Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 18 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1915 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия З. К. М. срещу решение №105/20.06.2012 г., постановено по ВНОХД №39/2012 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО, ІІІ въззивен състав, с което е изменена присъда №392 от 02.12.2011 г., постановена по НОХД №626/2010 г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора в частта за наложеното наказание „конфискация” като въззивният съд е намалил размера на това наказание от ½ от цялото имущество на подсъдимия на ¼ идеална част от недвижим имот- апартамент в гр.Стара Загора, ул. „Константин Иричек” №44, ет. АІІІ и земеделска земя- 4 630 дка в с.Тулово, местност „Марашите”. Първостепенния съдебен акт е потвърден в останалата му част. С присъдата подсъдимият М. е признат за виновен в това, че за периода от 14.04.2008 г. до 12.05.2008 г. в гр.Стара Загора, като управител и едноличен собственик на „Верано продукт” ЕООД чрез използване на документи с невярно съдържание- дневник за покупки и дневник за продажби за периода 01.03.-31.03.2008 г. на „Верано продукт” ЕООД и неистински документи- 10 бр. фактури за покупки от доставчик „Олтрейд 2002” е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери от 61 131, 56 лева, като на основание чл.256, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от три години, което е трябвало да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим, конфискация на ½ от имуществото му и „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от пет години. С присъдата подсъдимият М. е признат за виновен в това, че за периода 01.05- 13.08.2008 г. като управител и едноличен собственик на „Верано продукт” ЕООД, при условията на продължавано престъпление е избегнал плащането на данъчни задължения за месеците май, юни и юли 2008 г. в особено големи размери на обща стойност 231 346, 55 лева, като при представяне на информация пред ТД на НАП-гр.Стара Загора е използвал документи с невярно съдържание- справки декларации, дневници за покупки и продажби на „Верано продукт” ЕООД, като на основание чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.6 и т.7, във вр. с чл.26, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което е трябвало да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим. Подсъдимият М. е признат за виновен и в това, че на 31.03.2009 г. в ТД на НАП- гр.Стара Загора е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери 21 561, 93 лева, като в подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО е потвърдил неистина, като на основание чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 НК и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от три години, което е трябвало да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим и конфискация на ½ от имуществото му. На основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най- тежко наказание на подсъдимия М. в размер на „лишаване от свобода” за срок от три години, което е трябвало да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим и са присъединени по- леките наказания „конфискация” на ½ от имуществото му и „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от пет години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноските по водене на делото. В касационната жалба са посочени всички касационни основания. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в неправилно обсъждане и тълкуване на доказателствените материали. Оспорват се изводите на предходните съдебни състави за доказаност на обвинението, като се твърди, че решаващите съдилища неправилно не са уважили искането на защитата за допускане на допълнителна съдебно- икономическа експертиза, като по този начин са лишили подсъдимия от възможността да докаже тезата си. Поддържа се, че осъдителните съдебни актове са постановени при непълнота на доказателствата, което и представлява съществено нарушение на процесуални правила. В жалбата се сочи като касационно основание нарушение на материалния закон, като не се релевират конкретни оплаквания по отношение на съществото на това нарушение. Оспорва се размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, като се поддържа, че изпълнението му е трябвало да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. На тези основание се предлага постановените съдебни актове да бъдат отменени, а подсъдимият М. да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно се предлага да бъде изменен първостепенния съдебен акт в частта за наказанието „лишаване от свобода”, като изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. В хода на касационното производство защитата поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Твърди, че осъдителните съдебни актове са постановени при непълнота на доказателствата и съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в неуважаване на искане за допускане на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Представителят на държавното обвинение предлага да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение. Подсъдимият М. моли да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от предходните съдебни състави и преценява, че събраните в хода на производството доказателствени материали са били правилно анализирани. Основните възражения на защитата са свързани с оплакване за неправилен анализ на събраните доказателства по отношение на обстоятелството дали отразените във фактурите, справките декларации и дневниците за покупки и продажби на управляваното от подсъдимия дружество и търговски сделки са действително осъществени. Касационната инстанция споделя изцяло направените от предходните съдебни състави фактически изводи, че тези сделки не са били реално извършени и представените от подсъдимия справки- декларации и фактури са документи с невярно съдържание. При внимателно запознаване с материалите по делото може да бъде направени извод, че всяко едно от инкриминираните деяния е осъществено във връзка с фиктивни сделки с предмет ламарина, като тези по пункт І и ІІ, т.1 и т.2 от обвинението са с продавач „Олтрейд 2002” ЕООД, а тези по пункт ІІ, т.3 от обвинението са с продавач дружеството „Рос Брокер” ЕООД, като предходен доставчик на процесните метали е отново дружеството „Олтрейд 2002” ЕООД. Предходните съдебни състави са направили подробен, прецизен и верен анализ на доказателствените материали и са достигнали до правилния извод, че всяка една от тези сделки не е била осъществена, като това важно за изхода на делото обстоятелство, е установено по несъмнен и категоричен начин. Правилно са били ценени доказателствените материали, относими към търговската дейност на „Олтрейд 2002” ЕООД- дружество, за което се поддържа, че е доставило, съхранявало и впоследствие продало на дружеството „Рос Брокер” ЕООД и на това, собственост на подсъдимия процесните метали. От всички доказателства и доказателствени средства е установено, че „Олтрейд 2002” ЕООД не само не е имала офис, не е водила счетоводство и не е развивала никаква търговска дейност, но и не е имала обезпеченост да извършва такава, тъй като единственият свидетел Р. С.- собственик на дружеството е категоричен, че не и осъществявал чрез фирмата никаква търговска дейност, не е закупувал или продавал стоки, не е държал склад и не познава посочените във фактурите като негови съконтрахентни по редица сделки свидетеля Г. Н. и подсъдимия М.. Показанията на този свидетел установяват, че практически това дружество никога не е осъществявало никаква дейност, като той го е придобил от неустановено по делото лице срещу обещание за получаване на заплата (която реално не е получил). Действително, сред доказателствените материали са представени фактури за посочените в обвинителния акт сделки (с издател Олтрейд 2002” ЕООД), но същите не са подписани от собственика на дружеството. Обстоятелството, че отразените сделки с метали не са действително осъществени се потвърждава и от заключенията на приетите по делото съдебно- икономически експертизи, които са установили при извършената проверка, че липсват каквито и да е отразявания за тях в дружеството- продавач, като Олтрейд 2002” ЕООД не разполага с касови книги и първични счетоводни документи. При това положение не могат да бъде проверено или установено движението по сметки от дружеството на подсъдимия до „Олтрейд 2002” ЕООД и да бъде проверено дали са извършени действителни плащания, а и не могат да бъдат установени други движения по сметки от евентуален предходен продавач на метала, тъй като няма съмнение, че негов производител не е обсъжданото дружество. Доказателства за извършени плащания по отразените във фактурите сделки не могат да бъдат открити и сред счетоводната документация на дружеството, управлявано от подсъдимия. При преценката за действителността на осъществените сделки трябва да бъдат кредитирани изцяло изготвените заключения на съдебно- икономическите експертизи по отношение на установените вписвания в счетоводните документи на дружеството „Рос Брокер” ЕООД. Няма спор, че това дружество съществува и е осъществявало реална икономическа дейност, но при проверката в счетоводните му книги не е установено идентичност между отразяванията на осъществена сделка между него и дружеството, управлявано от подсъдимия. Констатирани са разминавания по отношение на движението на метала и по отношение на обстоятелствата дали същият е напускал складовете и как е бил извозен. Начинът на водене на счетоводството на „Рос Брокер” ЕООД е било в нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДДС и при липса на аналитично, а само на хронологично записване е било невъзможно да бъде установено осъществяването на инкриминираните сделки. Касационният състав изцяло сподели изводите на предходните съдебни състави за това, че показанията на свидетеля Н. (собственик на „Рос Брокер” ЕООД) не следва да бъдат кредитирани в частта им, че обсъжданите сделки са били реално осъществени, тъй като той очевидно е заинтересован от това те да бъдат приети за действителни. Показанията му по отношение на това, че е присъствал на товареното на метала противоречат на всички останали доказателствени материали и категорично не са подкрепят от писмените доказателства- счетоводни и други документи и заключенията на изготвените експертизи. Те се опровергават и от показанията на свидетеля С., който е категоричен, че не познава Н., никога не му е продавал стоки (още по малко тонове метали) и не е осъществявал никаква търговска дейност нито с него, нито с който и да е друг търговец. Дори преценени като достоверни показанията на Н., същите са твърде неопределени по отношение на естеството на общата му търговска дейност с подсъдимия, като той не сочи нито времето, нито мястото, нито стойността на сключените с М. сделки и тяхното реално изпълнение. При обсъждането на централния за изхода на това производство въпрос за реалното изпълнение на инкриминираните сделки с метали съществено значение имат и доказателствените материали, относими към последващото движение на ламарината. В основата на обвинението е тезата, че всяка едно от посочените сделки не е била реално осъществена. Техен предмет са значителни количества метал- конкретно ламарина, за която се поддържа, че е била продадена и експортирана на две дружества от Република Словения- „Coeleta Spor.POD.D.O.O” и Abota D.O.O”. Видно от приложените по делото писмени доказателства и справките, изготвени въз основа на осъществена комуникация със словенските власти се установява, че такива дружества не са осъществявали сделки с дружеството, управлявано от подсъдимия и фактурите (в които те са посочени като издатели) са фиктивни. Установено било, че липсват плащания по претендираните доставки на метал. Липсата на реален субект- купувач на стоките не се оспорва и от защитата, като единствено се твърди, че това обстоятелство не е било известно на подсъдимия към момента на сключване на сделките. Липсата на реална извършени сделки се установява и от това, че металите не са били превозени от посочените в документацията на подсъдимия транспортна фирма „Intereuropa”, издадените ЧМР листове са били за неосъществен транспорт, както и липсват доказателства посочените стоки да са пресичали границите на страната. Всички тези доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин, че процесните сделки- с предмет продажба на метал не са били реално осъществени и с отразяването им в справките декларации, подадени от подсъдимия до данъчните власти М. е съставил и използвал документи с невярно съдържание. Касационната инстанция не възприе оплакването на защитата на подсъдимия за това, че неговото право на защита е било нарушено, като предходните съдилища са отказали да назначат нова съдебно- счетоводна експертиза. Видно от материалите по делото, в хода на наказателното производство са приети съдебно- счетоводна експертиза (изготвена на досъдебното производство), допълнителна съдебно- счетоводна експертиза и повторна разширена съдебно- счетоводна експертиза (последните две, допуснати в хода на първоинстанционното съдебно производство), като е оставено без уважение искането да допускане на четвърта съдебно- икономическа експертиза. Това искане е било направено с цел допускане на повторна съдебно- икономическа експертиза със задача експертите да се повторно да запознаят с документи съществуващи в счетоводството на дружеството, управлявано от подсъдимия. Не са формулирани различни от предходните заключения задачи на тази експертиза, не са конкретизирани документите, за които се поддържа, че трябва да бъдат изследвани (а не са били), нито такива са представени и приобщени към доказателствената маса от подсъдимия. Ето защо и касационната инстанция приема, че с отказа да бъде допусната исканата експертиза не са нарушени процесуални правила и не е засегнато правото на защита на подсъдимия. Следва да се отбележи, че решаващият съд има задължение да допусне експертиза или положи усилия за изясняване на релевантните за изхода на производството факти, само ако те не са били вече изяснени или ако съществуват неизследвани доказателствени материали, които са от значение за изхода на делото. С конкретното искане не е са посочени такива, а и решаващият съд към момента на произнасянето си по искането правилно е приел, че всички възможни и относими доказателства и доказателствени средства вече са били събрани и релевантните факти са изяснени в максимална степен. На тези основания касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не са налице предпоставките за отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон Касационната инстанция прецени, че въззивния съдебен състав в атакуваното съдебно решение е направил детайлен и верен анализ на доказателствените материали и убедително е посочил защо приема, че престъпленията по чл.256, ал.2, във вр. с ал.1 НК (пункт І от обвинението), по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.6 и т.7, във вр. с чл.26, ал.1 НК (пункт ІІ от обвинението) и по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 НК (пункт ІІІ от обвинението) са извършени от подсъдимия М.. По първото обвинение правилно решаващите съдилища са приели, че с използване на документи с невярно съдържание- дневник за покупки и дневник за продажби за периода 01.03.-31.03.2008 г. на „Верано продукт” ЕООД и неистински документи- 10 бр. фактури за покупки от доставчик „Олтрейд 2002” подсъдимият е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери от 61 131, 56 лева. С това свое действие той е осъществил състава на престъплението от обективна страна. Престъплението е осъществено и от субективна страна, като М. е действал при форма на вината „пряк” умисъл, като е съзнавал, че представя документи с невярно съдържание и неистински документи, тъй като посочените търговски сделки не са реално извършени и е знаел, че средствата- предмет на това престъпление не му се следват. Всичко това той е осъществил с цел да ги получи. Налице е било и квалифициращото обстоятелство по чл.256, ал.2 НК, тъй като предмета на престъплението е в особено големи размери по смисъла на чл.256, ал.2 НК. По втория пункт на обвинението правилно съдилищата се приели, че престъплението е осъществено от обективна страна, тъй като в посочения времеви периоди периода 01.05 до 13.08.2008 г. в условията на продължавано престъпление подсъдимият е избегнал плащането на данъчни задължения за месеците май, юни и юли 2008 г. в особено големи размери на обща стойност 231 346, 55 лева, като при представяне на информация пред ТД на НАП- [населено място] е използвал документи с невярно съдържание- справки декларации, дневници за покупки и продажби на „Верано продукт” ЕООД Действията на подсъдимия са представлявали продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, както и правилно е била ангажирана отговорността му за осъществяването на престъплението при условията на квалифициращите обстоятелства по чл.255, ал.3, т.6 и т.7 НК. По третия пункт от обвинението правилно предходните съдебни състави са преценили, че престъплението е извършено от обективна страна, като подсъдимият на 31.03.2009 г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери 21 561, 93 лева, като в подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО е потвърдил неистина. Няма съмнение, че действията му са съставомерни по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 НК, тъй като с тях той е осуетил възможността да бъдат установени и платени дължими по ЗКПО действителни данъчни задължения. Престъпленията по пункт втори и трети са били осъществени и от субективна страна, като М. е съзнавал, че използва неистински документи и такива с невярно съдържание и е предприел тези действия с цел да реализира данъчен кредит и да не заплати дължим корпоративен данък. На тези основания касационната инстанция прецени, че при предходните съдилища правилно са квалифицирали действията на подсъдимия и не са допуснали нарушения на материалния закон. В касационната жалба не са посочени конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и затова касационният съд не може да им отговори и следва само да отбележи, че не констатира относимите към това касационно основание нарушения. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационният съд прие, че неправилно като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са били ценени налични неприключили наказателни производства, водени срещу него и въз основа на тях е направен извод за висока степен на обществена опасност на личността на М.. Видно от материалите по делото, към момента на извършване на инкриминираните деяния той е с чисто съдебно минало (реабилитиран по право) и не може да бъде прието, че при него е налице висока степен на обществена опасност. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са били ценени броя на осъществените от престъпления и високата стойност на техния предмет, която многократно надхвърля необходимото за квалифицирането им съответно по чл.255, ал.3 НК и чл.256, ал.2 НК. Независимо, че посочените по- горе обстоятелства неправилно са били ценени като отегчаващи отговорността на М. касационната инстанция приема, че наказанията по отделните осъществени от подсъдимия престъпления и определеното по реда на чл.23 НК общо най- тежко за цялата съвкупност са справедливи. Отмереното наказание е към минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл.255, ал.3 НК и чл.256, ал.2 НК и същото е адекватно на данните, досежно личността на М. и обществената опасност на извършените от него престъпления. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” трябва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, тъй като правилно предходните съдебни състави са приели, че отлагането му по този ред не би осигурило постигане целите на чл.36 НК и конкретно поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Касационният съд приема, че тежестта на конкретните престъпления, размера на получените парични средства и укрити данъчни задължения и конкретните действия, осъществени от подсъдимия налагат определеното му най- тежко наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно. Ето защо съдът прие, че наказанията, наложени на З. М. не са явно несправедливи и не трябва да бъдат редуцирани. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №105/20.06.2012 г., постановено по ВНОХД №39/2012 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО, ІІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.