3 Р Е Ш Е Н И Е №. 6 гр. София, 02.02.2015 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №184/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] - [населено място] срещу решение №469/14.10.2013 на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №748/2013 г. на Трети търг. състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 199 постановено на 09.05.2013 г..по т.д. № 582/2012 г. на ОС-Пловдив , В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на основание чл.59 ЗЗД на [фирма]/в ликвидация”- [населено място] сумата от 5090,04 лева, до размера, на който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на далекопровод „Отклонение ТП Конски дол”–собственост на ищеца, без да има основание за това, както и 475 лева-лихва за забава върху горната сума за периода: 05.08.2011 г.- 31.12.2011 г. и разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. С определение постановено по чл.288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса: на каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване до размера, до който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на електрически далекопровод–собственост на ищеца, без да има основание за това. Констатирано е, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о. -основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният далекопровод „Отклонение ТП Конски дол”е собственост на ищеца на счетоводните записване на същия, от които се установява, че същият е отразен като дълготраен актив на дружеството-ищец и представлява част от капитала му. Съдебният състав е счел за неоснователно възражението на ответника, че е придобил далекопровода чрез изтекла в негова полза придобивна давност, доколкото го е ползвал в периода 1999 г. -12.01.2012 г.. Основал се е на липсата на субективното намерение на това дружество да ползва съоръжението като свое, което следва от писменото предложение, отправено от негова страна от 16.12.2009 г., с което е предложил на ищеца изкупуването на далекопровода. С оглед изложеното и на база заключението на СТЕ изслушана по делото, съдът е заключил, че ответникът е използвал за пренос от негова страна на ел. енергия през процесния период далекопровода „Отклонение ТП Конски дол”–собственост на ищеца, без да има основание за това, поради което и искът се явява основателен и доказан до уважения размер от 5090,04 лева, определен от вещото лице при определяне наемната цена за съоръжението, без да е ползвана за това . Относно правните въпроси, по които е допуснато въззивното решение до касационно обжалване: Съгласно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, застъпен в цитираното по-горе решение на ВКС по чл.290 ГПК : Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о., то при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. , енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло дадения отговор на въпроса в цитираното решение по чл.290 ГПК, постановено от друг състав на ТК на ВКС. За процесния период 01.01.2009 г.-31.12.2011 г. е действала нормата в ал.7 на чл.117 ЗЕ в ред.обн. в ДВ бр.74/2006 г, според която : Собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното, предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители. Цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията, която методика, според цитираната задължителна съдебна практика е приложима при определяне на размера на обезщетението, което енергийното дружество следва да заплати за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. По основателността на касационната жалба. Същата се явява основателна. Решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено като неправилно, но поради това, че се налага назначаване и изслушване на нова експертиза за определяне на обезщетението,което енергийното дружество следва да заплати за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, на база съответната методика по ал.7 на чл.117 ЗЕ в ред. обн. в ДВ бр.74/2006 г, одобрена от регулаторния орган и приложима за конкретния процесен период , делото трябва да бъде върнато на Апелативен съд П. за ново разглеждане от друг състав. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №469/14.10.2013 на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №748/2013 г. на Трети търг. състав. ВРЪЩА делото на Апелативен съд П. за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.