Р Е Ш Е Н И Е     №   462   София,  07 декември 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 16 ноември, две хиляди и девета година в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева       при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 516/2009 година.     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Т. М. от с. С., общ. Лом, чрез неговия защитник - адвокат Д, против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 1182/2008 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание и присъдени обезщетения - явно несправедливи. Направени са алтернативни искания – с допълнението към касационната жалба: за отмяна на присъдата и връщане, на делото за ново разглеждане, за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление и намаляване на определеното наказание и размера на присъдените обезщетения.   Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 31/18.05.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав, е отменил присъда № 43/15.09.2008 г., постановена по нохд № 77/2008 г., на Видинския окръжен съд, в частта с която подс. П. Т. М., е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 118, вр. чл. 115 НК и му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода, като вместо това е признал този подсъдим за виновен в това, че на 25.11.2006 г., в река Дунав, край с. А., след крайпътен комплекс „Рациария”, умишлено умъртвил Г. К. Г. , поради което и на основание чл. 115, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на осем години лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим, съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗИН и е присъдил направените разноски.   Потвърдил е присъдата в останалата й част.     По довода за нарушение на закона:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод посочени в допълнението към жалбата, се свеждат до твърденията, че съдилищата са извършили неправилна преценка на събраните доказателства и от там са направили незаконосъобразни изводи, че подс. Цанов е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 115 НК.   При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, след събиране и на нови доказателства при проведеното съдебно следствие, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност, възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия М, в осъществяване от обективна и субективна страна /при евентуален умисъл/ на състава, на посоченото престъпление – по чл. 115 НК, са подкрепени от събраните по делото доказателства пред първоинстанционният съд, от тези през втората инстанция - показанията на св. Д, допълнителния разпит на вещи лица, експертните заключения на СМЕ и СПЕ, намерената кръв от пострадалия върху дрехата на подсъдимия, частично от допълнителните обяснения на самия подсъдим, от приложените писмени доказателства, вкл. представени от румънска страна. В подкрепа на приетата фактическа обстановка са и показанията на свидетелите П живяла на съпружески начала с пострадалия, Т. , С. и С. – работещи в заведенията на комплекса, на Д. и А. – посетители. Следователно, вътрешното убеждение на предходната инстанция, не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от преките доказателствени източници, подробно посочени по-горе, подкрепени и допълнени от останалите свидетелски показания, експертните заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава именно на престъплението по чл. 115 НК. Противоречията между данните в доказателствените средства – обясненията на подсъдимия от една страна и останалите, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства по делото, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършено убийство от касатора, квалифицирано по чл. 115 НК, са напълно законосъобразни. Същият от обективна страна е действал с твърдо оръдие, нанесъл е силни и интензивни удари насочени към жизнено важни части на главата и тялото, на пострадалия, годни да причинят смърт. От субективна страна е действал при евентуален умисъл – съзнавал е възможното настъпване на обществено опасните последици, като възможен но не и неизбежен резултат от деянието.   Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са идентични с поддържаните и пред второинстанционния съд. Същият, се е занимал с твърденията му за невиновност, за неправилна квалификация и е изложил убедителни съображения, защо ги отхвърля, позовавайки се на събраните доказателства по делото. Точен е извода, че обвинението по чл. 115 НК е доказано по несъмнен начин, отхвърляйки в тази връзка противоречивите му обяснения за развитие на инцидента, приемайки ги за защитна позиция и като опровергани от експертните заключения за намерените обективни находки по тялото на пострадалия локализирани в главата лицето и гръкляна, за механизма на причиняването им – отправяне на силни удари с твърди предмети, със замах и значителна сила и кинетична енергия и направения извод, че е невъзможно да се получат по друг начин с оглед и на конкретната обстановка – пострадалият се намирал във водата и подобни травми не могат да се получат случайно. Изложените в тази връзка мотиви от въззивната инстанция, са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, поради което се възприемат и от настоящия съдебен състав и не се нуждаят от преповтаряне.   Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда по посоченият текст от НК. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тази връзка, правилно е било прието, с оглед на основната и допълнителна СПЕ за подсъдимия, че към момента на извършване на деянието, същият не се е намирал в състояние на физиологичен афект, което да е рефлектирало върху върху поведението му. Вещите лица са категорични, че не е налице състояние на афект, обсъждайки личните му обяснения, поетия алкохол, личностовата му структура. При липсата на това фактическо обстоятелство, което има съставомерен характер за да обуслови квалификация по чл. 118 НК, същата в случая е неприложима.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. е извършил това престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване на исканията по това касационно основание.     По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   И това касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, които да са ограничили правото на защита, на подс. П. М. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Апелативният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, присъствие на процесуални представители, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. М. е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, с упълномощени защитници и да дава обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.   Същите конкретни твърдения, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са били обсъдени от въззивния съд и с подробни мотиви на л. 132, е посочено защо са отхвърлени. Изложени са законосъобразни съображения по възраженията, за активната легитимация на повереника на гражданските ищци. Правилно е било прието, с оглед личното изявление на Н. К. пред въззивния съд за надлежното упълномощаване на адвокат С, че същите са неоснователни.     По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения:   Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне на размера на наказанието, съдът е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца – л. 131 от мотивите. Правилен е извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и че най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, за да намерят приложение нормите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и се слезе под долната граница предвидена в закона за това престъпление. Именно за това е и определено в размер на осем години лишаване от свобода. Същият е напълно справедлив, съобразен с данните за деянието и дееца. Допълнителното му намаляване е напълно неоправдано, тъй като всяка по-голяма снизходителност би била абсолютно несъвместима с правилата за индивидуализацията и няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, за осъществяване в пълна степен на задачите, на индивидуалната и генерална превенции, за да се въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо върху него и останалите членове на обществото.   Не са налице и основания за промяна в размера на присъдените суми по предявените граждански искове, за причинени неимуществени вреди. Пострадалите са родители на починалия Г. Г. и са претърпели такива вреди в резултат на невъзвратимата загуба. Съдилищата са приложили правилно принципите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с оглед на претърпените болки и страдания, поддържаните близки контакти между родители и син, законосъобразно са определили размера на обезщетението от по 40 000 лв., за всеки един, заедно със законната лихва.   С оглед на изводите, че жалбата е изцяло неоснователна, същата следва да бъде отхвърлена, а въззивният съдебен акт - оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 31/18.05.2009 г., постановена по внохд № 1182/2008 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:       Членове: