протокол № 3, образец 19, от 13. 08. 2008 год., фактура № 464 / 13. 08. 2008 год., „Бюджет на програмата и изпълнение на разходите към 15. 10. 2008 год. по модул „Оптимизиране на училищната среда”, Справка за изпълнение на бюджета на програмата по модул „Оптимизиране на училищната среда” към 31. 12. 2008 год., в които е удостоверил неверни обстоятелства, с цел документите да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, - на основание чл. 23, ал. 1 НК, на подс. Д. Д. Д. е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание - една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 от НК, за срок от три години, и „лишаване от право да заема длъжността кмет на населено място”, за срок от една година и шест месеца. Настоящето производство е второ по ред, касационно такова. С решение на ВКС № 319 от 10. 10. 2011 год, постановено по н. д. № 1606 /11 год., е отменена присъда № 76 от 14. 03. 2011 год., по ВНОХД № 6 / 11 год., постановена от Апелативен съд - гр.Велико Търново, в частта, касаеща произнасянето по отношение на подс. Д. Д. Д., и делото, в отменената част, е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. С посочената по-горе въззивна присъда, присъдата на Русенски окръжен съд от 24. 09. 2010 год., постановена по НОХД № 729 / 09 год. по описа на същия съд, била отменена, като въззивния съд е признал подс. Д. Д. Д. за невинен по обвинението по чл. 219, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, за невинен и по обвинението по чл. 254а, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, както и невинен по обвинението по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК в частта, касаеща четири от инкриминираните документи /3 броя Протоколи, образец 19, от 13. 08. 2008 год., и фактура № 464 / 13. 08. 2008 год./, респективно, го е оправдал по тези обвинения, а е признал същия подсъдим за виновен по чл. 311, ал. 2 от НК, за съставянето на останалите инкриминирани документи, за което, на основание чл. 78а от НК, е освободил дееца от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. В отменителното решение на ВКС е даден отговор на въпросите, предмет на настоящата касационна проверка. Предходният състав на касационната инстанция е анализирал събраните доказателства в аспекта на признаците на инкриминираните престъпления, касаещи отговорността на подс. Д.. Посочено е кои доказателствени източници не са получили адекватна интерпретация и по какви съображения. Взето е отношение по съставомерността на деянието по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е отбелязано, че е налице посочената правна квалификация, тоест, въпросът дали инкриминираните документи са официални или частни вече е решен. При това положение, при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, приемайки за установени идентични фактически положения, съдът, от една страна, е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното й решение, а от друга страна, е приложил неправилно материалния закон /като е постановил оправдаване на подсъдимия Д. по част от обвинението по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК/. По тези съображения, неоснователни се явяват доводите, залегнали в касационната жалба, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за престъпленията, за които е потвърдена осъдителната първоинстанционна присъда. Ето защо, въззивният акт, предмет на настоящата касационна проверка, следва да бъде отменен в оправдателната му част и делото, в отменената част, следва да бъде върнато за ново разглеждане, а в останалата му част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението, следва да де отбележи, че е в диспозитива на решението е допусната неточност при посочване на правната квалификация, по която се постановява оправдаване на подсъдимия Д., тъй като е записано, че оправдаването е по чл. 313, ал. 1 от НК, каквото обвинение не е повдигнато, а се има предвид, че оправдаването е по чл. 311, ал. 1 от НК. Посоченото нарушение може да се отстрани при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, тъй като атакуваното решение се отменя в посочената част. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и следва да бъде уважен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 324 от 27. 12. 2011 год., постановено по ВНОХД № 323 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново, в ОПРАВДАТЕЛНАТА му част. ВРЪЩА ДЕЛОТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.