О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 19
София, 15.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 7784 /2013 година , и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 45574/16.04.2013 година на И. Й. Д. от [населено място] с искане да се отмени Определение Nо 6460 от 04.04.2013 година по ч.гр.д. Nо 3986/2013 година на СГС-I ГО, I-16 с. , с което е оставена без уважение ЧАСТНА ЖАЛБА вх. Nо 1007768/22.02.2013 год. срещу Разпореждане от 22.01.2013 година гр.д. Nо 3326/1997 год. на Софийския районен съд – ГО-47 с/в за връщане , като просрочена , на въззивна жалба вх. Nо 1047112 от 17.12.2012 година против Решение от 25.12.1998 година по гр.д. Nо 3326/1997 год. на СРС- 47 с-в.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не е констатирана процесуалната недопустимост на „разпореждането на РС”, респ. неправилно, тъй като не е обсъдено основното възражение по частната жалба за липса на надлежно връчено уведомление и нарушаване на чл.52 във вр. с чл. 46 ал. 1ГПК / отм./ , нито такова на адвокат пълномощника предвид на депозираната от него нотариално заверена декларация.
Поддържа се основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, по въпроса касаещ необходимостта от надлежно уведомяване на страната , имаща право на жалба пред по горния съд, за да се приеме, че е налице пропуснат за срок за обжалване и за приложимостта на чл. 52 във вр. с чл. 46 ГПК/отм./, произнесен от въззивната инстанция в смисъл, обратен на този по Определение от 17.11.2007 год. по ч. гр.д. Nо 918/2007 год. на ОС-Велико Търново и Определение от 17.11.2006 год. по ч. гр.д. Nо 1076/2006 год. на ОС-Велико Търново.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК не са постъпили писмени становища от останалите страни по делото.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационното производство по частна касационна жалба е процесуално допустимо, частна касационна жалба е подадена в срок срещу обжалваем съдебен акт при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
След преценка на наведените доводи и приложената практика на съдилищата, настоящият състав намира , че е налице основанието установено в чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С посочените съдебни решения , съдилищата приемат , че „ при липса на редовно връчено съобщение за изготвеното решение, не може да се приеме , че е започнал да тече срока за обжалване съгласно разпоредбата на чл. 197 ГПК / отм./, съответно , че този срок е изтекъл към датата на подаване на въззивната жалба ” , тъй като „ само редовно оформената призовка съставлява по съществото си официален свидетелствуващ документ с обвързваща доказателствена сила „ относно факта на надлежно връчване и уведомяване на страната за изготвения съдебен акт”.
За да приеме , че срокът за обжалване е изтекъл, с обжалваното определение въззивният съд приема , че отразената забележка върху самото съдебно решение от страна на пълномощника на страните-ищци, в т.ч. и жалбоподателя И. Д. , че решението на съда му е известно е начин за надлежно уведомяване на страната за изготвеното съдебно решение и че срокът за неговото обжалване тече от отразената дата. В подкрепа на тезата си , че жалбоподателят Денчев е бил известен за постановеното на 25.12.1998 год. решение години преди подаване на въззивната си жалба вх. Nо 1047112/17.12.2012 год. и въззивната му жалба е просрочена , втората инстанция се е позовала на последващи датата на решението извършени процесуални действия от страна на пълномощника на страната- молба за снабдяване с препис от съдебното решение , молба за връщане на оригинални доказателства , внасяне на ДТ.
Настоящият състав, на основание чл. 291 ГПК приема изцяло за правилно изразеното с посочените определения на съдилищата становище , че редовно оформените и надлежно връчени съдебни книжа – съобщение , оформено с призовка до страната или нейния процесуален представител , имат доказателствена стойност за компетентния съд при преценката дали правото на жалба е упражнено в срок. Не може да бъде отречена обаче възможността , надлежно положеният под съдебното решение подпис на страната или неин пълномощник, в канцеларията на съда да имат същата доказателствена стойност. При оспорване на положения подпис меродавна би била налична заверка на служителя на съда , пред който е положен подписа, аналогично на оформянето при връчване на съдебните книжа извън канцеларията на съда от натовареното за това лице-съдебен призовкар, както и възможността да се установи узнаването за постановения съдебен акт чрез други писмени доказателства, установяващи по категоричен знанието на обжалващата страна за постановения съдебен акт.
По същество на подадената частна жалба.
Разгледана по същество частната касационна жалба на И. Д. е неоснователна. Данните по делото категорично сочат , че под съдебното решение на първата инстанция , постановено на 25.12.1998 година , има забележка , че адв.Д.С.- САК , като пълномощник на ищците по делото, в т.ч. и на И. Д. , е „уведомен” за постановения съдебен акт на дата 25.01.1999 год.. Доколкото положения ръкописен текст и подпис на адв. Д.С. са „оспорени ” едва с въззивната жалба на И. Й. Д. вх. Nо 10 47112/ 17.12.2012 година , то с оглед на писмените доказателства по делото, крайните изводи на въззивния съд за просрочие, мотивирали обжалваното определение , са правилни и напълно законосъобразни.
Не може да има спор по факта , че пълномощникът на „ исците” – адв. Д.С. – САК е уведомен за съдебното решение на районния съд по гр.д. Nо 3325/1997 год. най-късно към дата 14.10.1999 година , датата на която саморъчно от името на същия е подадена Молба /л.17/ и Възражение , с подпис и личен щемпел , съдържащо и отказ от иска по чл. 119 ал.2 ГПК/ отм./ / л.11/, видно от намиращите се като приложение гр.д. Nо 1891/1999 год. на ВКС- IV г.о., преобразувано в гр.д. Nо 159/2000 год. на ВКС-V отд. , в производство по чл. 231 б.”д” ГПК , по която молба за отмяна неговите доверители са ответници. С тази молба / неоспорена - видно от съдържанието на т.н. Декларация на адв. Д.С. и декларираното от името на неговите доверители волеизявление по чл. 119 ал.2 ГПК / отм./ , релевираните от същия от името на представляваните от него лица в т.ч. и И. Д. възражения касаят единствено редовността на подадената молба за отмяна на влязло в сила решение , но БЕЗ ДА СЕ РЕЛЕВИРА довод, че решението , чиято отмяна се иска от молителя М. не е влязло в сила и молбата е процесуално недопустима именно на това основание. Тази позиция на адв. Д.С.- САК е и изразената в открито съдебно заседание от 04.04.2000 година лично от него в качеството му на процесуален представител на „всички ответници” / в т.ч. и ответник Nо 6- И. Й. Д./- л. 12/ по гр.д. Nо 159/2000 год. на ВКС-V г.о./.
При тези данни логично следва и извод , че жалбоподателят И. Й. Д., надлежно представляван от процесуалния си представител адв.д.С.- САК е бил уведомен за влязлото в сила към 14.10.2000 година решение по гр.д. Nо 3326/1997 год. на СРС- 47 с-в. , след като е надлежно конституиран като ответник в редовно отменително производство . Ето защо и подадената от същия въззивна жалба през 2012 година срещу ВЛЯЗЛО В СИЛА още към 14.10.2000 година решение , безсъмнение е извън срока по чл. 197 ГПК / отм./ и като процесуално недопустима не може да бъде разгледана .
Т.н. „Декларация” на адв.Д.С. от 21.02.2013 година не променя изложените по-горе констатации, тъй като същата съдържа волеизявление, с цел да бъдат опровергани факти, на които настоящият съдебен състав не се позовава при констатацията за знанието на адв. Д.С. като пълномощник на лицето И. Д. за постановеното решение по гр.д. Nп 3326/1997 год.
Правото на жалба следва да бъде упражнено в установения за това срок от законодателя .С изтичането на този срок , при липса на подадена въззивна / респ. касационна/ жалба , процесуалното право се преклудира , а необжалвания в срок съдебен акт влиза в сила. Въззивната или касационна жалба , подадени след изтичане на срока са процесуално недопустими и следва да бъдат върнати като такива на жалбоподателя.
По изложените съображения , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 45574/16.04.2013 година на И. Й. Д. от [населено място] и
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 6460 от 04.04.2013 година по ч.гр.д. Nо 3986/2013 година на СГС-I ГО, I-16 с. , с което е оставена без уважение ЧАСТНА ЖАЛБА вх. Nо 1007768/22.02.2013 год. срещу Разпореждане от 22.01.2013 година гр.д. Nо 3326/1997 год. на Софийския районен съд – ГО-47 с/в за връщане , като просрочена , на въззивна жалба вх. Nо 1047112 от 17.12.2012 година против Решение от 25.12.1998 година по гр.д. Nо 3326/1997 год. на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |