5 Р Е Ш Е Н И Е № 204 София, 19.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1703/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 436 от 08.07.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 836 от 22.12.2014 г. по в. гр. д. № 1166/2014 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място]. Ответникът по касация Общината [населено място] поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решение № 1560 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 1152/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен предявен от касатора иск за ревандикация на два недвижим имота, находящи се в [населено място]: първият с площ 7 800 кв. м. - реална част от ПИ с идентификатор № 00702.528.076, целият с площ 20 371 кв. м., с граници на реалната част по т.т. 8, 12, 11, 20, 9, 8 на скица № 5 /л. 81 от първоинстанционното дело/, и вторият с площ 120 кв. м. - реална част от ПИ с идентификатор № 00702.528.020, целият от 1 160 кв. м., при граници на реалната част по т.т. 21, 22 и 23 на същата скица - неразделна част от съдебното решение. Въззивният съд приел, че за да се придобие право на собственост от търговско дружество с държавно имущество по чл. 17а ЗППДОбП /отм./, следва да са налице предпоставките: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие, преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството и спрямо него да не е предвидено нещо друго в акта за преобразуване. В тежест на ищеца е да установи положителната предпоставка - включване на имота в баланса на ищцовото дружество. В разглеждания случай се твърди, че спорните имоти са образувани от УПИ І - СП „Б.” от кв. 3 по ПЗ „С.”, с площ 52 000 кв. м. Имотът според заключението на вещото лице М. М. не е заприходен в баланса на дружеството към момента на преобразуването му, нито в по-късен момент, включително и при приватизиране на дружеството през 2007 г. При липсата на тази предпоставка въззивният съд достигнал до извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: включването в баланса на дружеството на имущество, предоставено за стопанисване и управление, предпоставка ли е за придобиване на правото на собственост и същата визирана ли е в чл. 17а ЗППДОбП /отм./. С ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 2Г е прието, че за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП - отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. По касационната жалба: С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, неправилно въззивният съд е придал правно значение на незаприходяването на част от спорния по делото имот в баланса на дружеството към момента на преобразуването му, съответно - в по-късен момент. Независимо от неправилното приложение на материалния закон - чл. 17а ЗППДОбП /отм./, обжалваното въззивно решение е правилно по крайния си резултат и затова в крайна сметка следва да бъде оставено в сила. Съображенията за това са следните: В мотивите по т. 2Г на ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество; при наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Посочено е още, че в рамките на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Прието е също, че заприходяването на имот в баланс на едно юридическо лице, макар само по себе си да не представлява придобивно основание, има непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че според приложен акт за въвод във владение и трасиране на границите на „Складова база на Б. - А.“ от 13.01.1988 г., с решение на Комисията по земята при Министерския съвет за нуждите на СП “Б.“ А. са отредени 30 дка. Теренът е предоставен на посоченото предприятие за складова база и е заплатен с платежно нареждане от 29.12.1987 г. Представен е акт за държавна собственост от 01.09.1995 г., според който в оперативно управление на „Св. К. Б. І” Е., чиито праводатели са [фирма], Общинска фирма „Б.” А. и СП „Б.” А., е предоставено застроено и незастроено място от 52 дка, представляващо парцел I-СП „Б.“ - производствена зона „С.“ кв. 3, с отбелязване, че с акт за въвод от 13.01.1988 г. са предоставени 30 дка земя, включена в уставния капитал на дружеството, а за останалите 22 дка липсват данни за предоставяне. Представен е и акт за общинска собственост от 19.08.1997 г., според който като общинска собственост е записан имот, представляващ застроено и незастроено място от 52 000 кв. м., находящ се в Производствена зона „С.“ кв. 3, пар. I-СП „Б.“, с отбелязване в т. 15, че имотът е включен в капитала на дружеството, а в т. 17 е отбелязано, че на основание заповед № А-558/1998 г. на Кмета на Общината [населено място] за промяна на регулационния план на ПЗ „С.“ УПИ І СП „Б.