Р Е Ш Е Н И Е   № 90   София,  11.09. 2008 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 15.05.2006 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                         МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                    при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 439 /2008 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. П. В. и А. П. Д. и двамата от гр. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 18 от 28.02.2008 год., по т.д. № 236/2007 год.. С обжалваното въззивно решение са обезсилени решенията на Софийски градски съд- основно и за поправка на очевидна фактическа грешка- първото от 13.07.2006 год., а второто от 31.01.2007 год., двете по ф. д. №9359/2002 год., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори срещу „П”О. и Д. П. Н. субективно съединени искове по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключени сделки, въз основа на които ответникът Д. Н. , в качеството си на съдружник, е придобил 18 дяла от капитала на ТД ”П”О. и са отхвърлени като неоснователни предявените срещу същото търговско дружество и Д. П. Н. искове с правно основание чл.431, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на извършеното с решения на Видинския окръжен съд № 2349/ 01.12.1992 год.; № 167/ 14.06.1995 год. и № 282/ 27. 09. 1996 год. последователно вписване в търговския регистър по партидата на ЮЛ- търговец на неподлежащи на вписване обстоятелства- размера на притежаваните от съдружника Д. Н. 8 бр.,респ.18 и 19 дружествени дяла в капитала на горепосоченото ТД, като в останалата част, с която исковете на настоящите касатори за прогласяване нищожността на взетите от ОСС на ”П”О. решения, по силата на които Д. Н. е придобил 18 дяла от капитала на същото ТД, основани на чл.97, ал.1 ГПК, са отхвърлени от СГС по съображения за недопустимост, поради възможност за защита по чл.74 ТЗ, решението на СГС е оставено в сила. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, порок обоснован с допуснато от въззивната инстанция нарушение на закона, на съдопроизводствените правила и несъответствие на приетите за установени факти по спора с доказателствения материал по делото- касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. С оглед наведените оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от фазата на събиране на посочените с въззивната жалба доказателства. С определение № 98 от 17.02.2009 год. настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че въззивният съд се е произнесъл по валидността на извършеното в съответния търговски регистър вписване по партидата на ”П”О. на конкретния размер притежавани от отделните съдружници дялове в неговия капитал в отклонение от дадените в т.3 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, според които вписването на неподлежащи на вписване обстоятелства е всякога нищожно. Ответниците по касационната жалба не са взели становище по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, намира: Касационната жалба е основателна. При постановяване но обжалваното решение, в частта му, с която първоинстанционният съдебен акт е обезсилен въззивният съд не е съобразил твърдяните от ищците в исковата молба факти и обстоятелства, поради което е изградил неверен правен извод относно предмета на делото и в нарушение на процесуалния закон е счел, че е налице недопустимо произнасяне от СГС по непредявен иск. Видно от съдържанието на исковата молба и молба –уточнение от 06. 04. 2007 год. ищците са поддържали, че сделките по придобиване на 18 дяла от капитала на ответното ТД ”П” О. от страна на втория ответник -Д. П. Н. са нищожни, поради отсъствие на изискуемата се от чл.129, ал.2 ТЗ, форма, приложима на общо основание и при прехвърляне на дялове между отделните съдружници. Следователно при така въведения предмет на делото и присъщия на гражданското съдопроизводство принцип на диспозитивното начало, СГС е дължал произнасяне по установителния иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Явно е, че в случая въззивният съд се е повлиял от изложеното в мотивите на определение № 390 от 25.09.2007 год. по ч.т.д. № 354/2007 год. на ВКС, в частта, според която „очевидно ищците не поддържат първоначално заявените искове за сделките, чиято нищожност са искали да бъде прогласена”, но доколкото изрично постановеното от въззивния съд прекратяване на гр.д. № 236/2007 год. е отменено от състава на търговска колегия на ВКС, поради отсъствие на яснота в определената от въззивната инстанция, като дължима д.т., както и че непосочване на правното основание на което ищците са насочили исковете си срещу ответниците, не е основание за връщане на исковата молба, то следва да се приеме, че в случая не са налице задължителни указания на ВКС, относно предмета на отделните предявени искове. Ето защо въззивният съд е следвало отново самостоятелно да прецени изложените от ищците факти и обстоятелства, съдържащи се както в исковата молба и в молбата уточнение, така и поддържани в хода на делото, които са от значение за преценка допустимостта на постановеното първоинстанционно решение, както и да определи правното основание на всеки един от предявените искове. Отделен в тази вр. е въпросът, че в хипотеза на чл.209, ал.1 ГПК/ отм./ за въззивната инстанция отсъства процесуална възможност, при приета недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, поради разгледан непредявен иск, след обезсилването му, да постанови в диспозитива на собствения си съдебен акт, че се произнася вместо обезсиления и без да прекрати производството по делото в тази му част, както е процедирано в случая. От изложеното по- горе следва, че е налице соченото от касатора основание за касиране въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд. Тъй като по така предявения в субективно и обективно съединяване установителен иск за прогласяване нищожността на сключените от ответника Д. П. Н. сделки по придобиване на 18 дяла от капитала на ТД ”П” О. , поради неспазване на изискуемата се от закона форма, липсва произнасяне по същество от въззивния съд, на осн. чл.293 ГПК, след отмяна на обжалваното решение в посочената по- горе негова част, делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. Основателно е и оплакването за неправилност на обжалваното решение, в частта, с която е оставено в сила решението на СГС и е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците иск по чл.431, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на извършено по ф.д. № 1156/92 год. на Видинския окръжен съд вписване по партидата на ”П” О. на неподлежащи на вписване обстоятелства, както следва: с решение № 2349/ 01.12.1992 год.-дялово участие от 8 дяла за съдружника Д. Н. в капитала на дружеството; с решение № 167/14.06.1995 год.- дялово участие от 18 дяла в капитала на дружеството за съдружника Д. Н. и с решение № 282/27.09.1996 год. –дялово участие от 19 дяла в капитала на търговското дружество за съдружника Д. Н. . Съгласно императивното изискване на чл.119 , ал.2 ТЗ, във вр. с чл.115 ТЗ на вписване в търговския регистър подлежат само част от задължителните реквизити на дружествения договор, между които размерът на дяловете, с които съдружниците участват в капитала на ООД- вътрешен за търговеца и неподлежащ на публично разгласяване въпрос, не е попада. Следователно, доколкото съдът няма нито задължение, нито право да вписва други обстоятелства, извън посочените от законодателя, то вписаното с горепосочените решения на ВОС по ф.д. № 1156/92 год. дялово участие на ответника Д. П. Н. по партидата на ”П”О. , като неподлежащо на вписване обстоятелство, обуславя нищожност на самото вписване в тази му част, съгласно изрично е прието в т.3 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, задължително за съдилища. Правно несъстоятелни, при наличието на задължителна за съдилищата практика на ВКС са аргументите, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното въззивно решение, обосноваващи различно от застъпеното в ТР № 1/2002 год. ОСГК на ВКС становище. Отделен е въпросът, че те не намират и опора в закона, поради следното: Тълкувано съдържанието на чл.140, ал.3 ТЗ, съобразно правилата на езиковото и систематичното тълкуване налага извод, че въведеното изискване за вписване решенията на ОС на съдружниците касае само онези от тях, отнасящи се до промени в подлежащите на вписване обстоятелства т.