РЕШЕНИЕ                                                                   N 321   София, 19.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА         при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 473/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. П. И. Г. от гр. В. е подал касационна жалба срещу решение от 18.12.2008 г. по гр. д. № 363/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 2022/07 г. на Варненски РС. С това решение е отхвърлен предявения от касатора срещу М. В. Д. ревандикационен иск за поземлен имот- лозе, заснето с пл. № 790 в м. „К” в плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „С” в землището на гр. В. с площ от 1000 кв. м. С определение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 473/2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение. Касационният довод е за необоснованост на извода за липса на идентичност между придобития от касатора недвижим имот и владяния от ответницата по иска, както и за нарушаване на съдопроизводствените правила поради необсъждане в съвкупност на данните по делото. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: Касаторът е поддържал, че е придобил право на собственост върху спорния недвижим имот на основание договор за дарение сключен на 29.03.2984 г. с дарител В. М. От доказателствата по делото се установява, че през 1974 г. лицето А. С. М. , майка на В. М. , се е позовала на придобивна давност за недвижим имот – лозе с площ от 2000 кв. м. при граници: път, Н. Т. от две страни и хавра, намиращо се в м. “К” в землището на гр. В. и по реда на обстоятелствената проверка е съставен н. а. № 1* т. І, н. д. № 297/1974 г. На 08.03.1974 г. Антула С. М. е дарила на сина си В. Т. М. 1000 кв. м. от притежаваното от нея лозе в м. “К”, в землището на гр. В., при граници за дарената част: Антула М. (Тодорова), Н. Т. , път и хавра, за което е съставен н. а. № 1* т. ІІ, н. д. № 686/1974 г. На 29.03.1984 г. Васил М. е дарил на касатора лозе с площ от 1000 кв. м. в същата местност и землище с построената в него стопанска постройка, който имот е индивидуализиран със същите граници: Антула М. (Тодорова), Н. Т. , път и хавра, с които е индивидуализиран придобития от М. имот по дарение от майка му през 1974 г. При съставянето на акта дарителят се е легитимирал като собственик на основание дарение, за което е съставен нот. акт №159, т. ІІ от 1974 г. и който акт е описан в съставения н. а. № 68, т. ІV.1322/1984 г. за дарението от 29.03.1984 г. По време извършване на дарението е бил в сила кадастралния план от 1983 г., в който с пл. № 1* е бил заснет целия имот с площ от 2000 кв. м. и записан като имот на А. М. Това е удостоверено в у-ние изх. № УТ-0404/8/ от 01.08.2006 г. издадено от Район “М” – община В.. Посочено е, че в плана е направено отбелязване на извършена продажба на 1000 кв. м. от същия имот. Отразено е и това, че в плана от 1999 г. заснетия имот пл. № 790 е идентичен с имот пл. № 1* но няма записан собственик. Това записване е некоректно. След като е отразено в плана от 1983 г., че има продажба на половината от имот 1177, то заснетият в плана от 1999 г. имот пл. № 790 с площ от 1119.51 кв. м. не е идентичен с имот 1177, а само с част от него. През 2002 г. Васил М. е дарил на дъщеря си място с площ от 1000 кв. м., а по скица с площ от 1119.51 кв. м в м. “К”, съставляващо поземлен имот № 790 по плана на селищно образувание “С” от 1999 г. с построената в него сграда при граници на имота по скица: имот № 789 и път. За извършеното дарение е съставен нот. акт № 74, т. І, н. д. № 65/2002 г., като представените документи от страна на продавача са описани както нот. акт № 114/74 г. така и н. а. № 159/74 г., за продибитият от М. имот по дарение. С приета техническа експертиза е установено, че по действащия план от 1999 г. за м. “К” имот пл. № 80 е записан в разписния списък като имот на касатора, но не е посочено на какво основание е направено записването. За имот пл. № 789 няма записан собственик. След съпоставяне на плана от 1999 г. с предходния вещото лице достига до извода, че имот № 790 и имот № 80 са части от имота на наследодателката А. На експертизата не е била поставена задача да определи кой е имота, дарен на В. М. , за което да се извърши съпоставяне на описаните в акта за дарение граници и съседи по действалия тогава план от 1983 г. и сега действащия план. При тези данни е направен необоснован извод, че имотът дарен на касатора е различен от имота дарен на ответницата по иска М. В. Д. Съдът не е обсъдил установеното с писмени доказателства, че при сключването и на двата договора легитимацията си на собственик дарителят В. М. установява с нот. акт № 159 от 1974 г. за дарение направено в негова полза от майка му. Ако е формирал воля да се разпореди с придобитата по наследство част от лозето, тъй е следвало да се легитимира като собственик с нот. акт на наследодателката му № 114 от 1974 г. и с удостоверение за наследници без да се позовава на нот. акт за дарение № 159 от 1974 г. На следващо място имотът, дарен на дъщеря му е описан само с две граници, което е нарушение на изискването установено в чл. 6, , б. “в” от ПВ. Не е обсъдено дали М. е придобил правото на собственост върху реален обект - лозе с площ от 1000 кв. м., на основание наследяване от майка си, починала на 06.04.1984 г., с оглед на това дали наследодателката е запазила вещни права върху този земеделски имот след влизане в сила на ЗСГ и ПМС 25 от 8 март 1975 г. или имотът е бил коопериран, поради което той не е могъл да се разпорежда с него. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е поставил точно задачата на допуснатата техническа експертиза и не е възложил на същата да съпостави двата кадастрални плана от 1983 г. и от 1999 г. и определи местонахождението на дарения на В. М. от майка му имот, както и този който е дарил на касатора и дарения на дъщеря му. Определянето на дарения на касатора имот е следвало да се извърши и с уточняване на това в коя част от лозето от два декара е била построена стопанска постройка на основание издаден позволителен билет № 472 от 22.10.1967 г. в полза на А. М. , тъй като тази постройка е описана в акта за дарение № 68/1984 г., от който той черпи права. Непопълването на делото с относими за спора факти е довело до необоснованост на извода за липса на идентичност на имота, предмет на иска, с този дарен на касатора. Необходимостта от извършване на ново съдопроизводствено действие – изслушване на допълнителна техническа експертиза, налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 18.12.2008 г. по гр. д. № 363/2008 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: