1 Р Е Ш Е Н И Е № 21 С., 20.06.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1340/ 2010 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл.ГПК. С решение по гр.д.№ 1969/ 2006 г. на Врачански районен съд е допусната делба между наследниците на П. Б. П. на гора и земеделски земи, възстановени от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Страните по делото са наследници- внуци и правнуци на бившия собственик и квотите им са определени съгласно Закона за наследството и според степента им на родство с общия наследодател. Решението е влязло в сила на 9.10.2009 г. след потвърждаването му от въззивната и касационната инстанция. Ответниците по делото Д. И. Д., Дома И. Д., Ц. П. М., С. П. И. и П. Ц. Добруджанска, които са наследници от коляното на една от дъщерите на общия наследодател- П. П. Б., са поддържали, че той е оставил в полза на тяхната майка нотариално завещание, с което й завещава 1/3 ид. част от всичкото си движимо и недвижимо имущество и са поискали тази 1/3 ид.ч., отнесена към допуснатите до делба 33 дка гори в м. „П.”, землището на [населено място], да не се допуска до делбата. Самото завещание не са представили, но са разполагали с него към момента на подаване на касационната жалба на 18.12.2007 г. Сега завещанието се представя с молбата за отмяна, като се твърди че е налице основание по чл. чл.303, ал.1, т.1 ГПК- новооткрито писмено доказателство, което е от съществено значение за делото. Ищците оспорват молбата, като считат че е просрочена, а по същество намират, че при проявена процесуална активност молителите са могли да се снабдят със завещанието и да го представят при разглеждане на делото. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Делото за делба е заведено относно наследството, останало от П. Б., което е възстановено по ЗВСГЗГФ- 33 дка ниви и по ЗСПЗЗ- земеделска земя, възстановена от поземлената комисия или предоставена като обезщетение. Молителите са наследници от коляното на дъщерята на общия наследодател- П. П. Б. и съпругът й И. Д. Поддържали са, че през 1932 г. общият наследодател е завещал на родителите им 1/3 ид. ч. от притежаваните от него имоти, поради което са поискали зачитане на това завещание по отношение на гората от 33 дка, като 1/3 ид.ч. от нея се изключи от делбата. Самото завещание обаче не е било представено, като косвени данни за съществуването му се съдържат в гр.д.№ 3614/ 93 г., образувано по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. От делото освен това е запазено само съдебното решение, според което такова завещание действително е имало, било е представено и обсъдено от съда и въз основа на него в полза на П. Б. и И. Д. е признато правото за възстановяване на 36,600 дка земеделски земи. Делото е образувано по повод отказа на поземлената комисия по преписка № 11251/ 10.04.1992 г. да признае наследодателите на ищците за собственици на основание представеното завещание. Завещанието е представено пред касационната инстанция, но не е прието като доказателство поради забраната на чл.218е и чл.218ж ГПК /отм./ Все пък съставът на Върховния касационен съд е посочил, че ако има такова завещание то може да бъде основание за изключване на част от имота или за определяне на дялове, различни от правата по наследяване, едва след установяването в отделен процес по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС завещаните имоти са принадлежали на дъщерята, а не на общия наследодател. Не е спорно по делото че молителите не са провели такова производство. С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като завещанието, дори и да беше представено, не би довело до други изводи на съда и следователно е без значение за изхода на делото, което е едно от условията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Това е така защото чрез позоваване на завещанието и твърдението, че по силата на това завещание част от имотите към момента на образуване на ТКЗС не са били на общия наследодателя , а на дъщеря му П. Б., молителите всъщност повдигат един спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който съгласно установената съдебна практика не може да се разреши в рамките на делбения процес, тъй като надлежният титул за съсобственост е решението на поземлената комисия, което има конститутивен характер и може да се обори само в специално исково производство, а не инцидентно в производството за делба. В този смисъл р.№ 534/24.09.2001 г., І г.о., р.№ 205/ 24.07.2001 г., І г.о., р.№ 224/ 24.07.2001 г., І г.о. и др. По изложените съображения и на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. Д., Д. И. Д., Ц. П. М., С. П. И. и П. Ц. Д. от [населено място], [община] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 11 от 6.02.2007 г. по гр.д.№ 1969/ 2006г. на Врачански районен съд, оставено в сила с решение № 1948 от 23.11.2007г. по гр.д.№ 787/ 2007г. на Врачански окръжен съд и решение № 645 от 9.10.2009 г. по гр.д.№ 2320/ 2008 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: