Р Е Ш Е Н И Е № 510 София, 11.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 848 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Р. П. А.,чрез процесуалния й представител адв.В. Б. срещу въззивно решение от 09.04.2012 г. по гр.д.№2553/2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-б състав. Ответникът по касационната жалба „Т. С.”-Е.,в писмен отговор подаден чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Т. оспорва жалбата. В касационната жалба се правят оплаквания ,че въззивният съд не е направил пълноценен анализ на всички събрани по делото доказателства и поради това е направил необосновани изводи относно обстоятелствата свързани с уволнението на жалбоподателката, както и относно легитимното упражняване на правомощията на работодателя при налагане на дисциплинарното наказание. С определение № 989/11.09.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящ материалноправен въпрос, а именно:разполага ли с работодателска компетентност да наложи дисциплинарно наказание заместващият титуляра, който не е изрично упълномощен.Прието е ,че по така поставения въпрос има противоречива съдебна практика, което е касационно основание по чл.- 280 ал.1 т.2 ГПК. По обуславящия въпрос, допуснат до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто ГО приема следното: В случаите, когато е налице обективна невъзможност работодателят лично да упражни правомощията си, той може да нареди да бъде заместен.За периода на заместване заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем.Такова разрешение е дадено с решение №346/23.07.2010 г. по гр.д.№468/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и което настоящият състав споделя.Заместващият титуляра,който не е изрично упълномощен, разполага с работодателска компетентност да наложи дисциплинарно наказание. В случай на необходимост и по своя преценка работодателят може да делегира работодателската си правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192 ал.1 КТ. Такова разрешение е дадено ТР № 6/2012 г. на ОСГК. По касационната жалба ВКС,ІV г.о. приема следното: Жалбоподателката работела по трудово правоотношение като юрисконсулт в служба „Обществени поръчки” към дирекция „Правна” в ответното дружество.Със заповед № 07/18.04.2011 г. на икономическия директор на дружеството, заместващ изпълнителния директор, й било наложено наказание дисциплинарно уволнение.На 19.01.2011 г. тя не изпълнила заповед на изпълнителния директор, според която е следвало да вземе участие в работата на комисия, която да провери и приеме работата на напускащ юрисконсулт.Поведението й е преценено като демонстративно, било възприето като модел на поведение , довело до безредие в трудовия процес и допълнително натоварване на други юристи. С решение от 17.10.2011 г. по гр.д.№20630/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 69 състав били уважени предявените от жалбоподателката искове по чл. 344 ал.1 т.т.1-3 КТ. С въззивното решение то е отменено и исковете са отхвърлени.Прието е, че заповедта за уволнение е издадена от оправомощено лице, заместващо титуляра, което упражнява всички негови правомощия,без да е необходимо изрично упълномощаване за налагане на дисциплинарното наказание.Въззивният съд е счел, че жалбоподателката е извършила грубо дисциплинарно нарушение, като не е изпълнила задълженията си по чл.126 т.3,7 и 9 и чл.187 т.3,7 и 10 КТ. С оглед изведения отговор на поставения материалноправен въпрос, становището на въззивния съд ,че заповедта за уволнение е издадена от оправомощено лице е правилно. Изпълнителният директор е ползвал отпуск по болест за периода 18.04.2011 г.-02.05.2011 г. С изрична заповед той е наредил до завръщането му на работа да бъде заместван от икономическия директор.Следователно последният е упражнил правомерно правомощието на титуляра да наложи дисциплинарно наказание, свързано с прекратяване на трудовото правоотношение. Основателно е оплакването на жалбоподателката ,че не са обсъдени всички доказателства по делото, което е довело до неправилни изводи на въззивния съд относно тежестта на извършеното нарушение, представляващо основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Дисциплинарното нарушение неправилно е преценено като демонстративно и грубо.