е. водещи до изменение на изрично визираните в чл.119, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.115, т.1-4 и т.6 ТЗ вече вписани обстоятелства, а доколкото по силата на чл.129, ал.2 ТЗ вписването е относимо само до осъщественото прехвърляне на дружествени дялове, то отново не е налице разпоредено от законодателя вписване на дружествените дялове на отделните съдружници. Затова, като не е съобразил задължителната практика на ВКС, свързана с приложението на чл.119, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.115 ТЗ, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, в частта му, по предявения от касаторите субективно съединен иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК/ отм./, който в тази му част подлежи на отмяна. Настоящият съдебен състав не споделя и изразеното от въззивния съд разбиране, относно иска за установяване нищожност на горепосочените решения на ОС на ответното ”П”О. , по който решението на СГС е оставено в сила. Същото противоречи на дадените в тази насока с ТР №1/2002 год. на ОСГК на ВКС, задължителни указания, според които нищожност на решение на ОС на съдружниците може да се установи чрез самостоятелен иск, основан на чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК/ отм./ и активно легитимирани да го проведат са и съдружниците, ако имат правен интерес. Следователно, доколкото в молбата- уточнение на исковата молба ищците са поддържали, че релевират порока нищожност за решенията на ОС на съдружниците на ответното ТД, както следва: от 27.11.1992 год., в частта , с която от капитала на О. са прехвърлени 8 дяла на съдружника Д. Н. ; от 06.07.1995 год. по т.7.2 от дневния ред, с които на същия съдружник са прехвърлени още 8 дяла от съдружника „КМК” О. и от 24.04.96 год. по т.3.2 от дневния ред за прехвърляне на 1 дял от съдружника В. Р. на ответника Д, по съображения че ОС е излязло извън пределите на своята компетентност, определена в закона и в учредителния договор, въззивният съд е следвало да даде правна квалификация на така предявения иск и да го разгледа на предявеното основание, а то не е чл.75 ТЗ. Същият е бил длъжен и да изложи мотиви, отговарящи по съдържание на чл.189, ал.2 ГПК/ отм./, обосноваващи постановения краен резултат. Несъмнено е, че само посочването, че ищците не са доказали тази си искова претенция с „надлежни” доказателства, годни да се проверят предпоставките на чл.75 ТЗ, не съставлява мотиви по вложения от законодателя смисъл в това понятие и приетото в ППВС 1/85 год. и ППВС № 1/53 год., които не са загубили своето значение в тази си част. Следователно въззивното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно и делото следва да се върне на Софийски апелативен съд, съгласно чл.293, ал.3 ГПК. Водим от изложените съображения настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 18 от 28.02.2008 год., по т.д. № 236/2007 год., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от И. П. В. и А. П. Д. субективно съединен иск за прогласяване нищожността на извършено от Видинския окръжен съд вписване по партидата на ”П” О. на неподлежащи на вписване обстоятелства със следните решения по ф.д. № 1156/92 год.: с № 2349/ 01.12.1992 год.-дялово участие от 8 дяла за съдружника Д. П. Н. в капитала на дружеството; с № 167/14.06.1995 год. - дялово участие от 18 дяла в капитала на дружеството за съдружника Д. П. Н. и с № 282/27.09.1996 год. –дялово участие от 19 дяла в капитала на търговското дружество за съдружника Д. П. Н. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за нищожно извършеното от Видинския окръжен съд вписване по партидата на търговеца ”П” О. в търговския регистър при същия съд, на неподлежащи на вписване обстоятелства с решения по ф.д. № 1156/92 год., както следва: с решение № 2349/ 01.12.1992 год.-дялов о участие от 8 дяла за съдружника Д. П. Н. в капитала на дружеството; с решение № 167/14.06.1995 год. - дялово участие от 18 дяла в капитала на дружеството за съдружника Д. П. Н. и с решение № 282/ 27. 09. 1996 год. –дялово участие от 19 дяла в капитала на търговското дружество за съдружника Д. П. Н.. ОТМЕНЯВА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 18 от 28.02.2008 год., по т.д. № 236/2007 год., в частта, с която са обезсилени решения - основно от 13.07.2006 год. и за поправка на очевидна фактическа грешка от 31.01.2007 год., двете по ф.д. № 9359/2002 год. по предявения от И. П. В. и А. П. Д. субективно съединен иск за прогласяване нищожността на сделките по придобиване на 18 дяла от капитала на ответното ТД ”П” О. от страна на втория ответник -Д. П. Н., както и в частта, с която е оставено в сила същото решение на СГС в останалата му част. ВРЪЩА делото в тази му част на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: