Р Е Ш Е Н И Е № 573 София, 21 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1938 по описа за 2012 година. С решение № 246 от 11.07.2012 г. по внохд № 571/12 г. Апелативният съд – гр. София потвърдил присъдата на Софийския градски съд, постановена по нохд № 2473/11 г., с която подсъдимите Б. Н. И. и И. М. М. са признати за виновни в това, че на 08.04.2010 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 4 332, 00 лева от владението на А. Г. Д. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” (за подс.И.), чл.29, ал.1, б.”а” (за подс.М.) и чл.54 НК ги осъдил на по седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са били задържани. На основание чл.79, ал.8, във връзка с ал.7 НК е постановено подс.М. да изтърпи изцяло наказанието от пет години и двадесет и три дни, определено му с решение № 437/97 г. по нохд № 69/95 г. на ВС, за което е условно предсрочно освободен с определение по нчд № 1777/09 г. на СГС, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от двамата подсъдими. Подс.И. претендира наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Подсъдимият М. възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК и иска оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата и с искане за намаляване на наказанието. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: По жалбата на подсъдимия И. М.: Жалбата е неоснователна. В жалбата изрично е посочено основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК, но изложените в нея съображения, насочени срещу дейността на съда, регламентирана от НПК, дават основание на ВКС да приеме, че фактически е релевирано и основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Направеното искане за намаляване на наказанието указва, че на вниманието на ВКС е поставено и основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Съображенията, на които се основава недоволството от постановения съдебен акт са следните: съдът не е имал основание да кредитира показанията на св. Д. – пострадала от инкриминираното деяние; при извършване на разпознаване в хода на досъдебното производство, по реда на чл.169 и сл.НПК, „на пострадалата й било подсказано към кои лица да насочи вниманието си”; на последно място жалбоподателят счита, че само показанията на св.Д. не са достатъчни за постановяването на осъдителна присъда. Възражението, свързано с показанията на св.Д. е било поставяно на вниманието и на въззивния съд, който в тази връзка е изпълнил задължението, произтичащо от чл.339, ал.2 НПК, като в мотивите на решението са изложени основанията, поради които то е отхвърлено като неоснователно. Изложените от съда по същество съображения изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Към тях трябва да се добави това, че данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице условията на чл.281, ал.8 НПК, доколкото показанията на св. Д. от досъдебното производство са приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК. Вън от коментираните показания, по делото са събрани множество други доказателства, от различни по вид доказателствени източници– писмени, гласни, веществени, подробно обсъдени от решаващия съд. Възражението, че на св.Д. „и било подсказано” е декларативно. Нещо повече, от показанията на поемното лице, присъствало при извършване на разпознаването в досъдебното производство, такива обстоятелства не се установяват, напротив са отречени категорично. Идентични са и показанията на св. Д.. Възражението, свързано с доказателствената основа на обвинението, очевидно не държи сметка за събраните по делото доказателства и оценката им. Вън от показанията на св. Д., са налице редица доказателства, за които стана дума по-горе, а именно– показанията на св. В., Б., Д. и А.; протокол за доброволно предаване; писмо от ОББ и снимков материал от охранителната камера на АТМ 441; протокол за разпознаване и придружаващия го фотоалбум. Изложените съображения дават основание за извод, че при разглеждане на делото САС не е допуснал претендираните от подс. М. нарушения на процесуални правила. Не се установява да са допуснати други такива, за които касационната инстанция следи служебно. В рамките на фактите, приети за установени, законът правилно е приложен спрямо подсъдимия М.. Извършеното правилно е квалифицирано по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2 НК. Налице са предпоставките на чл.29, ал.1, б.”а” НК, изводимо от следното: подсъдимият е осъждан с влязла в сила (на 15.04.1997 г.) присъда по нохд № 69/95 г. на КОС, с която за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 НК му е наложено наказание двадесет години лишаване от свобода; с определение в сила от 15.05.2009 г. по чнд № 1777/09 г. на СГС, на основание чл.70, ал.1 и сл.НК подсъдимият М. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието– пет години и двадесет и три дни, с изпитателен срок в размер на неизтърпяната част, като наред с това за същото време съдът е постановил две пробационни мерки. Извършването на инкриминираното престъпление в рамките на изпитателния срок, определен от съда по реда на чл.70, ал.6 НК, указва на наличието на изискванията по чл.30, ал.1 и 2 НК, а оттук и на чл.29, ал.1, б.”а” НК. Същото обстоятелство, законосъобразно е предопредило и приложението на чл.70, ал.7 НК. Наложеното на подсъдимия М. наказание не е явно несправедливо. Всъщност в жалбата не са посочени данни, в подкрепа на направеното искане за намаляването му. ВКС не установи съдът по същество да е игнорирал обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанието, а събраните такива са оценени адекватно на обективното им значение, като при липсата на условията за приложението на института на смекчената наказателна отговорност, наказанието правилно е определено в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер определеното наказание не е очевидно несъответно, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. По жалбата на подс.Б. И.: Жалбата е неоснователна. Всички съображения, изложени в касационната жалба на подсъдимия са на плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК, а по същество са следните: показанията на св.Д., В. и Б. не е следвало да бъдат кредитирани от съда; извършеното от последната разпознаване в хода на съдебното дирене е опорочено, тъй като тя е видяла подсъдимия И., при разпознаването му в досъдебното производство; неоснователно искания на подсъдимия по доказателствата са отхвърлени от решаващия съд. Спрямо показанията на св.Д., няма какво повече и различно да се добави, към казаното по-горе. Оценката на показанията на св.В. се оспорва с доводи за нарушение на принципа на непосредствеността. Вярно е, че в хода на съдебното дирене, показанията на св.В., дадени от нея в досъдебното производство, са били приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК, като решаващият съд е възприел положително тъкмо тези показания, а не депозираните пред него. Това е позволено от процесуалния закон и поради това няма как да предопредели нарушение на коментирания принцип. По- важно е друго, че в мотивите на решението са посочени основанията, поради които съдът е дал вяра на показанията на свидетелката, дадени от нея в досъдебното производство и е отхвърлил тези от съдебното следствие. Свързано с реда, по който са приобщени показанията на св. В.– чл.281, ал.4 НПК, идентично с казаното вече, ВКС не установи да е налице забраната по чл.281, ал.8 НПК. Що се отнася до показанията на св.Б., същите са били оценени правилно, като липсват основания за дискредитирането им. Съдържащите се в жалбата данни в обратната посока, преди всичко са предположителни, а после– не съобразени с предмета на настоящото производство. От всички искания по доказателствата, само две са останали неудовлетворени. Искането за разпит на поемните лица– В. Н. и Т. К., присъствали съответно- първата на разпознаването на жалбоподателя, а втората на разпознаването на подс. М., и двете извършени в хода на досъдебното производство, не е било удовлетворено, едва след като съдът е установил, че местоживееното им в страната и чужбина, за което са налице данни, не може да се установи. Съдът не може да бъде упрекнат в това да не е положил необходимите и възможни усилия за установяване местоживеенето на посочените лица. От друга страна, обстоятелствата, относно проведеното спрямо жалбоподателя разпознаване са достатъчно изяснени от показанията на поемното лице Б. и св.Д.. По идентичен начин стоят нещата и с разпознаването на подсъдим М.. Друг е въпросът, че с отказа на съда, спрямо К., поемно лице при извършване на разпознаването на подс. М., правата на подс. Б. няма как да са нарушени. Изложеното очертава отсъствието на заявените от подс. И. нарушения на процесуални правила, а такива, за които ВКС следи служебно не се установяват. Законът правилно е приложен. Приетите за установени фактически положения разкриват признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1 и чл.20, ал.2 НК, по който правилно е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя. За него са налице условията на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, на което указват данните, съдържащи се в приложеното по делото свидетелство за съдимост, при съобразяване на съвкупностите на част от присъдите, приложението на чл.24 НК в производство по реда на чл.306 НПК. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата, посочени в чл.348, ал.5, т.1 НПК. Не се установява, а и не се твърди, обстоятелства от кръга на смекчаващите отговорността да са били игнорирани от съда по същество. Според защитата на подсъдимия, неправилно е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство съпричастността на двамата подсъдими към опита на св. Винешка да осъществи престъпление срещу паричната и кредитната система на РБългария. Възражението, на плоскостта на казаното, не държи сметка за приетите за установени фактически положения, част от които са и тези, свързани с извършеното от последно посочената свидетелка, което не би било възможно, ако подсъдимите по делото не са й предоставили въпросната карта и лист съдържащ няколко пин- кодове. Поведение, предпоставящо друго, противоправно такова, обективно отегчава отговорността. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246 от 11.07.2012 г., постановено по внохд № 571/12 г. на Апелативния съд– гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: