Р Е Ш Е Н И Е № 100 Гр.София, 28.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май, 2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СОФИЯНСКИ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.335/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №26001/04.09.20 г., постановена от ОС-Силистра /СрОС/ по Н.Д. 272/19 г., подсъдимият Х. С. И. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.115 НК. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години, търпимо при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на конституираните граждански ищци Е. Р., Т. Х., Н. И. и В. А. обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно на 5 000 лв.; 10 000 лв.; 10 000 лв. и 50 000 лв., като в останалата част до пълните претендирани размери гражданските искове са отхвърлени. Присъдата е потвърдена с решение №26009/03.02.21 г., постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.352/20 г. Срещу този съдебен акт само в наказателно-потвърдителната част е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник. В нея са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се изменение на решението и преквалифициране на деянието по чл.119 НК с определяне на съответно наказание; или намаляване на наложеното наказание в рамките на квалификацията по чл.115 НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искания. Представителят на ВКП изразява становище за основателност на претенцията в частта по намаляване на наказанието. Предлага ВКС да приложи чл.55 НК, а при отказ- да определи абсолютния минимум на лишаването от свобода, предвидено в санкционната част на разпоредбата на чл.115 НК. Частните обвинители и граждански ищци Е. Р., В. А., Т. Х. и Н. И., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и упълномощеният от тях повереник. От същия е получено възражение /озаглавено молба/, в което се изразява несъгласие с позициите, залегнали в касационната жалба на подсъдимия, и се настоява тя да не бъде уважавана. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и възражението срещу нея и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на допустимите за обсъждане от настоящата инстанция възражения, този съд ще отбележи, че доколкото сезиращият процесуален документ е депозиран от името на касатора, част от съдържанието му се състои в разчитане на определени доказателствени материали през призмата на оценяването им от самия жалбоподател и в голяма степен- в даване на обяснения /писмено/ по фактологията на престъпната деятелност. Обясненията са гласни доказателствени средства, които се реализират при желание на подведеното под отговорност лице в ход на съдебно следствие /пред първоинстанционен и въззивен съд/, не и пред касационната инстанция при първо редовно разглеждане на делото пред нея, каквото е настоящото такива. И това е така, тъй като по правило ВКС е съд по правото, произнасящ се по съдебни грешки на долустоящите решаващи органи, които от своя страна са съдилища по фактите, очертаващи или не престъпната инкриминирана с обвинителния инструмент дейност на подсъдимия. В обясненията като доказателствено средство се разяснява фактология, поради което те намират изява при провеждане на съдебно следствие. Ето защо ВКС няма да отговаря на доводи като обсъжданите, нито пък по релевирана необоснованост, която не е касационно основание. Отразеното обособява извод и за липса на повод за обмисляне на аргументацията по възражението на частните обвинители и граждански ищци, относими към доказателствения анализ на ВнАС по съществото на престъпното деяние. Не може да се отрече обаче, че голяма част от нея е дадена именно поради изложеното в касационната жалба на дееца. Казаното дотук не означава, че няма да се обърне внимание на заявените от касатора съображения или пък на тези, изписани във възражението срещу нея, но след формулиране по начин, че да могат да бъдат процедурно подведени под релевираните касационни основания, за да предизвикат съответно законосъобразно обсъждане от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. ПО ДОВОДИТЕ ПО чл.348,ал.1,т.2 НПК: Първият обсъдим довод в тази част на мотивите е свързан с изготвената на досъдебното производство съдебно-психолого-психиатрична експертиза /СППЕ/ за подсъдимия, разясненията на експертите по която са изслушани в съдебно заседание на 04.09.20 г.от СрОС. В касационната жалба е поставен въпрос за абстрактните и неточни отговори на експертите. Това е въпрос на преценка. По-важно е, че подобно оплакване е изразено във въззивната жалба, макар и да липсва отправено доказателствено искане в тази връзка, каквото е релевирано пред първоинстанционния съд и е оставено без уважение. ВнАС не само не е взел отношение по същината на претенцията в определението за насрочване на делото №260094/16.11.20 г., когато е бил задължен и служебно да прецени ситуацията, но не присъства надлежна мотивировка по повдигнатия въпрос в атакувания съдебен акт. Въпреки казаното, този съд не намира, че липсват решаващи мотиви, което от своя страна да е ограничило процесуалните права на обжалвалата страна до степен, че да не е в състояние да разбере волята на съда и да се противопостави на приетите от него тези. Последните са ясни и са резултат от отделна и съвкупна преценка на доказателствения материал, неоспорван по отношение на годност. ВКС се солидаризира с мотивите по отказа за назначаване на допълнителна СППЕ, доколкото експертизата е само един от способите за събиране на доказателства и информацията по нея следва да бъде съпоставена с останалите налични доказателства, от една страна. От друга- видно от разясненията на самите вещи лица по третираното експертно заключение, поставяните им допълнителни въпроси са изисквали хипотетични отговори. Ето защо, дори и да приема, че поведението на контролирания съд не е прецизно, що се касае до спазване на правилата за изготвяне на въззивен акт, чрез задължително взимане на отношение по всички доводи, въздигнати пред него, ВКС намира,че стореното не е от такова естество, че да изисква отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВнАС. Второто възражение, относимо към касационното основание по чл.348,ал.1, т.2 НПК, е свързано с извода защо подсъдимият се е снабдил с процесната греда /мертек/, с която на пострадалия е нанесено смъртоносното увреждане. В тази част на касационната жалба определено се дават обяснения и се извежда недостатъчна изясненост на обстоятелството. Доколкото върховната съдебна инстанция по наказателни дела въобще може да формулира касационно оплакване, то реферира към обстоятелството дали деецът се е подготвил предварително за отбрана срещу нападение от страна на потърпевшия и ако не е така, как би могъл да изисква спрямо себе си прилагане на института на неизбежната отбрана при превишаване пределите на същата, каквато е неговата основна позиция. Всъщност, макар и въззивният съд да не е излагал задълбочени мотиви по този въпрос, видно от самите приети от него факти по престъпната деятелност, снабдяването на И. с греда не е възприето като подготвително за защита срещу нападение поведение. Такъв категоричен извод не присъства и сред мотивите за доказателствената преценка. Отказът за преквалификация на приетото от престъпление по чл.115 НК в такова по чл.119 НК касае прочит на доказателствата в съвсем друга посока, обсъдима в частта по приложението на правото. ПО ДОВОДИТЕ ПО чл.348,ал.1,т.1 НПК: ВКС се солидаризира с приетата от ВнАС квалификация за стореното от касатора, обуславящо извод за престъпление по чл.115 НК. И това е независимо от обстоятелството, че както е посочено в жалбата, потърпевшият А. е бил конфликтна личност, поради което се е наложила намеса на И. за предотвратяване на насилствена разправа между него и свидетеля Б.. Този скандал е бил предизвикан от пострадалия чрез отправяне на тежки обидни думи по адрес на свидетеля и неговия баща. Такова развитие на случилото се основателно е прието от решаващата втора инстанция и не търпи корекции. По-нататък, намесата на подсъдимия е дала първоначален благополучен резултат и този „спор“ следва да се счита за приключен. Но потърпевшият е продължил да разпалва конфликт между себе си и Б.. Доказателствено е установено, че той е бил висок и едър човек, значително по-възрастен от събралите се младежи, но, за разлика от тях- очевидно тежко алкохолно повлиян. Взетият от него стол, за който трябва да се подчертае, че е бил пластмасов, е метнат по посока на намиращите се в близост един до друг подсъдим и Б., но не е уцелил никого. Този съд не може да се съгласи с тезата на представителя на ВКП, че би могло да се говори за нападение и респективно за активна защита от страна на И. при положение, че столът бе ударил някого. Подобна теза, макар и неразработена детайлно, е засегната и от ВнОС. Тя е неправилна, както заявява и защитата на дееца в съдебно заседание пред ВКС. По принцип противоправното нападение по смисъла на чл.12,ал.1 НК може да бъде предстоящо, неприключило или възобновяемое. Но то винаги трябва да бъде непосредствено за увреждане на държавните или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго /в случая на подсъдимия и свидетеля Б./, дори и такова реално увреждане да не е настъпило. На практика именно липса на непосредственост са приели решаващите съдилища и този съд е склонен да се съгласи. Това е така, тъй като в контекста на събраните доказателства е счетено, че липсват достатъчен интензитет и насоченост на поведението на пострадалия за реализиране на реално нападение, чрез което да бъдат увредени свидетелят Б. или самият подсъдим. По-скоро несъмнената заядливост на А. спрямо свидетеля, който му е роднина, улеснена от поетото количество алкохол, е кулминирала в разрешаване на започнатия от самия него спор чрез хвърляне в посока на двамата младежи на пластмасов стол, намиращ се на мястото, където компанията се е черпела. Казаното не се променя от това, че е възможно деецът в този момент да се е притеснил от проявата на потърпевшия /каквито твърдения са изложени в касационната жалба/, тъй като поначало е бил наясно на каква агресия е способен той; вследствие на което да е реагирал чрез нанасяне с много силен удар с греда по главата на А., довел до неговата смърт. Познанието по принцип не може да замести конкретиката на процедурно вярна изведената фактология. Въз основа на нея законосъобразно в крайна сметка поведението на потърпевшия е прието като провокативно, но не и като нападение по смисъла на чл.12,ал.1 НК. Ето защо няма основания да се разсъждава на плоскостта на проявена форма на защита по силата на чл.119 НК, както настоява защитата. Отговорът на ревизирания съд съдържа мотиви, възприемани от ВКС. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване е нужно да се изрази съгласие със съдебните изводи за липса на доказателствена обезпеченост за окачествяване на стореното като престъпление по чл.118 или чл.124 НК. На последно място в тази част на изложението ВКС желае да отговори на отправен довод за неприсъствие в решението на ВнАС на отнасяне към процесния казус и разбор на сочени от защитата съдебни решения относно прилагане на чл.119, чл.12,ал.1 и чл.12, ал.4 НК. Казаното е вярно. Но от една страна, тъй като не става дума за приети по надлежен ред тълкувателни актове на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, при които се решава наказателноправна проблематика, съдът не е бил задължен да прави анализ на посочените пред него решения по конкретни наказателни производства и да съпоставя обстоятелствата по тях с тези по настоящото дело. От друга-няма пречка да се занимава с подобен въпрос, но е необходимо да е абсолютно уверен, че фактологията по престъпната деятелност по другите казуси е идентична. А и най-простият прочит на посочените във въззивната жалба решения: №412/07.02.12 г., постановено от 3 н.о.на ВКС по К.Н.Д.2028/11 г. и №50/05.02.09 г., постановено от 3 н.о. на ВКС по К.Н.Д. 693/08 г. /няма място за обсъждане въобще на цитирано решение на Бургаския апелативен съд/, установяват съвсем различни фактически положения, несравними с процесните. ПО ДОВОДИТЕ ПО чл.348,ал.1,т.3 НПК: Предвид приетото, наказанието не следва да бъде оглеждано на плоскостта на твърдяната в жалбата квалификация по чл.119 НК, а на плоскостта на заявената явна несправедливост в рамките на чл.115 НК. Тук е мястото да се отбележи, че претенцията за неприлагане на разпоредбата на чл.55 НК е относима към нарушение на материалното право /при коя норма по индивидуализиране на наказанието трябва да се определи то/, а не към касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК /как се преценява дълготрайността на наказанието в границите на уточнената вече норма/. Въпреки това, доколкото искането за приложение на разпоредбата на чл.55 НК се отнася за намаляване на наложеното наказание, ВКС ще обсъди възраженията в третирания аспект в тази част на изложението си, както са поставени за разглеждане в самата касационна жалба. Както вече бе прието по-горе, поведението на самия потърпевш е било предизвикателно в значителна степен. То стои в основата както на предходната времево случка със свидетеля Б., така и впоследствие, при мятането на стола в посока на това лице и подсъдимия, макар и соченото действие да не е прието да изпълва признаците на непосредствено осъществяващо се, неприключило или възобновяемо нападение спрямо двамата младежи. Действително, в кориците на делото присъстват доказателства, че А. А. е бил с нестабилно психическо състояние /с него са били запознати жителите на цялото село повече, отколкото родните му сестри/, поради което и употребата на алкохол се е явявала нежелателна. След нея той е ставал трудно контролируем, заядлив и нежелателен за контактуване. Така е станало в процесната вечер и това е обективен факт, който не бива да бъде подминат. Той неминуемо следва да бъде отчетен при индивидуализиране на наказанието на И., обстоятелство, значително подценено от решаващите инстанции като стоящо в основата на случилите се събития. Третираното поведение несъмнено е възможно да бъде обмислено като изключително смекчаващо обстоятелство, активиращо приложението на разпоредбата на чл.55 НК. В този смисъл ВКС няма да се занимава с претенциите в касационната жалба за наличие на другата предпоставка- характеризиране на многобройност на облекчаващите отговорността фактори, сред които са изредени смекчаващи такива, възприети от решаващите съдилища. Поначало тази инстанция се съгласява с тях. На фона на приетото трябва да се отбележи тезата на ВнАС, че действията на подсъдимия се отличават с безцеремонност и демонстративност. Тя сериозно и не без основание е атакувана в касационната жалба. В основата й отново стои съдебният подход по омаловажителна преценка на предизвикателното поведение на потърпевшия. Не бива да се забравя, че очевидно И. не е желаел да се употребява насилие спрямо пострадалия и той да бъде респектиран по такъв начин от свидетеля Б. и въобще от повечето по-млади от него мъже. Затова и се е намесил по-рано при избухването на свидетеля Б. спрямо неправомерното поведение на А. по негов адрес. Оспорва се и изводът на решаващия съд за безразличие от страна на касатора към стореното. То е очертано като отегчаващ отговорността фактор, обоснован с последващите деянието действия на И. по несигнализиране за случилото се най-малко на тел.112. Като оставим настрана доказателствената обезпеченост на заключението, че потърпевшият А. е починал веднага след удара с греда по главата, момчетата на място са били стреснати от случилото се и са се разбягали. Не може да се отрече, че подсъдимият не е предприел действия по проверка на състоянието на пострадалия, дори и след подканянето от свидетеля А. и разговора с дядо му. Но и при приемане, че по описвания начин деецът е демонстрирал степен на безразличие /относимо и за останалите присъстващи младежи/, изводът за наличие на предизвикателно поведение на пострадалия, обуславящо приложението на чл.55 НК, не се променя. По отношение на изразеното във възражението на частните обвинители и граждански ищци съждение, че подсъдимият и свидетелят Б. са употребявали алкохол от по-рано през деня, което трябва да бъде взето предвид в негативен аспект при определяне на наказанието, и да се намери за налично казаното, то би могло да бъде оценявано като социално укоримо, а не на наказателноправна плоскост, след като не стои в основата на сложилите се събития. В крайна сметка пострадалият се е присъединил към черпещата се група от млади мъже, за да има компания при употребата на алкохол от негова страна. Той е този, който е проявил дразнещо и агресивно поведение, след като сам е пил и без да бъде предизвикан. Не може да се сподели и друг аргумент във възражението, а именно, че след като в касационната жалба било посочено, че поради незабавната смърт на А. подсъдимият нямало какво да промени /в контекста на обсъждане на безразличието/, то това контрастира на приетото смекчаващо обстоятелство-изразено искрено съжаление. От една страна последното е отчетено предвид самото причиняване на смърт, а от друга-правото на защита на подсъдимия не бива да бъде ограничавано в построяването на позиция, с която да изрази несъгласието си с неблагоприятен за него извод от мотивите на съда, чийто акт атакува. Това не означава, че не изпитва съжаление за стореното. Що се касае до дължимото за определяне наказание лишаване от свобода в рамките на чл.55,ал.1,т.1 НК, то по мнение на настоящата инстанция и след споделяне на всички останали отчетени от съдилищата по фактите и неоспорени фактори /чисто съдебно минало, млада възраст, добри характеристични данни, стремеж за полагане на общественополезен труд/, касаещи индивидуализацията на наказанието и имащи сериозен превес, същото следва да бъде отмерено за срок от пет години. Този срок се явява необходим и достатъчен за премисляне от страна на дееца на поведението му и стриктно спазване на правилата за ненакърняване на чуждия телесен интегритет. Коригирането на атакувания съдебен акт в горния смисъл изисква и промяна на постановения режим на изтърпяване на наказанието от строг в общ- на основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИН. В гражданско-осъдителната част липсва касационна жалба и този съд няма да се произнася по приетите близки отношения на майката, сина и сестрите на потърпевшия с него, както и за неизмеримите им страдания от неговата смърт, независимо от доказателствената наличност в тази насока. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №26009/03.02.21 г., постановено от АС-Варна по В.Н.Д.352/20 г. в частта по потвърждаване на присъда №26001/04.09.20 г., постановена от ОС-Силистра по Н.Д.272/19 г. относно наложеното наказание и режима на изтърпяването му, както следва: НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от тринадесет на ПЕТ ГОДИНИ. ОПРЕДЕЛЯ същото да се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. ОСТАВЯ в сила решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/