1 Р Е Ш Е Н И Е № 738 [населено място], 29.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 23 ноември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №94/10 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на И. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №2490/08 г. само в частта по иска с пр. осн. чл.31, ал.2 от ЗС, на осн. чл. чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос: дължи ли се обезщетение за ползваната от непълнолетното дете на страните площ от съсобствения им имот - апартамент е от значение за спора и е решен в противоречие с ППВС №12/71 г. и ТР №46/65 г. ОСГК. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост на решението по иска до размер на увеличението му, допуснато от първоинст. съд и за неправилност в частта до присъдения размер. Ответницата по жалба Н. Т. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е уважена в размер на 5955 лв. претенцията на Н. Т. срещу касатора по чл.31, ал.2 от ЗС – обезщетение за ползите, от които е лишена поради ползването на съсобствения им с касатора имот само от него за периода 2.10.03 – 1.10.06 г., ведно с лихва за забава в размер на 1130 лв.. Претенцията е предявена по реда на чл.286 от ГПК, отм. в делбеното производство за имота. Прието е за установено, че за този период имотът е ползван само от касатора, който сменил патрона на бравата и така осуетил достъпа на ищцата до жилището. Възражението на касатора, направено пред първоинст. съд – л.97, че заедно с него в апартамента през процесния период е живяло и малолетното / сега непълнолетно/ дете на страните Н. Б. - род. през 1995 г., и ползваната от детето площ следва да се изключи от тази, за която се изчислява обезщетението, е прието за неотносимо към спора. Този извод на въззивния съд противоречи на цитираната по –горе задължителна и без такъв характер практика на ВКС. В ППВС №12/71 г., т.5 е посочено, че родителите са длъжни да обезпечат жилище за децата си. Това важи еднакво както за родителите в брак, така и за тези без брак, както е в случая. Според ТР №64/65 г. на ОСГК до пълнолетието си малолетните и непълнолетни деца живеят в жилището на родителя - собственик на свое собствено основание, произтичащо от задължението му да ги обезпечи с жилище, наред с другия родител. Малолетните и непълнолетни деца на разведени /или разделени/ родители не дължат наем / или обезщетение/ за заеманата от тях площ. Дадените разрешения наистина са за семейно жилище след развода, но те важат и в случая при родители с фактическо съжителство, през което е родено общото им дете и е придобит в обикновена съсобственост процесният апартамент. Установено е по делото, че за процесния период в съсобствения апартамент на страните са живели касаторът и малолетното им дете, за което той упражнява родителските права. Ищцата не е имала достъп до апартамента след смяната на патрона на бравата и не е виждана там / св. Г., М./. Според последната жилището е тристайно и в него бащата и дъщерята ползват по една стая. При тези данни, с помощта на приетата по делото счетоводна експертиза за дължимото обезщетение и на осн. чл.162 от ГПК, ВКС намира, че обезщетението, което касаторът е осъден да заплати следва да се намали на 3 970 лв., като от площта на апартамента се изключи ползваната от детето стая. Размерът на лихвата за забава, по акцесорния иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД следва да се намали съответно на 863 лв. Оплакването в жалбата за недопустимост на увеличението на иска – при размера в който е предявен първоначално – 7627 лв., и за който е основателен – 3 970 лв. е без значение за спора. Оплакването на касатора за недопустимост на решението, като постановено преждевременно, при негово искане и основание за спиране по чл.182,б.”г” от ГПК, отм. е неоснователно – правилно инстанциите по същество са приели, че решението за допускане на делбата е влязло в сила, което обуславя извършването й, независимо от по-късно заявения спор за действителността на договора, с който е придобита собствеността на имота. Оплакването за съществено нарушени съдопроизводствени правила, поради неучастие на Дирекция „СП” по спора, който засяга интереса на детето също е неоснователно – в случая жилището е съсобствено на родителите, детето не участва в производството по иска и то не засяга негови права и интереси. Решението на ГС в частта за начина на извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан е влязло в сила, след като касационно обжалване е допуснато само по иска с пр. осн. чл.31, ал.2 от ЗС – в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК са поставени въпроси и обосновани основания за допускане на обжалването само по паричния иск. Затова ВКС не разглежда оплакванията в жалбата за неправилност на решението в частта, за която обжалване не е допуснато.. Въззивното решение, с което искът по чл.31, ал.2 от ЗС е уважен за разликата над 3 970 лв. до присъдените 5 955 лв., а искът по чл.86 от ЗЗД – за разликата от 863 до 1130,27 лв. е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, за отхвърляне на исковете за посочените разлики. В останалата част по тези искове решението на ГС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2490/08 г. от 15.10.09 г. в частта, с която искът по чл.31,ал.2 от ЗС е уважен за разликата над 3 970 лв. до 5 955, 43 лв. , а искът по чл.86 от ЗЗД – за разликата над 863 до 1130, 27 лв. лв. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Т. срещу И. В. Б. искове по чл.31, ал.2 от ЗС и по чл.86 от ЗЗД за посочените разлики. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част по иска с пр. осн. чл.31, ал.2 от ЗС и акцесорният за лихва по чл.86 от ЗЗД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: