Р Е Ш Е Н И Е № 207 Гр. София, 16.11.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. РАНГЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Б. ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 725/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия А. К. А., чрез служебно назначения му защитник адв. Д. Т., срещу решение № 214 на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав, постановено на 27.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 1025/2015 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Оспорва се преценката на съда относно доказателствената годност на част от доказателствените източници и тежестта на друга от тях. Акцентира се върху негодността на протокола за обиск и изземване от подсъдимия, поради съмнения за реално присъствие на поемни лица при извършването на следственото действие, както и с оглед неграмотността им, оспорват се показанията на свидетелката П. К., поради участие в сделката за продажба на процесното наркотично вещество, както и показанията на свидетелите Д. и А. се оценяват като необективни, поради ограничената им възможност за възприемане предаването на наркотика. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.2, т.4, пр. 4 и 5 от НПК, алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия А., адв. Т., поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания за оправдаване на подзащитния й или за намаляване на размера на наказанието. Подсъдимият А., в последната си дума пред настоящата инстанция моли съда да бъде оправдан. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Сочи, че не са налице основания за изключване на протокола за обиск и изземване от доказателствената съвкупност, тъй като е съставен в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Наложеното наказание оценява като справедливо редуцирано от въззивната инстанция. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Въззивното производство е второ по ред, след като постановената при първото разглеждане на делото присъда № 342 от 08.11.2013 г. на СГС, НО по н.о.х.д. № 2919/ 2013 г. е била отменена по жалба на подсъдимия с решение на САС № 14 от 31.01.2014 г. по в.н.о.х.д. № 1196/2013 г. , на осн. чл.335, ал.1, т.1 от НПК и делото е било върнато за ново разглеждане на друг състав от първия съд. С отменената присъда подсъдимият А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.”а” и “б” от НК и му е било наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и глоба в полза на държавата в размер на 20 000 лв. След връщането на делото за ново разглеждане / изготвен е бил нов обвинителен акт / е била постановена присъда № 270 от 13.10.2014 г. по н.о.х.д. № 1133/2014 г., по описа на СГС, НО, 20 с., с която подсъдимият А. К. А. е признат за виновен относно това, че на 31.01.2013 г. в [населено място], на [улица], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, хероин, с общо нето тегло 0.45 гр., на обща стойност 22.50 лв. и разпространил високорискови наркотични вещества, хероин, с общо нето тегло 0.12 гр., на обща стойност 6.00 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.2, т.4, пр.4 и 5 , вр. чл.29, ал.1 б.”а” и “б” от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и глоба в полза на държавата в размер на 20 000 лв. С присъдата на СГС, на осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “ задържане под стража” и на осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия и разноските по делото, в размер на 90 лв., и съответните държавни такси, на осн. чл.189, ал.3 от НПК. С решение № 214 от 27.05.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, 3 въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1025/2015 г., присъдата на СГС, НО, 20 с. № 270 от 13.10.2014 г. по н.о.х.д. № 1133/2014 г. е изменена в частта относно правната квалификация на деянието и размера на наложеното наказание, като престъплението е преквалифицирано по чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, пр.4 и 5 от НК / подсъдимият е оправдан относно квалифициращото обстоятелство “опасен рецидив”/, а наложеното наказание намалено на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. В останалата част присъдата на СГС е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия А. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Наведените в цялост касационни основания налагат първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, с оглед законово установените последици при констатиране на неговата основателност, отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи касаят доказателствената обезпеченост на авторството на подсъдимия и приетата в тази връзка оценка на доказателствата, за които съдилищата са намерили, че го подкрепят. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК. Подложил е на надлежна проверка и обстоен анализ доказателствата, въз основа на които е била постановена присъдата на първата инстанция, при което е основал вътрешното си убеждение по фактите на доказателствени източници, които са изготвени в съответствие с процесуалния закон, при спазване изискванията на чл.14, ал.1 от НПК за обективно пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Касационната проверка не констатира наличие на процесуални пороци в дейността на контролираните съдебни инстанции, които да са със съществен характер. Оспорваният протокол за обиск и изземване от подсъдимия А., с който са приобщени част от наркотичните вещества по делото, предмет на обвинението за държане на високорисков наркотик, с целта, предвидена от закона е напълно годно доказателствено средство, което изцяло съответства на законовите изисквания за съдържание и форма. Основното възражение на защитата в насока негодността на доказателственото средство е за липсата на обезпечено от страна на разследващите органи активно присъствие на поемните лица при извършването на следственото действие, за които се твърди, че само формално са вписани в протокола с личните им данни, без реално да са възприели намирането и изземването на наркотичното вещество от подсъдимия. В мотивите на присъдата и във въззивното решение това възражение е обсъдено и е даден мотивиран отговор защо е прието за неоснователно. В атакуваното решение съдът се е занимал обстойно с доказателствената стойност на протокола за обиск, като е подложил на детайлен анализ показанията на свидетеля С. И., участвал като поемно лице при обиска, които е преценявал относно вътрешната им устойчивост и чрез съпоставка с останалите доказателствени източници. Мотивирано е прието, че от съдържанието на гласните доказателства, изходящи от свидетеля И. обективно се потвърждава присъствието му при обиска на подсъдимия и активните му възприятия относно намерените и иззети при провеждането му вещи. Свидетелят е демонстрирал устойчив и подробен спомен за следственото действие, като е възпроизвел в детайли подробности при извършването му – посочил е, че от подсъдимия освен “наркотици “, както са му били описани намерените при обиска вещества, /за които свидетелят е възприел, че представляват хапчета, поставени в полиетиленови пликчета/ е бил иззет и мобилен телефон, както и че от други лица, находящи се в жилището на А., където е извършен обиска, са били намерени лекарства, поставени под разрешителен режим на употреба, част от които също са били иззети за проверка. Обективността на показанията, изходящи от И. е била потвърдена от пълната им кореспонденция с депозираните показания от свидетелите Д. и А., полицейски служители, присъствали при извършването на обиска на подсъдимия. Констатираната липса на спомен при разпита на свидетеля И. пред съда относно определени факти, съобщени на досъдебното производство, е била преодоляна по реда на чл.281 от НПК чрез прочитане на показанията му, след което И. е възстановил и пресъздал спомените си от процесната дата, включително и намирането на наркотични вещества в подсъдимия. Записаният като второ поемно лице в протокола за обиск, Т. М., не е могъл да бъде намерен за да бъде разпитан като свидетел пред съда / М. е разпитан като свидетел на досъдебното производство /, въпреки положените процесуални усилия от първата инстанция, от което не могат да се правят каквито и да било изводи за участието му или не при обиска на дееца. Протоколът съдържа пълните му лични данни и подпис, без отразени възражения относно съставянето му. По делото не са налице доказателства относно неграмотността на поемните лица, в каквато насока са депозирани възражения от защитата. При разпита му пред СГС свидетелят И. категорично е заявил, че е грамотен, може да чете и пише, както и е потвърдил, че лично е подписал протокола за обиск и изземване. Данни за неграмотност на второто поемно лице М. също липсват /М. е подписал протокола за обиск и в разпита му на досъдебното производство не се съдържат твърдения за неграмотност/, поради което правилно контролираните инстанции са приели, че няма основание за оспорване валидността на тяхното участие в провеждането на следственото действие обиск. Защитата оспорва обективността на показанията на свидетелката П. К. и в тази връзка извода на съда за доказаността на обвинението за разпространение на наркотични вещества. Показанията на свидетелката К. са съществен, но не единствен източник на доказателства по обвинението за разпространение на наркотични вещества и извода на съда за авторството на деянието не е изграден преимуществено на тях. Контролираните инстанции са приели, че обвинението в частта за разпространение на наркотични вещества е доказано по несъмнен начин въз основа на комплексната преценка на показанията на тази свидетелка от досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 , т. 1 от НПК, въз основа на данните от протоколите за обиск и изземване от подсъдимия и от същата свидетелка, от установената при физикохимичния анализ идентичност на намерените в подсъдимия и свидетелката наркотични вещества, както и от пълното сходство в начина на разпределение на веществото като грамаж и вид на опаковката. Действията на двете лица по размяната на парични средства и вещи са били наблюдавани пряко от свидетелите Д. и А., от показанията на които се установява, че наблюдението не е било преустановявано до момента на задържането на свидетелката К. и извършването на обиска. Малките размери на топчетата и отстоянието, от което е извършено наблюдението от двамата свидетели са отчетени при преценката на показанията им, които правилно са оценени като обективни и истинни. В наличната доказателствена съвкупност, която е напълно еднопосочна и безпротиворечива за действията на подсъдимия по разпространение на наркотичните вещества, показанията на свидетелката К. от досъдебното производство са правилно оценени за обективно дадени, а заявеното от нея в съдебно заседание отхвърлено - като резултат от психическото въздействие на личността на подсъдимия върху нея, предвид предходните им отношения, съпътствани с физическо посегателство от негова страна. При оценката на обективността на заявеното от тази свидетелка следва да се отчете и обстоятелството, че и при първоначалният и разпит П. К. не е потвърдила, че намерените в нея други две пакетчета, съдържащи наркотик са и предадени от подсъдимия. Свидетелката е конкретизирала, че подсъдимият й е предал само пакетчето, чието съдържание е идентично с намереното у него впоследствие при обиска наркотично вещество, което свидетелства за ясно възпроизведени обективни възприятия и реален спомен за съобщените факти. При тези данни за разграничение от К. на държаните в нея пакетчета като произход и съдържание не намират доказателствена подкрепа твърденията и за упражнена спрямо нея принуда от следствените органи, с цел да депозира показания във вреда на подсъдимия, за когото е съобщила, че й продал само част от държания от нея наркотик, / което обективно е потвърдено при експертния анализ /, без да го уличава в разпространение и на останалото намерено в нея наркотично вещество. Въззивният съд е анализирал детайлно показанията на свидетелката К., като е основал извода си за обективност на депозираните на досъдебното производство, от една страна на декларираното от самата свидетелка чувство на страх от подсъдимия и последиците, които би имало уличаването му в престъпление и от друга, на кореспондиращите им доказателства по делото, изходящи от показанията на свидетелите А. и Д. и протокола за обиск и изземване от подсъдимия. Установените факти за намерено в държане на подсъдимия и свидетелката наркотично вещество, напълно идентично като вид високорисков наркотик и съдържание на активния му компонент и с еднаква външна опаковка на отделните дози, съпоставено с данните от показанията на свидетелите Д. и А., които са наблюдавали размяна на пари и вещи между двамата, при което са възприели, че свидетелката предава банкноти, а подсъдимият - определена вещ, правилно са отчетени в насока пълната доказаност на обвинението. При установените фактически данни материалният закон е приложен правилно от апелативната инстанция. Въззивният съд е направил верен прочит на относимите към квалификацията на деянието факти за периода на изтърпяване на предходните наказания на подсъдимия и правилно е приложил материалния закон, като е преквалифицирал извършеното деяние по основния състав на чл.354а, ал.1 от НК, поради липсата на данни за наличие на квалифициращото обстоятелство “опасен рецидив”. Приложената справка на л.91 от съдебното производство по н.о.х.д. № 2919/13 по описа на СГС, НО,18 с. съдържа данни относно това, че последното по време наказание лишаване от свобода е изтърпяно от подсъдимия на 16.10.2007 г., т.е. повече от пет години преди извършване на инкриминираното деяние, което е с дата 31.01.2013 г. , поради което е налице забраната по чл.30, ал.1 от НК да бъде отчитано при определяне на квалификация “опасен рецидив”. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, поддържано в условията на алтернативност, не е подкрепено с конкретни доводи, които да бъдат обсъждани. Такива липсват както в жалбата, така и в пледоарията на защитата пред ВКС и в личното становище на подсъдимия в съдебно заседание. Наложеното наказание, редуцирано на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба от пет хиляди лева е съобразено с извършената преквалификация и предвидената за това престъпление по-ниска законова санкция, която е със специален минимум от две години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди лева. Основното наказание е отмерено в рамките близо до законовия минимум с шест месеца над него, а допълнителното наказание – редуцирано до минимума, при което съдът е изложил мотивирани съображения в подкрепа на определения размер, като се е позовал на предходната съдимост на дееца, обуславяща завишена степен на личната му обществена опасност. Наложената санкция не се явява явно несправедлива и не са налице основания за намаляване на определеното наказание. Преценката на въззивната инстанция за това че приложимата норма за индивидуализация на наказанието на подсъдимия А. е чл.54 от НК и липсват предпоставки за прилагането на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК е основана на правилно отчетената съответна тежест на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, в които превес имат последните. При тези данни наказанието е определено изключително в полза на подсъдимия, поради което и не са налице основания за намаляване на неговия размер / последното, в рамките на чл.54 от НК, би било допустимо само за основното наказание /. С оглед изложените съображения, въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав, постановено на 27.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 1025/2015 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.