Р Е Ш Е Н И Е № 412 гр. София, 28 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 1432/2012 година. Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъдения И. Д. Ш., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 113 от 12.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 392/12 г. на Русенски окръжен съд (РОС), с което е потвърдена присъда № 149 от 16.05.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 935/12 г. на Русенски районен съд (РРС). В съдебното заседание пред настоящата инстанция редовно упълномощеният от осъдения защитник поддържа доводи за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. По същество прави искане за оправдаването на Ш., поради наличие на законовите за това предпоставки по чл. 24, ал.1, т. 1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на искането, в частта с която се оспорва авторството на деянието и преквалификация на случая като маловажен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, но разгледано по същество е неоснователно. С решение № 113 от 12.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 392/12 г. на РОС е потвърдена присъда № 149 от 16.05.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 935/12 г. на РРС, с която е ангажирана наказателната отговорност на И. Д. Ш. за това, че: - на 25.10.2011 г. в [населено място] държал акцизни стоки без бандерол – 100 кутии цигари марка „W.”, 80 мм., 50 кутии цигари марка „G. M.”, 100 мм., 30 пакета цигари марка „L&M”, 100 мм. с надпис на латиница „For duty free sale only”, 40 кутии цигари марка „E.”, 120 мм. с надпис на латиница „For duty free sale only”, 20 кутии цигари марка „Karelia Slims”, 100 мм., жълти на цвят с надпис на латиница „For duty free sale only”, 10 кутии цигари марка „Karelia Slims”, 100 мм., бели на цвят с надпис на латиница „For duty free sale only”, 40 кутии цигари марка „Karelia Slims”, 100 мм., сини на цвят с надпис на латиница „For duty free sale only”, всички без акцизен български бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна, без неговото унищожаване чрез разкъсване ”, чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25” и чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове: “......тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол ”, всичко на обща стойност 2 175 лева, като случаят не е маловажен , поради което и на основание чл. 234, ал. 1 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение и отложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода по присъда № 51/4.03.2009 г., постановена по н.о.х.д. № 467/2009 г. на РРС, което Ш. следва да изтърпи отделно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В полза на държавата, на основание чл. 234, ал. З от НК е отнет предмета на престъплението, като в тежест на Ш. са присъдени и направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на тридесет лева. Поддържаните от искателя доводи за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон се мотивират със съображения за необоснованост на приетата от инстанциите фактическа обстановка, несъобразяване с правилата, регулиращи дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствения материал по делото. В касационното производство на съда са предоставени правомощия да извършва проверка на обжалвания съдебен акт по правилното приложение на материалните и процесуални норми, съобразявайки, приетата от контролираната инстанция фактическа обстановка, която е задължителна за него, поради което не разполага с правомощието за самостоятелна проверка на претендираната фактическа необоснованост на съдебния акт. Не се оправдават и твърденията за допуснати нарушения на изискванията по чл. 13, 14, ал. 1, 107, ал. 3 НПК относно невземане на мерки за разкриването на обективната истина по делото, поради неизпълнение на задължението за събирането и проверка на доказателствата, необходими за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, по отношение авторството на деянието, както и тези по чл. 339, ал. 2 НПК, поради немотивирани откази да приемат възраженията на защитата по правилното установяване на фактите и приложимия закон. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 371, т. 1 НПК, като по искане на подсъдимия и защитата са разпитани само свидетелите Ц. У. и Я. Д.. Несъстоятелно е твърдението за пренебрегнати от съда показания, които М. Ш., сестра на искателя, е депозирала на досъдебното производство. Изводите за достоверността на установеното от св. Ш., са направени от съдилищата след обстойният им анализ, съпоставка с показанията на свидетелите Т. Г., Ц. У. и Я. Д. и тримата митнически служители и съобразяване с факта, че при извършената от служителите проверка св. Ш. не е присъствала и не е упражнявала фактическа власт върху процесните цигари. Обсъдена е и мотивирано отхвърлена, като неправдоподобна, възможността цигарите да са придобити по начина, указан от самата нея, да са за лично (пак от нея и от сина и) ползване, версията за забравянето им на задната седалка на собственият и джип, използван от брат и, искателят И. Ш., на инкриминираната дата. Поведението на свидетелката при явяването и в митницата, липсата на заинтересованост във връзка с отнемането на автомобила, използван за превоз на цигарите, роднинството и с осъдения, също не са останали извън оценъчната дейност на съдилищата. Не е пренебрегнато и противоречието в първоначалните обясненията на Ш., дадени на 27.10.2011 г. в хода на досъдебното производство (л. 15) в качеството му на обвиняем и изразеното желание да сключи споразумение с последващите негови и на сестра му обяснения от 31.10.2011 г. (л.16-17 и л.34), както и извънсъдебните му признания за принадлежноста на акцизните стоки, които съпоставени с останалата доказателствена съвкупност не са изолирани и неправдоподобни. Мотивите на РРС и РОС във връзка с анализа на горните обстоятелства са изготвени в съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК, поради което възражението за необсъждането и игнорирането на свидетелските показания на М. Ш. като доказателствен източник е лишено от фактическо и правно основание. Вярно е, че съдилищата при извършване на оценъчната дейност, са направили съвършенно различни констатации и изводи, по отношение на обстоятелствата по чл.102 НПК, противоположни на поддържаните от осъдения версии, за произход на цигарите и авторство на деянието, но отказът да се приемат тези версии, по последици не може да се приравни на претендираните от защитата нарушения на доказателствените правила. Възраженията, относно годността на съставените от митническите служители протоколи за оперативен контрол са идентични с тези, правени и пред двете предшестващи съдебни инстанции, които са мотивирали подробни откази да ги приемат за основателни. Тук следва да се допълни, че протоколите на митническите служители нямат предопределена от закона формална доказателствена сила, не са и от уредените в чл.136 НПК способи за доказване, поради което по отношение на годност им са неотносими изискванията за процесуален ред и форма при тяхното съставяне, доколко и тримата свидетели, като митнически служители, към момента на извършване на проверката не са имали и качеството на разследващи органи, а достоверността на отразеното в протоколите съдържание, подлежи на проверка, поотделно и съвкупно, с останалите доказателствени източници, което е сторено. Позоваването на нормативни актове (ДОПК и др.), уреждащи процесуалния ред и изискванията към актовете за установяване на извършени административни нарушения и санкциониране на извършителите с налагане на административни наказания не води до други изводи, защото става въпрос за съвършено различни наказателни производства, доколко при едните предмет на процесуалното правоотношение е извършено престъпление, а при другите административното нарушение. В заключение по този въпрос следва да се отбележи, че не съществува процесуално ограничение по отношение на възможността, конкретни доказателства да се установяват с повече от един доказателствени източник и ако годността на един източник е опоречена, относимото към главния факт, предмет на доказване, обстоятелство да се установи чрез други доказателствени източници. Фактическите изводи на контролираните инстанции, базирани на задълбочен анализ и оценка на наличните по делото гласни (показанията на свидетелите У., Г., Д., Ш. и Я.), писмени (протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки, подписан от осъдения без възражения; опис на иззети стоки към протокола за извършената проверка; неоспорена съдебно-ценова еспертиза; приемо-предавателни протоколи; протокол за оглед на веществени доказателства; фотоалбум; протокол за доброволно предаване; свидетелство за съдимост) и веществени доказателствени източници се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. В случая дейността на съдилищата по събирането и оценката на доказателствата, формирането и обосноваването на фактическите изводи не би могла да търпи критика, когато е протекла при спазването на съответния процесуален ред. Не са ограничени процесуалните права на осъдения и с неназначаването на дактилоскопна експертиза за установяване на държателя на цигарите. Безспорно, доказателствените искания на страните следва да бъдат уважавани за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, но само когато относимите обстоятелства не са установени чрез други доказателствени средства и способи, каквато непълнота на полето на авторството на деянието или предмета на престъплението, в настоящият случай не е налице. В тази част не може да става въпрос и за ограничаване процесуалните права на искателя, по отношение попълване на делото с доказателствени материали, защото и в двете фази на процеса доказателствените искания, правени от осъдения и неговата защита не включват такова и относно назначаване, и изслушване на дактилоскопна експертиза. Изводите на съдилищата, че кредитираните доказателства са достатъчни за приетите по делото фактически обстоятелства и, че именно осъденият е държал в автомобила, собственост на сестра му, св. Ш., акцизните стоки без бандерол, открити при проверката, извършената от митническите служители на инкриминираната дата, са съответни на изискванията по чл.303, ал.2 НПК за доказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин. При приетите за установени фактически положения материалният закон е приложен правилно. Налице са признаците на престъпния състав по чл.234, ал. 1 НК, осъществени както от обективна, така и от субективна страна. Известно е, че на цигарите, като стока, подлежаща на облагане с акциз следва да бъде поставен бандерол, както и, че разрешеното количество при внасянето им след закупуване за лична употреба от безмитен магазин е до две кутии. При обсъждането на въпроса, дали извършеното от искателя деяние не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 93, т. 9 НК съдилищата правилно са се ръководили както от установените обстоятелства, характеризиращи степента на обществената опасност на деянието, така и от тези, определящи равностойността на предмета на престъплението, тъй като последното не е резултатно и не изисква настъпването на имуществени вреди, произтичащи от неплащането на дължимия акциз. При това положение, няма как размерът на неплатеният акциз да бъде отчитан като единствено възможния критерий при преценката за маловажност на деянието. Във връзка с приложимия материален закон и вида отговорност следва да се отбележи и, че съгласно константната практика - Тълкувателно решение № 51 от 29.X..1978 г. по н. д. № 50/78 г., ОСНК на Върховния съд на Република България, когато деянието засяга два различни обекта на защита - единият от които се охранява от административна норма, а другият - от наказателна норма, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът ще носи административна и съответно наказателна отговорност. Последното позоваване е необходимо във връзка с неоснователното оплакване, че Ш. е „мотивиран” от митническите служители да се уличи като държател на цигарите при разяснена от същите възможност да понесе само административно наказание „глоба”. Незнанието на закона не изключва априори ангажирането на отговорността на дееца. Авторството на деянието не може да бъде компрометирано с подобна доказателствено неподкрепена защитната теза. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като приема, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на И. Д. Ш. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 113 от 12.07.2012 г., постановено по в.н.о.х.д № 392/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 149 от 16.05.2012 г. по н.о.х.д. № 935/2012 г. по описа на Русенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.