“ се разделя на УПИ I-стопанска дейност в кв. 11, собственост на Б., и УПИ VІ-обществени дейности - общински. Установено е, че съгласно заповед № КД-14-16-140/03.04.2005 г. УПИ I-стопанска дейност в кв. 11, собственост на Б., е с кадастрален идентификатор 00702.528.074 и площ 34 378 кв. м. Именно имот с площ 34 378 кв. м. ищцовото дружество е декларирало с декларация от 30.06.2010 г. по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. С оглед на тези данни за недоказан следва да се приеме този елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП /отм./, който се отнася до предоставяне на праводателя на ищеца на правото на стопанисване и управление върху спорния по делото имот. Както е посочено в мотивите към т. 2Г на ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, това право, уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 вр. чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм./, представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 /отм./ върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните предприятия и организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. Съвкупната преценка на данните по настоящото дело налага извод, че на праводателя на ищцовото дружество е бил предоставен за стопанисване и управление само терен с площ от 30 дка, които са били и заплатени и в които предприятието е било въведено във владение. Изводът следва пряко от съдържанието на административния акт за предоставяне - решението на Комисията за земята при Министерския съвет, както и от данните, съдържащи се в непрякото доказателство - акта за държавна собственост от 1995 г. Актът за общинска собственост от 1997 г. не установява нещо различно, макар според записаното в него предмет на предоставеното право да са 52 дка. Това е така, защото, на първо място: актът за общинска/държавна собственост, когато такъв е създаден, има легитимиращ ефект, но не създава права /в този смисъл решение № 391/18.10.2012 г. по гр. д. № 1139/2011 г.; решение № 8/11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013 г., двете на ВКС, І-во г. о., и др./, и на второ място: в конкретния случай той е съставен въз основа на предходния акт от 1995 г., а между съставянето на двата акта липсва волеизявление, въз основа на което да се приеме, че целият терен от 52 дка е бил предмет на предоставяне. Решение № 638/25.07.1995 г. на Общинския съвет [населено място] за включване на четири терена в уставния капитал на „Св. К. Б. І” Е. не касае УПИ І-СП Б., кв. 3, с площ 52 дка, по плана от 1988 г. и акта за държавна собственост от 1995 г. /в. л. В. К. и приложената към заключението скица на л. 177 от първоинстанционното дело/. Според в. л. М. без да са налични разшифровки по сметките за Д. не може да се установи от кои имоти е формирана стойността на включените в баланса на дружеството земи/терени. По делото липсват и косвени доказателства за предоставяне - не е такова доказателство фактът, че в КП от 1988 г. е отреден УПИ І - СП Б., кв. 3 с площ от 52 дка. Видно е от информационния меморандум от м. март 2007 г. /за приватизация на 100% от дяловете в капитала на [фирма]/, че на място дейността на предприятието се осъществява на три производствени площадки, една от които е ПИ № 00702.528.074 с площ от 34 378 кв. м. и където е разположен „бетонов център и сепарация”, но не фигурират ПИ 00702.528.076 и ПИ 00702.528.020, части от които са предмет на спора по чл. 108 ЗС. Предоставеното върху терена от 30 дка право на стопанисване и управление е предпоставка за придобиване от общинското дружество на право на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Явно това обстоятелство е било съобразено при формирането на УПИ І-стопанска дейност в кв. 11, собственост на Б., на чиято площ - 34 378 кв. м. /34.378 дка/, приблизително съответства на площта на терена, предоставен за стопанисване и управление - 30 дка. За предоставяне на останалите 22 дка няма нито преки, нито косвени доказателства /при доказателствена тежест за ищеца/, поради което е правилен крайният извод на въззивния съд за неоснователност на иска за ревандикация на реални части от поземлени имоти с идентификатор № 00702.528.076, целият с площ 20 371 кв. м., и с идентификатор № 00702.528.020, целият от 1 160 кв. м., като произхождащи от УПИ VІ-обществени дейности, който е общинска собственост, и правилно искът е отхвърлен, макар по други съображения. Извод в поддържания от касатора смисъл не може да бъде направен въз основа на решение № 124/03.09.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. - касае се до констатация към мотивите на съдебния акт, която няма обвързваща доказателствена сила за настоящия спор; постановеният съдебен акт не е окончателен, защото с него обжалваното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; спорът има за предмет друг имот: този с идентификатор № 00702.528.075. На последно място - регулационният статут на процесния имот, изяснен със заключение на в. л. инж. В. Г., може да бъде обсъждан при наличие на доказателства за предоставяне на правото на стопанисване и управление, каквито липсват за разликата над 30 до 52 дка. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 3 240 лева по договор за правна защита и съдействие № 108372 от 24.02.2015 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 836 от 22.12.2014 г. по в. гр. д. № 1166/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Общината [населено място] разноските за водене на делото в касационната инстанция в размер на 3 240 /три хиляди двеста и четиридесет лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: