Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр. София, 01 юли 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 1074/ 2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НЧД № 696/ 2010г., по описа на Окръжен съд-гр. Пазарджик, с което общо определеното най- тежко и увеличено наказание, по отношение на осъдения А. А. КАЙОВ, от гр. Пещера - девет месеца пробация, за престъпленията, предмет на НОХД №№ 61/ 2010г. и 82/ 2010г., двете на РС-гр. Пещера, е заменено с четири месеца лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим, отменяване на постановеното същото дело влязло в сила определение, и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения.
Осъденият А. А. Кайов, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа, че искането на Главния прокурор е основателно, поради което счита, че същото следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно.
С определение от 24. 11. 2010г., по НЧД № 696/ 2010г., Окръжният съд-гр. Пазарджик, е заменил определеното на осъдения А. А. КАЙОВ, от гр. Пещера, по реда на чл. 25, ал. 1 НК общо наказание по НОХД № 61/ 10г. и НОХД № 82/ 10г., двете на РС-гр. Пещера, а именно- пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца и задължителни срещи с пробационен служител, за срок от девет месеца, с наказание четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, е постановил да се изтърпи при общ режим, в затворническо общежитие от открит тип.
Определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила, и не е било проверено по касационен ред.
Настоящата инстанция намира, че доводите, релевирани и подробно аргументирани в искането на Главния прокурор, касаещи режима на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение, са основателни, а проверяваното определение, в тези си части, е постановено при съществено нарушение на материалния закон, обуславящо неговата частична отмяна по реда на възобновяването.
Съобразно конкретиката на процесния случай, е следвало да бъде определен строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, а не общ режим и затворническо общежитие от открит тип, както неправилно е заключил окръжният съд. Известно е, че действащият ЗИНЗС регламентира корелацията между типа на пенитенциарното заведение и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът не е съобразил, че заместващото наказание лишаване от свобода не е първо по ред за осъдения Кайов, доколкото и в самата справка на пробационния съвет, представена на съда, е описано предходното му осъждане по НОХД № 162/ 2007г. на РС- гр. Пещера. При това положение е очевидно, че той няма качеството на осъден за първи път на лишаване от свобода до пет години, за да бъде настанен, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип за изпълнението му, което да води до определянето на общ режим, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Следва изрично да се изтъкне, че законът не държи сметка дали предходното осъждане на наказание лишаване от свобода е с постановено ефективно изтърпяване, или неговото изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК. Самото наличие на такова предходно наказание, изключва приложението на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Ето защо, типът на затворническото общежитие и първоначалният режим в конкретния случай се регламентират от нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. В този смисъл, в обсъждания аспект, настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията, изтъкнати в искането на Главния прокурор, в подкрепа на довода му за нарушение на закона при определяне на режима и типа на затворническото заведение, съставляващо основание за отмяна на проверявания съдебен акт по реда на възобновяването, в коментираните до тук негови части.
Предвид горните съображения, като констатира допуснатото от компетентния съд нарушение на материалния закон, релевиран в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НЧД № 696/ 2010г. по описа на ОС-гр. Пазарджик, наказателно отделение, да се отмени влязлото в сила определение от 24. 11. 2010г., по същото дело, в частта, с която е постановено осъденият А. А. Кайов да изтърпи замененото му общо наказание по НОХД № 61/ 2010г. и НОХД № 82/ 10г., двете на РС-гр. Пещера, в размер на четири месеца лишаване от свобода, в затворническо общежитие от открит тип, при общ първоначален режим, и делото се върне за ново разглеждане в отмененените си части на първоинстанционния окръжен съд, от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото, следва да се отстрани допуснатото нарушение на закона, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК.
В искането на Главния прокурор се поддържа също, че при постановяване на определението си, ОС-гр. Пазарджик не е извършил следващите се процесуални действия по събиране, проверка и оценка на релевантните доказателства, съдържащи данни за миналите осъждания на А. Кайов, за да реши законосъобразно всички въпроси, с които е сезиран в производството по чл. 451- чл. 452 НПК и по които дължи произнасяне- нарушение на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК. Изложени са пространни съображения, че замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода е налагала и произнасянето по редица въпроси, съпътстващи решението на съда за налагане на наказание лишаване от свобода, включително начина му на изтърпяване, условията- тип на пенитенциарното заведение, режим, наличието или отсъствието на условия и предпоставки за групирането му с други, или отделянето му за отделно изтърпяване. Действително, в конкретния случай липсата на актуална справка за съдимостта на Кайов, обхващаща всички негови осъждания, го е лишила от възможността да очертае точната и цялостна картина за осъжданията на лицето, респ. да прецени кои от наложените му наказания подлежат на групиране и кои- на отделно изтърпяване, налице ли са основания за формиране на нови съвкупности, или разграждане на съществуващите.
Вярно е също, че от друга страна, комплексно обсъдени, данните за осъжданията на А. Кайов сочат на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество, са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най- благоприятното съчетание за осъденото лице.
Както вече се изтъкна, по силата на самата замяна на наказанието пробация с по- тежкото- лишаване от свобода, деецът се счита осъждан на лишаване от свобода за същото престъпление (ТР № 79/ 1983г. на ОСНК на ВС), а това предпоставя и ново произнасяне по въпросите, визирани по- горе.
Всички те безусловно следва да бъдат решени в съответствие със закона, но това не може да бъде сторено в особеното производство по чл. 451- чл. 452 НПК, в което е постановен атакуваният съдебният акт, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска. В ограничената рамка на визираната специфична процедура съдът дължи произнасяне по допустимостта и основателността на предложението за замяна, с което е сезиран, при стриктното спазване на уредения от закона процесуален регламент и материалноправните основания за уважаване на искането. Той няма правомощието да се занимава с въпроси, за които изрично е предвиден друг процесуален ред. Решаването на всички въпроси по приложението на чл. 23- 25 и чл. 27 НК- формирането на една или повече съвкупности, определянето на общо наказание, постановяването на отделно изтърпяване на конкретни наказания, които се оказват в отношение на рецидив, режима, приложението на чл. 68 и сл. НК, може да се извърши по реда на чл. 301 НПК- при постановяването на присъда, или когато това не е сторено с нея, в отделно производство по чл. 306, ал. 1 НПК. Ето защо, наличието на влязло в сила определение, постановено в процедура по чл. 451- чл. 452 НПК, с което е наложено като заменящо наказание лишаване от свобода, съставлява основание за иницииране на производство по чл. 306, ал. 1 НПК, в което да се решат всички останали въпроси, поставени в искането на Главния прокурор, но това не може да бъде сторено в рамките на същото производство.
Всички останали доводи, касаещи нарушения по приложението на чл. 23- 25 и чл. 27 НК, както и относно доказателствената обезпеченост на релевантните данни за осъжданията на лицето, изтъкнати и подробно аргументирани в искането на Главния прокурор, са предмет на друго производство, различно от настоящото, в което именно те следва да бъдат съобразени, както и задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Постановление № 4/ 65г. на Пленума на ВС, ТР 14/ 87г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/ 2009г., на ОСНК на ВКС, като се приложи най- благоприятното за него съчетание.
Предвид изложените до тук съображения, липсва основание да се удовлетвори искането за цялостна отмяна на атакуваното определение по реда на извънредния способ за проверка – възобновяването, тъй като Главният прокурор не възразява нито срещу основанията на съда изобщо да уважи предложението на Председателя на Пробационния съвет- гр. Пещера, нито срещу спазването на пропорцията за замяна по чл. 43а, т. 2 НК, като не сочи никакви конкретни нарушения, които да обуславят подобен изход на делото в това производство. Пространните аргументи за наличието на други осъждания, включително такива, които не са били известни на съда, съставляват нови обстоятелства, безспорно налагащи ново и цялостно решение на въпросите по приложението на чл. 23- 25 и чл. 27 НК, но следва да се има предвид, че те сочат на различно основание за възобновяване на делото- по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Компетентен да сезира ВКС в този случай е окръжният прокурор- чл. 420, ал. 1 НПК. Ето защо, всички аргументи, изтъкнати в подкрепа на искането за пълна отмяна на атакуваното определение, с оглед формирането, респ. разграждането на вече обособени в предходни производства съвкупности, и свързаните с това правни последици, могат да намерят място в бъдещо производство по чл. 306, ал. 1 НПК. В настоящото, ВКС е сезиран с искане за отмяна по реда на възобновяването на конкретен съдебен акт, постановен в особено производство, и безусловно е обвързан от релевираното в него основание- нарушението на материалния закон, касаещо режима на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение. В този смисъл произнасянето на ВКС се ограничава до проверка на допустимостта и основателността на искането- и то само в рамките на заявеното основание. В настоящия казус обаче то не може да обуслови цялостната отмяна на определението, с оглед развитието и изхода на евентуалните бъдещи производства по групиране на наказанията.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 696/ 2010г., по описа на Окръжен съд- гр. Пазарджик, ОТМЕНЯВА влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 24. 11. 2010г., постановено по същото дело, В ЧАСТИТЕ му, с които е определен открит тип на затворническо общежитие и общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за срок от четири месеца, по отношение на осъдения А. А. КАЙОВ, от гр. Пещера, и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, в отменените части, от друг състав на Окръжен съд-гр. Пазарджик, от стадия на съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |