Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                   № 291                                                    София, 29 юни 2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  8 юни  две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                     НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Р.Виденова и в присъствието на прокурора:Руско Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №291 по описа за 2009 година   Срещу решение по внохд. №96/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия И. Я. Я. ,с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата изцяло неоснователна,а постановеното решение законосъобразно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.03.2009 г. постановено по внохд. №96/2009 г. на Софийски апелативен съд е изменена присъда по нохд. №2918/2008 г. на Софийски градски съд,като подсъдимия И е оправдан, в частта престъпленията да са извършени при условията на чл.29 ал.1 б Б НК,отменено е и приложението на чл.68 ал.1 НК, за привеждане в изпълнение наказанието по нохд. №15349/2005 г.на Софийски районен съд, в останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия Я е признат за виновен в това на 20.02.2008 г. в гр. С.,при условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ на стойност 210 лв.,от владението на св. Т/10 годишен/,с намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това заплашване,поради което и на основание чл.199 ал.1т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б А и Б и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и е оправдан по обвинението, това престъпление да е извършено в условията на продължавана престъпна дейност и във вр. с чл.26 ал.1 НК. Признат е за виновен и в това, на същата дата и място да е извършил квалифициран грабеж,с употреба на сила на вещ от владението на св. В/10 годишен / ,поради което и на основание чл.199 ал.1т.4 НК вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б А и Б и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и е оправдан по обвинението във вр. с чл.26 ал.1 НК. На основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от пет години ,което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.47 ал.1 б. Б ЗИН. На основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, определено с присъда по нохд. №15349/2005 г. на Софийски районен съд. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Я: Оплакванията за нарушение на закона са в две насоки: -на първо място ,че не е извършил престъплението и е осъден само защото прилича на извършителя,с искане да бъде оправдан -на второ ,че след като е оправдан за опасния рецидив да му се намали наказанието. Доводите са неоснователни и незаконосъобразни. Изводите на инстанционните съдилища по фактите са направени ,след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Изключително подробно са обсъдени показанията на двамата малолетни свидетели,пострадали от деянието, като са взети предвид и заключенията на съдебно психологичната експертиза,относно годността им да дадат достоверни показанията, по обстоятелствата и фактите от съществено значение по делото и най-вече по разпознаването на подсъдимия,като човека отнел мобилните им телефони. При правилно установените факти инстанционните Съдилища са приели,,че на инкриминираната дата подсъдимия е извършил грабеж на чужди вещи ,в единия случай като използвал сила ,а в другия заплашване. Законосъобразни са и изводите за това ,че деянието е извършено при условията на чл.29 ал.1 б. А НК и че предвид предишните осъждания на подсъдимия не са налице предпоставките на б. Б на чл.29 ал.1 НК. Тази корекция ,направена от въззивния Съд, няма как да се отрази на размера на определеното на подсъдимия наказание. При определяне размера на наказанието ,което подсъдимия следва да изтърпи Съдилищата са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо ,по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. Незаконосъобразни са изводите на инстанционните съдилища, че извършеното от подсъдимия не е продължавано престъпление ,а две отделни такива по чл.199 ал.1т.4 НК,защото престъплението грабеж е съставно и “включва в себе си престъпно посегателство над личността... и с оглед разпоредбата на чл.26ал.6 НК правилата за продължаваното престъпление са неприложими”. Извода е незаконосъобразен и това е така защото : -Грабежа е престъпление срещу собствеността уреден в Глава пета раздел втори на особената част на НК и непосредствен обект на защита тук е собствеността, или това е основния състав на престъплението -обстоятелството ,че състава на престъплението се усложнява и с престъпление срещу личността на различни лица,което е средство за осъществяване на основния състав ,не е основание за разделяне на продължаваното престъпление -“при съставните престъпления,когато част от деянията са престъпления против личността,а останалите засягат непосредствен обект на защита,продължаваното престъпление се определя от основния състав.”/ТР№3/1971 г. ОСНК/. Не без значение е и обстоятелството ,че при разделяне на продължаваното престъпление на две такива,при определяне на наказанието по чл.23 НК ,съществува и възможността за приложението на чл.24 НК,поради което от самото разделяне произтича по тежка наказуемост. Неправилност е налице и в оправдателната част както на присъдата ,където подсъдимия е оправдан за това да е извършил престъплението при условията на продължавана престъпна дейност и във вр. с чл.26 ал.1НК,така и на въззивното решение като е оправдан в частта, престъпленията да са извършени при условията на чл.29 ал.1б. Б НК. Последното “оправдаване” силно е объркало подсъдимия ,които считайки се оправдан по квалификацията опасен рецидив е сезирал Върховният касационен съд, за намаляване размера на наказанието. Съобразно разпоредбата на чл.304 НПК подсъдимия се признава за невинен/оправдава се/,когато не се установи ,че деянието е извършено,че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно,както и когато деянието не съставлява престъпление,или частично когато не са налице някои от квалифициращите деянието признаци. В случая ,с присъдата на първоинстанционния съд подсъдимия Я е “оправдан” по чл.26 ал.1 НК и осъден по “втория грабеж” за мобилен телефон на стойност 498 лв.,въпреки че обвинението е за 288 лв. Този порок на присъдата е останал вън от вниманието на въззивния съд,който “оправдал” за липсата на предпоставки визирани в б. Б на ал.1 на чл.29 НК,но не коригирал посочения по горе недостатък. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,намира че присъдата и решението следва да бъдат изменени ,като престъплението извършено на 20.02.2008 г. в гр. С. от подсъдимия И. Я. Я. се квалифицира като такова по чл.199 ал.1т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1б. А вр. с чл.26 ал.1 НК и подсъдимия бъде оправдан по обвинението над 498 лв. Ето защо и на основание чл.354 ал.2т.2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение         Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯ решение по внохд № 96/2009 г. на Апелативен съд гр. С., както следва: - преквалифицира извършеното от подсъдимия И. Я. Я. по чл.199 ал.1 т.4 вр.с чл.198 ал.1, чл.26 ал.2 и чл.29 ал.1 б.”а” НК; - оправдава подсъдимия И. Я. Я. за размер на предмета на престъплението над сумата от 498 лева; - отменя приложението на чл.23 ал.1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :