Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 108   София, 15 юни 2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти февруари . 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова ..........................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Румяна Виденова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Борислав Йотов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..................................... КНОХД № .. 32 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на адв. М. М. – упълномощен з. на подсъдимия С, на адв. М служебен з. на подсъдимия Д, и от последния. Атакува се решение № 148 от 27.11.08 год., постановено по ВНОХД № 197/08 год. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 19 от 30.06.08 год. по НОХД № 131/07 год. на Сливенския окръжен съд. Жалбата за С. е на осн. чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 и 2 НПК. Иска се да се намали наложеното му наказание лишаване от свобода от ТРИ години и ШЕСТ месеца на ТРИ години, като се приложи института на условното осъждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от адв. П. С жалбата на адв. М се сочат всички касационни основания. Алтернативно се иска: оправдаване на Д. ; намаляване на наложеното му наказание; отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Подобно е съдържанието и на жалбата на самия подсъдим. Основанията и исканията се поддържат в съдебно заседание. Представят се писмени бележки от адв. Л, назначен за служебен з. на Д. Прокурорът счита жалбата на С. за основателна, а тази на Д. за неоснователна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид сочените основания, направените искания, доводите и становищата на страните и съобрази закона, намира жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ. С цитираната присъда подсъдимите С. С. и Д. Д. са признати за виновни в това, че на 29.09.06 год. в с. К., общ. Сливен, в съучастие като съизвършители, а Д. и при условията на опасен рецидив, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 116.00 лв. от владението на С. С. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и чл. 54 НК за подсъдимия Д чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 и чл. 54 НК за С. са осъдени: Д. на ОСЕМ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „усилено строг режим” на изтърпяване, а С. на ТРИ години и ШЕСТ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „общ” режим на изтърпяване. На осн. чл. 59, ал.1 НК е приспаднато времето по предварителното задържане на С. , считано от 05.10.06 до 18.12.06 год. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното въззивно решение, предмет на касационното обжалване, присъдата е потвърдена. С оглед касационните основания по чл. 348, ал.1 НПК, настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда доводите,свързани с приетите за установени фактически обстоятелства. Това са доводи, насочени към необоснованост на съдебния акт, каквото основание не е предвидено в касационното производство. В тази насока апелативният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал.2 НПК и задълбочено е развил съображенията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на въззивните жалби. Видно от материалите по първоинстанционното дело, определението по чл. 327 НПК, съдебния протокол и мотивите към решението съдилищата по фактите са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в процесуалния кодекс. Съдебните актове са постановени по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При разглеждане на делото не са допуснати визираните в чл. 348, ал.3, т.1 НПК нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на процесуалните права на С. и Д. От с. на защитата на последния се изтъква доводът, че незаконосъобразно към доказателствата по делото са приобщени показанията на свидетелката Ем. С. , дадени пред съдия в досъдебната фаза, с което са накърнени процесуалните права на подсъдимия. Видно от приложеното на л. 67 – 68 заверено копие от протокол за разпит на свидетел по реда на чл. 223 НПК по дознание № 1154/06 год. при това процесуалноследствено действие като служебен з. на Д. е присъствала адв. Т. Д. , изрично отбелязано в протокола. Настоящата инстанция няма основания да се съмнява в достоверността на заверката и съдържанието на протокола. По силата на чл. 223, ал. 3 НПК при този разпит важат правилата на съдебното следствие. Съгласно чл. 311, ал. 2 НПК протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и съдебния секретар, т.е. не е било необходимо приложения по делото протокол да се подписва и от другите участници в разпита, в това число и от защитата. Същият протокол законосъобразно е приобщен към доказателствата на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК, след като по делото са постъпили данни, че свидетелката е напуснала пределите на страната, няма данни за завръщането й и данни за адреса й в чужбина. Доводът, свързан с процесуалния ред за изземване на ДНК образци за изследване и съдебно – биологичните експертизи, е поставен и пред двете предходни инстанции. Последните законосъобразно са го отхвърлили. Изчерпателно и задълбочено са мотивирали своето решение. В тази насока не е необходимо да се преповтарят отхвърлящите съображения и от настоящата инстанция. По същия начин стои въпросът, касаещ протокола за оглед на местопроизшествието, приложен на л. 4 – 8 д.п. ведно с направения фотоалбум. Същият съдържа всички необходими по закон реквизити. Съществува единство между констатациите по огледа и отразеното в албума, относно откритите и иззети веществени доказателства. Посочен е законният повод. Липсата на данни за извършеното престъпление, макар и неотразени по силата на чл. 214, ал.2, вр. чл. 212, ал.2 НПК, не е нарушило правото на защита на двамата обвиняеми, регламентирано в чл. 55 НПК, да научат за какво престъпление са привлечени в това процесуално качество. Останалите доводи по жалбата и писмените бележки касаещи Д. са ирелевантни, част от тях са чисто теоретични без връзка с конкретния казус, а в останалата си част не намират опора в събраните по делото и правилно интерпретирани от инстанциите по фактите доказателства. Въззивният съд е изложил подробни мотиви във връзка с наложените на двамата подсъдими наказания. Същите са съобразени с приетата правна квалификацията на извършеното от тях и обремененото им съдебно минало. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като наложените наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал.5 НПК. Настоящата инстанция намира, че същите по размер и начин на изтърпяване ще способствуват в пълен обем да се реализират целите, залегнали в чл. 36 НК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 27.11.08 год., постановено по ВНОХД № 197/08 год. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................