От показанията на свид.Н. се установява, че жалбоподателката веднага след връчване на заповедта за включване в комисията е отишла в приемната на изпълнителния директор, с молба да бъде приета и изслушана, но поради прекомерната му заетост, това не е станало. Работата е трябвало да започне след обед на 19.01.2011 г. и да приключи до края на работното време, а комисията е била в непълен състав, поради служебна ангажираност на един от членовете й, което е създавало обективни затруднения. Още на следващия ден-20.01.2011 г., жалбоподателката е участвала в друга комисия, по приемане делата на втори напускащ юрист, които също й били възложени изцяло.Не са обсъдени показанията на свид.Д., бивш директор на дирекция „Правна”, според които с назначаването на жалбоподателката в служба „Обществени поръчки” се е постигнала необходимата специализация на различните направления, на нея се възлагали случаите с най-голяма трудност и благодарение на работата й дейността тръгнала в по-добра посока. Поради това не могат да се приемат като обосновани изводите на въззивния съд, че тя е била с малка натовареност преценена към датата на дисциплинарното нарушение, само дни след напускането на свид.Д. на 07.01.2011 г . Показанията на свид.А. съдържат вътрешно противоречие- според нея отказът на жалбоподателката да вземе участие в работата на комисията създал напрежение и смут, тъй като юристите знаели задачите си от предната седмица, а същевременно заповедта за участие в комисията е връчена на жалбоподателката на 19.01.2011 г. след обед за задача, която трябвало да се изпълни незабавно.Неправилни са изводите на въззивния съд за нарушения по чл.129 т.3 и 9 КТ и чл. 187 т.10 КТ-няма данни жалбоподателката да не е уплътнила работното си време в този ден, да не е лоялна към работодателя и да злоупотребява с неговото доверие ,както и да не е изпълнила други свои трудови задължения.С оглед на изложеното съдът намира, че наложеното й наказание за извършеното от нея нарушение е несъответно на тежестта му и поради това незаконосъобразно. Критериите по чл. 189 ал.1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се определят от всички обективни и субективни обстоятелства при които то е извършено , което в случая не е сторено.Следва заповедта за налагането му да бъде отменена, жалбоподателката да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да й се присъди обезщетение за това,че е останала без работа поради незаконосъобразното уволнение в продължение на шест месеца в размер на 1384 лв. месечно, общо 8 304 лв. В обезщетението не следва да се включва сумата 250 лв. месечно за социални нужди, тъй като това плащане не е елемент от работната заплата. Претендирани са от жалбоподателката разноски за всички инстанции, които следва да бъдат присъдени в размер на сумата 700 лв., съобразно уважената част от исковете. По изложените съображения и въз основа на чл.293 ал.2 ГПК ВКС, ІV г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение 09.04.2012 г. по гр.д.№2553/2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-б състав в частите, с които са отхвърлени предявените от Р. П. А. искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за незаконно наказанието дисциплинарно уволнение от длъжността юрисконсулт в служба „Обществени поръчки”, дирекция „Правна” в „Т. С.”-Е. на Р. П. А. и отменя заповед № 07/18.04.2011 г. и заповед № 68/18.04.2011 г. на икономическия директор П. Т., заместващ изпълнителния директор на дружеството С. Ц., с които то е наложено. ВЪЗСТАНОВЯВА Р. П. А. на длъжността юрисконсулт в служба „Обществени поръчки”, дирекция „Правна” в „Т. С.”-Е. . ОСЪЖДА „Т. С.”-Е. да заплати на Р. П. А. сумата 8 304 /осем хиляди триста и четири/ лв. обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, в периода от 18.04.2011 г. до 18.10.2011 г.,ведно със законната лихва от 16.05.2011 г., както и сумата 700/седемстотин/ лв. направени разноски по делото за всички инстанции, съобразно уважената част от исковете. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА „Т. С.”-Е. да заплати на ВКС на РБ сумата 392,16 лв. д.такса съобразно уважената част от исковете. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: