Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр.София, 16.02.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5826/ 2014 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1176/ 22.10.2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по настоящето дело, по жалба на [община] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 111 от 02.04.2014 г. по гр.д.№ 71/ 2014 г., допълнено с определение № 324/ 27.05.2014 г., в частта му, с която са уважени предявените от С. Д. Ц. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 71/ 22.08.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел „Административно-правен” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 519,46 лв, както и в частта за разноските. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос задължително ли е, с оглед възможността за установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на работодателя, да са представени длъжностни характеристики за тях. По проблема за доказването на факта на реално съкращаване на щата практиката е уеднаквена от ВКС по реда на чл.291 ГПК (срв. решение на Върховния касационен съд, ІV г.о., № 498/ 13.01.2012 г. по гр.д.№ 1561/ 2010 г.). В него е прието, че реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на работодателя; от предмета на дейност и организацията на предприятието. С оглед така установената практика по поставения въпрос следва да се приеме, че за установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на работодателя не е задължително да са представени длъжностни характеристики за тях. Такива може й да не са съставени, това не се отразява на валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също и на законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с всички доказателствени средства. Като е разрешавал по същество спора по гр.д.№ 1561/ 2010 г., съставът на Върховния касационен съд, ІV г.о., изрично е посочил, че ако съкратената длъжност е била от ръководно естество, а новосъздадената е свързана с пряка изпълнителска работа, не може да се приеме, че има идентичност между тези длъжности, независимо дали са представени длъжностните им характеристики. Когато съществен елемент от естеството на възложената работа за съответната длъжност са ръководни функции и тези функции са отпаднали поради съкращаване на ръководеното звено, то разкриването на нова длъжност с изпълнителски функции не може да обоснове извод за фиктивно съкращаване на щата. Предвид този отговор на въпроса, по които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила в ответната община по трудово правоотношение на длъжност началник отдел „Административно-правен”, което е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата. Било е взето, влязло е в сила и не е отменено решение на Общинския съвет за закриване на отдела, в който жалбоподателката е заемала тази длъжност, въз основа на което кметът е утвърдил ново щатно разписание. В него обаче е предвидено разкриването на нова длъжност „младши юрисконсулт” в друг сектор и не може да се установи тя различава ли се от длъжността „Началник отдел”, тъй като ответникът не е представил длъжностната й характеристика. Изводът е направен в нарушение на закона, тъй като представянето на длъжностна характеристика не е задължително условие да се прецени налице ли е различие в естеството на работата, предвидена за двете длъжности. Поради това допуснатото до касация въззивно решение следва да бъде отменено, а тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищцата е работила в [община] по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от 26.01.2009 г., заемала е длъжността „началник отдел „Административно-правен”. Видно от длъжностната характеристика, тази длъжност е на пряко подчинение само на кмета и на главния секретар на общинската администрация, а на нея са подчинени специалист „информационно обслужване”, експерт „гражданска защита”, служител по сигурността на информацията, специалист и секретар на „МКБППМН”. Целта на тази длъжност е да организира и ръководи цялостната дейност на отдел „Административно-правен”, като има задължения във връзка с планиране дейността на отдела в краткосрочен и средносрочен план и възлагане на задачи на служителите на отдела. В нейна отговорност е организацията, разпределението на работата и цялостния контрол върху дейността на отдела и вземането на решения относно реда и начина на осъществяване на дейността на отдела. С решение от 29.03.2011 г. Общинският съвет внесъл промени в структурата на Общинската администрация, като приел закриването на отдел „Административно-правен” и създаването на нова щатна бройка за „младши юрисконсулт” в дирекция „ФСДПНИОУС”. Считано от 21.04.2011 г., кметът утвърдил ново щатно разписание, в което не е предвиден отдел „Административно-правен”, нито началник на същия, а новосъздадената длъжност „младши юрисконсулт” е предвидена за заемане не по трудово, а по служебно правоотношение. Длъжността „секретар на МКБППМН”, която по предходно щатно разписание е била в отдел „Административно-правен”, по разписанието от 21.04.2011 г. е в сектор „Управление при кризи, ОМП, обществен ред”. В този сектор, според решението на общинския съвет, преминават и длъжностите експерт „гражданска защита” и служител по сигурността на информацията. На 22.08.2012 г. работодателят връчил на ищцата предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, извършено в изпълнение на решението на Общинския съвет. Уволнението е законно. Ищцата го е оспорила на следните основания: че решението на Общинския съвет не предвижда съкращаване на щата; че щатът е съкратен от кмета, а той не е компетентен да стори това; че съкращаване на щата не е налице, защото е разкрита длъжност за „младши юрисконсулт”; че след като е възстановена от съда на работа при предходно извършено незаконно уволнение, работодателят е трябвало да промени щатното разписание преди да изпълни съдебното решение; че уволнителната заповед не е подписана от кмета, а от неоправомощено лице; че уволнението е извършено без преди това да е взето съгласие от компетентния синдикален орган, съгласно чл.333 ал.4 КТ. Тези са наведените основания за незаконност на уволнението, на които ищцата се е позовала в исковата молба и други основания за неговата отмяна съдът не може да разглежда (срв. решение № 158/ 01.07.2013г. по гр.д.№ 1008/ 2012 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него актове). От фактическа страна се установява, че действително решението на Общинския съвет за структурни промени в общинската администрация не предвижда съкращаване на щата, но това е без значение за законността на уволнението. Правомощието на общинския съвет се свежда именно до определяне на структурата и общата численост на общинската администрация. Съкращаването на щата е в правомощието на кмета на общината, който привежда в изпълнение решението на Общинския съвет. В този смисъл е уеднаквена съдебната практика от ВКС (вж. решение № 812/ 14.05.2010 г. по гр.д.№ 3823/ 2008 г., ІV г.о., решение № 436/ 28.12.2012 г. по гр.д.№ 1086/ 2011 г., ІV г.о.), поради което без значение за законността на уволнението е обстоятелството, че решението на Общинския съвет не предвижда само по себе си съкращаване на щата. С оглед цитираната практика, неоснователен е и доводът, че кметът не е компетентен да постанови съкращаване на щата и като е сторил това, извършеното уволнение е незаконно. Обратно, именно кметът е компетентен да съкрати щата в изпълнение на решението на Общинския съвет за промени в структурата и числеността на общинската администрация . Не следва да бъде възприет и доводът, че реално съкращаване на щата не е налице, защото наред със закриването на длъжността „началник отдел „Административно-правен” е разкрита длъжност за „младши юрисконсулт” и работодателят не е доказал, че между двете длъжности има съществени различия. Такива доказателства се съдържат в представените щатни разписания (приложимото преди 21.04.2011 г. и това, в сила от същата дата) и длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Последната има ръководни функции, има задачи по организацията и контрол върху работата на други лица и отговорност по осъществяване на оперативната дейност на отдела. Длъжността „младши юрисконсулт” няма такива ръководни функции, видно от мястото й в структурата на общинската администрация. В този смисъл различието между присъщите трудови функции на двете длъжности е съществено, независимо от конкретните трудови задължения, предвидени за новосъздадената длъжност. Въз основа на това следва извод, че реално съкращаване на щата е налице, независимо от разкриването на нова длъжност наред със закриването на старата, щом за новата длъжност не са предвидени ръководни функции. Когато незаконно уволнен поради съкращаване на щата работник бъде възстановен на заеманата длъжност, работодателят не е длъжен да прави промени в щатното разписание с оглед възстановяване на тази длъжност в него. Това е обвързващото тълкуване, дадено в Решение № 327/ 14.11.2013 г. по гр.д.№ 69/ 2013 г., ІV г.о., ВКС. В такава хипотеза, работодателят има само задължение да допусне възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок. Въпрос на работодателска целесъобразност е дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник, без това да следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение. Поради това неоснователен е и доводът, че последващото уволнение на ищцата се явява незаконно, защото при отмяната на предходното и след като е след като е възстановена от съда на работа, работодателят не е променил щатното разписание преди да издаде заповед за възстановяването. Твърдението на ищцата, че уволнителната заповед не е подписана от кмета, не се оспорва от ответника. Той обаче посочва кой е подписал тази заповед – заместник-кмет, упълномощен да замества кмета при отсъствията му. Представени са и доказателства (уведомление от кмета до председателя на Общинския съвет за ползван платен годишен отпуск вх.№ 443/ 22.08.2012 г., заповед за заместване № 344/ 15.06.2012 г.), видно от които към момента на издаване на уволнителната заповед кметът не е изпълнявал служебните си задължения и е бил заместван от заместник-кмета С. З. К.. Подписването на заповедта от това лице, действащо по заместване на кмета, обуславя законност на гражданскоправното уволнително волеизявление, като направено от надлежен представител на работодателя. Следва да бъде отхвърлен и доводът за незаконност на уволнението като извършено без преди това да е взето съгласие от компетентния синдикален орган, съгласно чл.333 ал.4 КТ. Закрилата по чл.333 ал.4 КТ се прилага само за синдикални членове или за работници, присъединени към действащ колективен трудов договор, в който е предвидено задължение за работодателя преди уволнение поради съкращаване на щата да изиска съгласие от съответния синдикат – страна по договора. Ищцата черпи доводи за ползвана закрила от обстоятелството, че към момента на уволнението е била член на синдикалната организация на Ф. към К. при общинска администрация – К.. Председателят на тази организация обаче изрично е уведомил съд с писмо вх.№ 2196/ 30.04.2013 г., че лицето С. Д. Ц. е с прекъснати синдикални права от месец май 2011 г., т.е. към датата на връчване на уволнителната заповед ищцата не е била член на въпросната синдикална организация. Съответно тя не може да се ползва от закрилата по чл.333 ал.4 КТ и уволнението не е незаконно поради нарушаване на тази разпоредба. Други основания за незаконност на уволнението ищцата не е релевирала надлежно, а доколкото релевираните не се установяват, искът за отмяната му следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Добрички окръжен съд № 111 от 02.04.2014 г. по гр.д.№ 71/ 2014 г., допълнено с определение № 324/ 27.05.2014 г., в частта му, с която са уважени предявените от С. Д. Ц. против [община] искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 71/ 22.08.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел „Административно-правен” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 519,46 лв, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Ц., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против [община], [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 71/ 22.08.2012 г.; по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел „Административно-правен”; и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 519,46 лв. ОСЪЖДА С. Д. Ц. да заплати на [община] 2 030,70 лв (две хиляди и тридесет лева, седемдесет стотинки) разноски за производството в трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: