Р Е Ш Е Н И Е № 217 гр. София, 27 май 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №563/2014 година Касационното производство е образувано по протест на представител на Апелативна прокуратура /АП/-Велико Търново против решение №241 от 10.01.2014г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, по внохд №210/2013г., в частта с която е потвърдена постановената по отношение на Р. Н. оправдателна присъда №54/27.05.2013г. на Габровски окръжен съд /ОС/. В касационния протест се релевират оплаквания за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна интерпретация на неправомерното поведение на подсъдимия, което е изключено от причинния процес в наказателноправен аспект, довел до инкриминираните вредоносни последици - смъртта на М. А.. Поставя се акцент на обстоятелството, че действията на краниста по поднасяне на процесната греда по неподходящ начин, предпоставили оказалото се фатално ръчно манипулиране с нея от монтажниците П. П. и Х. С., се субсумират от нормите на чл.123 от НК, вр. чл.56а, ал.2 и 3 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Депозирана е и жалба, с допълнение към нея от упълномощения повереник на частния обвинител и граждански ищец С. М., с която въззивния съдебен акт се атакува изцяло, като се визира налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В подкрепа на очертаната позиция се излагат подробни и неясни съображения, относими само към повдигнатото срещу В. Д. обвинение по чл.123 от НК, финализирало с оправдаване на подсъдимия, в които се възпроизвеждат цитати от обявеното от АС - Велико Търново решение и се съдържат твърдения за необоснованост, поради несъответност на приетата от контролираната инстанция фактология на приобщения доказателствен материал /показанията на Д. като свидетел от 04.11.2008г., лишени от процесуална стойност; приложената писмена документация - инструкции, споразумения, протокол №7/26.08.2008г. на НОИ, [населено място] за резултатите от извършеното разследване на злополуката; и изготвената експертиза по здравословните и безопасни условия на труд/. Аргументира се несъблюдаване на приложимата материалноправна уредба и задължителната практика на ВС, като се обръща внимание на това, че В. Д. като стопански ръководител и управител на [фирма] е субект на престъплението по чл.123 от НК и съгласно в т.6 от Постановление 7 от 1987г. при дерогиране на правила, предписани в съответен нормативен акт, в причинна връзка с които е настъпилия противоправен резултат, следва да носи наказателна отговорност. С бланкетни доводи се възразява и на приетото от първостепенния съд и въззивната инстанция съпричиняване, което индицира на недоволство от решението в гражданскоправната му част и на оспорване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на С. М.. В съдебно заседание на 20.05.2014г., прокурор от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест и предлага отмяна на съдебния акт, в относимата към подсъдимия Р. Н. част, и връщане на делото за ново разглеждане на АС-Велико Търново. Частният обвинител и граждански ищец С. М., надлежно уведомена не участва лично в касационната процедура и се представлява от упълномощения си повереник, който устно и в представени писмени бележки обосновава незаконосъобразност на въззивното решение и моли за упражняване на правомощията по чл.354, ал.3, т.3, вр.ал.1, т.4 от НПК. Подсъдимите Р. Н., В. Д., П. П. и Х. С., редовно призовани не се явяват пред настоящия съд, като процесуалните права на Н. и Д. се охраняват от договорни адвокати, а на П. от назначен защитник, изготвил становище. В хода на съдебните прения защитата пледира за съответност на атакувания акт с процесуалните и материалноправни норми, и за оставянето му в сила. Писменото изложение на представляващия подсъдимия П. П. служебен адвокат Р. Д. обективира съгласие със сочените в протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец касационни основания, налагащи повторно разглеждане на наказателното дело. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №54 от 27.05.2013г., постановена по нохд №113/2012г., Габровски ОС е признал подсъдимия В. Г. Д. за невиновен в това на 01.08.2008г., в новостроящ се обект на [улица], в [населено място], в качеството си на работодател, при неспазване изискванията на чл.281, ал.2 и 3 от Кодекса на труда /КТ/, чл.16, ал.1, т.т.6 и 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредба №3 и чл.39, ал.1 от Наредба №2, и поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност да е причинил смъртта на М. А., като на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.123, ал.1 от НК. За извършено на същата дата и място престъпление по чл.123 от НК, вр.чл.56а, ал.2 и 3 от Наредба №2, е оправдан и Р. Х. Н.. С визирания съдебен акт е ангажирана наказателната и гражданска отговорност на подсъдимите П. М. П. и Х. Ю. С. за осъществено на 01.08.2008г. на строителния обект, при условията на независимо съпричиняване престъпно деяние по чл.123, ал.2 от НК – причиняване на смърт по непредпазливост на М. А., вследствие на нарушение на чл.56а, ал.2 и 3 от Наредба №2, и при проявено незнание и немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, явяваща се източник на повишена опасност, която нямали право да упражняват, с произтичащите санкционни последици –лишаване от свобода, за срок от ЕДНА ГОДИНА, с приложение на чл.66 от НК за тригодишен период и солидарно осъждане да заплатят обезщетение в размер на 35 000 лева в полза на наследника на починалото лице – С. И. М.. С въззивно решение №241/10.01.2014г. на АС-Велико Търново е изменена първоинстанционната присъда чрез признаване на подсъдимите П. и С. за невинни по обвинението да са консумирали състава на чл.123, ал.2 от НК, поради незнание и немарливо изпълнение, чрез увеличаване размера на присъдената неимуществена обезвреда на 50 000 лева, и с внасяне на корекции в частта за разноските и държавната такса. Касационният протест е неоснователен. Законосъобразно при установената в хода на проведеното разследване конкретика е заключението на АС-Велико Търново за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимия Р. Н., поради отсъстваща причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, предвиден в правните очертания на нормата на чл.123, ал.1 от НК. Независимо от професионално обсъдената в атакувания въззивен акт неотносимост на визираните в прокурорския акт предписания на чл.56а, ал.2 и 3 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи 1, към задълженията на работещия на процесния обект „машинист крановик”, контролираният съдебен състав с изключителна убедителност е аргументирал категорична невъзможност за реализиране на претендираната наказателна отговорност на подсъдимия и при доказаност на фактическото обвинение. Подробно анализираните гласни и писмени доказателства, и съдържимите се научни мнения на вещото лице Г. В.-З. в допуснатата и изслушана допълнителна експертиза по здравословни и безопасни условия на труд, обуславят юридически издържания извод, че инкриминираното от прокурора нарушение, изразило се в неправилното позициониране на управлявания от Р. Н. кран и в поднасянето на подадената от М. Н. и закачена на коланите метална греда /с размери 100/100/4см, дължина 2,94м и тегло- 36кг/, по неподходящ начин, препятстващ нейното устойчиво попадане на мястото си и укрепването й в изгражданата конструкция, без да се налага ръчно манипулиране с повдигнатия товар, обективно не предпоставя станалия инцидент, с произтичащите от това фатални последици – смъртта. То не сочи на изискуемата се от закона връзка между деянието и престъпния резултат, при която инкриминираните прояви /действия или бездействие/ водят до неминуемото му и непредотвратимо настъпване. В разглеждания случай, ако работата условно е била преустановена в момента на реализираното от подсъдимия погрешно направляване на гредата, товарът не би паднал, поради укрепването му чрез здраво прихващане от коланите и би останал да виси дълго време във въздуха, без да се явява заплаха за живота и здравето на лица, намиращи се в обсега му. Причина за злополуката е последващата неправомерна дейност на П. П. и Х. С.. При констатацията, че металният детайл не е поставен на нужното място и устойчиво закрепен в конструкцията, пренебрегвайки правилата на чл.56а, ал.2 и 3 от Наредба №2/22.03.2004г. и с ясното съзнание за риск, те поели товара, завъртяли го с автовишката и поради заклещването му на ветроупорите, предприели ръчни манимулаци за неговото освобождаване, при което загубили равновесие и изпуснали гредата, която паднала на земята и ударила А.. Осъщественото от подсъдимите П. и С., поставя началото на нов причинно-следствен процес, довел до леталния изход за пострадалия. Общественоопасният характер на престъпното посегателство по чл.123 от НК е свързан с отрицателното му въздействие върху най-ценното човешко благо – живота на гражданите, като настъпването на предвидения вредоносен резултат /смъртта/ е включено в състава на престъплението и е необходимост за неговата наличност. _____________________________________________________________________________________________________________________ 1.чл.56а, ал.2 и 3 от Наредба №2 ал.2 „Не се допуска направляване и придържане на повдигнатите материали с ръце и стоенето на работещите под товара или в непосредствена близост до него”. ал.3 „Товарите се освобождават от захватните устройства слез устойчивото им поставяне на съответното място.” Причинната връзка между инкриминираното деяние, очертано в настоящия казус чрез конкретни нарушения на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, и престъпните вредоносни последици е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателноправна квалификация и представлява обективна предпоставка за наказателната отговорност. Реализирането на отговорност в тези хипотези на резултатни престъпления предполага извършено общественоопасно, противоправно и обявено за наказуемо посегателство, визирано в наказателноправна норма на особената част на НК, при съществуваща причинна връзка с лимитирания в нея вредоносен резултат, и със субективните измерения на законово регламентираните обективни признаци в съзнанието на дееца. Такава не е установена в наказателното дело, поради което подсъдимият Н. правилно е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.123 от НК Неоснователна е и депозираната касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец С. М.. Конкретиката на изложените в нея съображения, в частта на заявеното несъгласие с възприетите от въззивния състав фактически положения, невярно отразяващи реализираното от подсъдимия В. Д. поведение, сочи на неотносимост към касационните основания по чл.348 от НПК. Лансираната и подробно развита от защитата позиция, че доказателствените източници и експертни заключения налагат различна от описаната в атакувания акт фактология, обуславя необоснованост на решението - неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на контролирания орган по отношение на наличната доказателствена съвкупност която е извън обхвата на компетентността на настоящия съдебен състав. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на контролираните инстанции по фактите, включени в предмета на доказване и е оправомощен да извърши проверка за съблюдаването на процесуалните предписания, обезпечаващи правилното му формиране съгласно принципните разпоредби на чл.чл.13 и 14 от НПК, при изрично направени в тази насока възражения, подкрепени с нужната аргументация, каквито не се съдържат в подадената от повереника на частния обвинител и граждански ищец жалба. Това мотивира процесуална недопустимост за обсъждане по същество на оплакванията за несъответност на очертаната от въззивния съд фактическа обстановка на приобщената доказателствена маса и предпоставя произнасяне по схематично поднесените доводи за дерогиране на материалния закон. Правосубектността на подсъдимия Д. не се оспорва по делото. Правната теория и практика са константни, че субект на престъплението по чл.123 НК е лице, което извършва занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. Интерпретацията на това понятие сочи на действия, които изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение, като най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността, създава опасност за живота и здравето на хората. Тези престъпни посегателства могат да бъдат извършвани както от работници, непосредствено осъществяващи подобна дейност и притежаващи съответна квалификация, призната по надлежния ред, така и от лица с отговорни функции в ЮЛ/предприятие, дружество, учреждение, организация/ или при едноличен търговец. Следователно субекти на този вид престъпни деяния са както преките изпълнители на правно регламентираните занятие или дейност, така и лицата, които са длъжни да организират, ръководят или контролират нейното изпълнение, какъвто е подсъдимият В. Д. - собственик на капитала и управител на [фирма]. Безспорно в това си качество той е натоварен с административно-разпоредителни и организационно-контролни функции, включващи осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при реализиране на строително-монтажни работи, на което поставя акцент повереникът на частния обвинител и граждански ищец в писменото изложение на жалбата си. За ангажиране на отговорността за престъпно деяние по чл.123, ал.1 от НК е необходимо обаче в кумулативна даденост с лимитирания правен статут на подсъдимото лице като субект на посегателство, инкриминираните от представителя на обвинителната власт прояви да покриват визираните в особената материалноправна норма обективни и субективни признаци. Приложението на чл.123, ал.1 от НК предполага вредоносният резултат да е предпоставен от незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност. Буквалното тълкуване на разпоредбата сочи на бланкетния й характер, чиято диспозиция се запълва със съдържание от очертаните в законов или подзаконов акт правила, индивидуализиращи дължимото поведение на дееца. Формулираните изводи обуславят престъпна несъставомерност по чл.123, ал.1 от НК, при отсъствие на установени нарушения на определени предписания от съответен нормативен акт /правилник, наредба, инструкция, технологични справочници, паспорти на машини/, в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, и на предвиденото в закона психическо отношение на автора на инкриминираните прояви /действия или бездействие/ към обществената опасност на деянието и предизвиканите с него последици. /т.6 от П остановление №2 от 27.09.1979г. на Пленума на ВС , изменено с Постановление №7 от 06.07.1987г. на Пленума на ВС на РБ/ Убедителна е предложената аргументация в атакувания въззивен акт, че инкриминираното поведение на В. Д. не консумира лимитираното от прокурора нарушение на чл.16, ал.1, т.т.6 и 7 от ЗЗБУТ. Посъдимото лице е изпълнило всички нормативни изисквания и предприело необходимите мерки за осигуряване на ефективен контрол при извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Издадени са съответните инструкции и правила за безопасна работа; изготвени са програми за инструктаж при всеки вид строителна дейност, изпълнявани стриктно чрез действителното им провеждане и редовното попълване на книгите, с положени от работниците подписи; на обекта за назначени главен инженер - В. А., който освен технически е имал и контролни функции по спазване правилата за безопасност на труда, и експерт по безопасни и здравословни условия –И. В., оправомощена да изготвя и издава заповеди във връзка с безопасността на всеки един обект на управляваната от Д. фирма, включително за находящия се на [улица], в [населено място]. Не се констатира и несъблюдаване на визираните в чл.281, ал.2 от КТ и чл.14, ал.1 от Наредба №3 от 14.05.1996г. задължения от подсъдимото лице. [фирма] не е разполагало с машини и съоражения с повишена опасност, което да налага допълнителен инструктаж, обучение и изпит на работещите с тях лица. Намиращата се на строителния обект автовишка е наета с договор от П. Р., на който по силата на изрични клаузи е възложено предоставянето на правоспособни оператори /раздел I, т.2 и раздел III, т.2 от приложения на л.16, т.III от ДП документ/. В подкрепа на констатираната липса на нарушение е отсъствието на очертани в длъжностните характеристики на П. П. /монтажник/ и Х. С. /заварчик/ манипулации и дейности, изискващи специално обучение, съответно незнанието на В. Д., че двамата се занимават с работа, при която се използват създаващи риск машини и съоражения. Не е налице и преследваното от представителя на обвинителната власт незачитане на чл.281, ал.3 от КТ и чл.14, ал.2 от Наредба №3 от 14.05.1996г., обективирано в допускане на П. и С./лишени от правоспособност и неположили изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд/, да управляват подвижна автоплатформа. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели за „бригадир” на обекта е считан К. А., който събрал лицата, ангажирани на обекта, уредил назначаването им и ежедневно разпределял работата помежду им. Качването на П. П. и Х. С. на опасното съоръжение и последващото маневриране с него, в инкриминирания ден е възложено от А. при „вътрешната организация” на работната група, като по делото не са установени фактически данни за подобно разпореждане от подсъдимия Д. или той да е уведомен за това обстоятелство, което изключва наличие на вина, при предвидената в чл.123, ал.1 от НК форма – непредпазливост. Задълбочено, с юридически усет е мотивирана и липса на престъпление, извършено чрез нарушение на нормата на чл.39, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004г., предписваща вземане на мерки за осигуряване на сигнализация с предупредителни знаци и табели за ограничаване достъпа на хора в опасната зона от падане на товари при товаро-подемни операции с автокрана. Доказаното в коментирания смисъл неправомерно бездействие на осъществяващия ръководство на строителния обект Д. не обосновава престъпна съставомерност и не предпоставя наказателната му отговорност. Тълкуването на разпоредбата на чл.39, ал.1 от цитирания подзаконов акт води до категорично заключение, че същата е насочена към охрана на телесната неприкосновеност и живота на външни лица, като несъобразяването с визираните в нея правила е ирелевантно в разглеждания случай, поради отсъствие на причинна връзка с вредоносния резултат. Пострадалият А. е член на строителната бригада, присъствал на проведения инструктаж и запознат с предстоящата работа по монтажа, включваща манипулации с крана и вишката, поради което той не се е нуждаел от предупредителни знаци и табели, сигнализиращи близост на опасен товар. Очертаните съображения, изведени въз основа на инкорпорирания доказателствен материал в рамките на повдигнатото обвинение и в корелация с материалния закон и съдебната практика по правоприлагането му, обосновават заключението на Великотърновски АС, че инкриминираното поведение на подсъдимия В. Д. не покрива обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл.123, ал.1 от НК. Атакуваният съдебен акт е правилен и в гражданско-осъдителната част. По справедливост, в съответствие с изискванията на чл.45, вр.чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС на РБ, след преценка характеристиките на извършеното от П. П. и Х. С. престъпно деяние; на възрастта, здравословното състояние, отношението на пострадалия М. А. към легитимирания му наследник; и на претърпените от С. М. болки и страдания, негативни емоционални преживявания и психически шок от загубата на своя син, е отмерена неимуществената обезвреда - 50 000 лева. Размерът на присъденото обезщетение е лимитиран и при отчитане на декларативно оспорвания от повереника на граждански ищец каузален принос на починалото лице за настъпването на вредоносните последици. Местонахождението на М. А. /в изкопа под крана/, в разрез с очертаната в чл.56а, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. забрана за стоене на работещите под товара или в непосредствена близост до него, е допринесло за фаталния изход за жертвата на процесния инцидент – смъртта. Мотивиран от тази аргументация, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на атакувания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане на АС-Велико Търново, поради което следва да го остави в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №241 от 10.01.2014г., постановено по внохд №210/2013г., по описа на Великотърновски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.